Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
ἐγὼ ἀνὴρ ὁ βλέπων πτωχείαν ἐν ῥάβδῳ θυμοῦ αὐτοῦ ἐπ’ ἐμέ
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
παρέλαβέν με καὶ ἀπήγαγεν εἰς σκότος καὶ οὐ φῶς
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
πλὴν ἐν ἐμοὶ ἐπέστρεψεν χεῖρα αὐτοῦ ὅλην τὴν ἡμέραν
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
ἐπαλαίωσεν σάρκας μου καὶ δέρμα μου ὀστέα μου συνέτριψεν
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
ἀνῳκοδόμησεν κατ’ ἐμοῦ καὶ ἐκύκλωσεν κεφαλήν μου καὶ ἐμόχθησεν
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
ἐν σκοτεινοῖς ἐκάθισέν με ὡς νεκροὺς αἰῶνος
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
ἀνῳκοδόμησεν κατ’ ἐμοῦ καὶ οὐκ ἐξελεύσομαι ἐβάρυνεν χαλκόν μου
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
καί γε κεκράξομαι καὶ βοήσω ἀπέφραξεν προσευχήν μου
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
ἀνῳκοδόμησεν ὁδούς μου ἐνέφραξεν τρίβους μου ἐτάραξεν
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
ἄρκος ἐνεδρεύουσα αὐτός μοι λέων ἐν κρυφαίοις
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
κατεδίωξεν ἀφεστηκότα καὶ κατέπαυσέν με ἔθετό με ἠφανισμένην
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
ἐνέτεινεν τόξον αὐτοῦ καὶ ἐστήλωσέν με ὡς σκοπὸν εἰς βέλος
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
εἰσήγαγεν τοῖς νεφροῖς μου ἰοὺς φαρέτρας αὐτοῦ
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
ἐγενήθην γέλως παντὶ λαῷ μου ψαλμὸς αὐτῶν ὅλην τὴν ἡμέραν
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
ἐχόρτασέν με πικρίας ἐμέθυσέν με χολῆς
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
καὶ ἐξέβαλεν ψήφῳ ὀδόντας μου ἐψώμισέν με σποδόν
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
καὶ ἀπώσατο ἐξ εἰρήνης ψυχήν μου ἐπελαθόμην ἀγαθὰ
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
καὶ εἶπα ἀπώλετο νεῖκός μου καὶ ἡ ἐλπίς μου ἀπὸ κυρίου
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
ἐμνήσθην ἀπὸ πτωχείας μου καὶ ἐκ διωγμοῦ μου πικρίας καὶ χολῆς μου
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
μνησθήσεται καὶ καταδολεσχήσει ἐπ’ ἐμὲ ἡ ψυχή μου
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
ταύτην τάξω εἰς τὴν καρδίαν μου διὰ τοῦτο ὑπομενῶ
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
ἀγαθὸς κύριος τοῖς ὑπομένουσιν αὐτόν ψυχῇ ἣ ζητήσει αὐτὸν ἀγαθὸν
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
καὶ ὑπομενεῖ καὶ ἡσυχάσει εἰς τὸ σωτήριον κυρίου
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
ἀγαθὸν ἀνδρὶ ὅταν ἄρῃ ζυγὸν ἐν νεότητι αὐτοῦ
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
καθήσεται κατὰ μόνας καὶ σιωπήσεται ὅτι ἦρεν ἐφ’ ἑαυτῷ
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
δώσει τῷ παίοντι αὐτὸν σιαγόνα χορτασθήσεται ὀνειδισμῶν
31 Защото Господ не отхвърля до века.
ὅτι οὐκ εἰς τὸν αἰῶνα ἀπώσεται κύριος
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
ὅτι ὁ ταπεινώσας οἰκτιρήσει κατὰ τὸ πλῆθος τοῦ ἐλέους αὐτοῦ
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
ὅτι οὐκ ἀπεκρίθη ἀπὸ καρδίας αὐτοῦ καὶ ἐταπείνωσεν υἱοὺς ἀνδρός
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
τοῦ ταπεινῶσαι ὑπὸ τοὺς πόδας αὐτοῦ πάντας δεσμίους γῆς
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
τοῦ ἐκκλῖναι κρίσιν ἀνδρὸς κατέναντι προσώπου ὑψίστου
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
καταδικάσαι ἄνθρωπον ἐν τῷ κρίνεσθαι αὐτὸν κύριος οὐκ εἶπεν
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
τίς οὕτως εἶπεν καὶ ἐγενήθη κύριος οὐκ ἐνετείλατο
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
ἐκ στόματος ὑψίστου οὐκ ἐξελεύσεται τὰ κακὰ καὶ τὸ ἀγαθόν
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
τί γογγύσει ἄνθρωπος ζῶν ἀνὴρ περὶ τῆς ἁμαρτίας αὐτοῦ
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
ἐξηρευνήθη ἡ ὁδὸς ἡμῶν καὶ ἠτάσθη καὶ ἐπιστρέψωμεν ἕως κυρίου
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
ἀναλάβωμεν καρδίας ἡμῶν ἐπὶ χειρῶν πρὸς ὑψηλὸν ἐν οὐρανῷ
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
ἡμαρτήσαμεν ἠσεβήσαμεν καὶ οὐχ ἱλάσθης
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
ἐπεσκέπασας ἐν θυμῷ καὶ ἀπεδίωξας ἡμᾶς ἀπέκτεινας οὐκ ἐφείσω
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
ἐπεσκέπασας νεφέλην σεαυτῷ εἵνεκεν προσευχῆς
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
καμμύσαι με καὶ ἀπωσθῆναι ἔθηκας ἡμᾶς ἐν μέσῳ τῶν λαῶν
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
διήνοιξαν ἐφ’ ἡμᾶς τὸ στόμα αὐτῶν πάντες οἱ ἐχθροὶ ἡμῶν
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
φόβος καὶ θυμὸς ἐγενήθη ἡμῖν ἔπαρσις καὶ συντριβή
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
ἀφέσεις ὑδάτων κατάξει ὁ ὀφθαλμός μου ἐπὶ τὸ σύντριμμα τῆς θυγατρὸς τοῦ λαοῦ μου
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
ὁ ὀφθαλμός μου κατεπόθη καὶ οὐ σιγήσομαι τοῦ μὴ εἶναι ἔκνηψιν
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
ἕως οὗ διακύψῃ καὶ ἴδῃ κύριος ἐξ οὐρανοῦ
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
ὁ ὀφθαλμός μου ἐπιφυλλιεῖ ἐπὶ τὴν ψυχήν μου παρὰ πάσας θυγατέρας πόλεως
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
θηρεύοντες ἐθήρευσάν με ὡς στρουθίον οἱ ἐχθροί μου δωρεάν
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
ἐθανάτωσαν ἐν λάκκῳ ζωήν μου καὶ ἐπέθηκαν λίθον ἐπ’ ἐμοί
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
ὑπερεχύθη ὕδωρ ἐπὶ κεφαλήν μου εἶπα ἀπῶσμαι
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
ἐπεκαλεσάμην τὸ ὄνομά σου κύριε ἐκ λάκκου κατωτάτου
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
φωνήν μου ἤκουσας μὴ κρύψῃς τὰ ὦτά σου εἰς τὴν δέησίν μου
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
εἰς τὴν βοήθειάν μου ἤγγισας ἐν ᾗ σε ἡμέρᾳ ἐπεκαλεσάμην εἶπάς μοι μὴ φοβοῦ
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
ἐδίκασας κύριε τὰς δίκας τῆς ψυχῆς μου ἐλυτρώσω τὴν ζωήν μου
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
εἶδες κύριε τὰς ταραχάς μου ἔκρινας τὴν κρίσιν μου
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
εἶδες πᾶσαν τὴν ἐκδίκησιν αὐτῶν εἰς πάντας διαλογισμοὺς αὐτῶν ἐν ἐμοί
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
ἤκουσας τὸν ὀνειδισμὸν αὐτῶν πάντας τοὺς διαλογισμοὺς αὐτῶν κατ’ ἐμοῦ
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
χείλη ἐπανιστανομένων μοι καὶ μελέτας αὐτῶν κατ’ ἐμοῦ ὅλην τὴν ἡμέραν
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
καθέδραν αὐτῶν καὶ ἀνάστασιν αὐτῶν ἐπίβλεψον ἐπὶ τοὺς ὀφθαλμοὺς αὐτῶν
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
ἀποδώσεις αὐτοῖς ἀνταπόδομα κύριε κατὰ τὰ ἔργα τῶν χειρῶν αὐτῶν
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
ἀποδώσεις αὐτοῖς ὑπερασπισμὸν καρδίας μόχθον σου αὐτοῖς
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
καταδιώξεις ἐν ὀργῇ καὶ ἐξαναλώσεις αὐτοὺς ὑποκάτω τοῦ οὐρανοῦ κύριε
