Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
Je suis l'homme qui a senti le malheur sous la verge de sa colère.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
Il m'a poussé, engagé dans les ténèbres, et non dans la lumière.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Oui, tous les jours Il revient à la charge, et tourne sa a main contre moi.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
Il a usé ma chair et ma peau, Il a brisé mes os.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
Il m'a cerné, et m'a enveloppé d'amertume et de malaise.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
Il m'a fait entrer dans les lieux sombres, comme ceux qui dès longtemps sont morts.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
Il m'a parqué, pour que je n'aie point d'issue, Il a fait peser sur moi les fers.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Que je crie, que j'appelle du secours, Il ne donne pas accès à ma prière.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
Il a muré mes voies de pierres massives, et ruiné mes sentiers.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
Il est pour moi l'ourse qui se tient aux aguets, le lion posté en embuscade.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
Il a fait dévier mes voies, et Il m'a déchiré, Il m'a ravagé.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
Il a bandé son arc, et m'a placé comme un but à ses traits.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
Il a percé mes reins des flèches de son carquois.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
Je suis la risée de tout mon peuple, et leur chanson tout le long du jour.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
Il m'a rassasié d'amertume, Il m'a abreuvé d'absinthe.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
Il a broyé mes dents avec le caillou, Il m'a plongé dans la cendre.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Tu as fait déchoir mon âme du salut, j'ai oublié le bonheur,
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
et je dis: C'en est fait de la confiance et de l'espérance que j'avais dans l'Éternel.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Souviens-toi de ma misère et de mon tourment, des herbes amères et vénéneuses!
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
A ces souvenirs, mon âme s'abat au dedans de moi.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
Voici ce dont je pénètre mon cœur, et par là je garderai l'espérance:
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
« C'est à la grâce de l'Éternel que [nous devons] de n'être pas anéantis; car ses miséricordes ne s'épuisent pas;
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
elles sont tous les jours nouvelles, ta fidélité est immense. »
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
L'Éternel est mon lot, ainsi parle mon âme; aussi j'espère en Lui.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
L'Éternel est plein de bonté pour ceux qui l'attendent, pour l'âme qui le cherche.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
Il est bon d'attendre avec calme le secours de l'Éternel.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
Il est bon à l'homme de porter le joug dès sa jeunesse;
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
de s'asseoir solitaire et silencieux, quand Il lui impose un fardeau,
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
de baiser de sa bouche la poussière [en disant: ] Peut-être y a-t-il de l'espoir!
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
de présenter la joue à qui veut le frapper, de se laisser abreuver d'outrages.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
Car le Seigneur ne rejette pas pour jamais;
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
car s'il afflige, Il prend pitié dans sa grande miséricorde;
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
car ce n'est pas volontiers qu'il humilie et afflige les enfants des hommes.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
Quand on foule aux pieds tous les captifs de la terre,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
quand on prévarique dans le jugement d'un homme la face du Très-Haut;
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
quand on fait tort à un humain dans sa cause, le Seigneur ne le voit-Il pas?
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
A la parole de qui une chose paraît-elle, sans l'ordre du Seigneur?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Le malheur et le bonheur ne viennent-ils pas de la bouche du Très-Haut?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Pourquoi l'homme accuse-t-il la vie? que chacun s'en prenne à ses propres péchés!
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Examinons nos voies et les sondons, et retournons à l'Éternel!
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Élevons nos cœurs en même temps que nos mains vers Dieu qui est dans le ciel.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
Nous avons péché, et nous fûmes rebelles; tu ne pardonnas pas.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Irrité, tu te cachas, et tu nous poursuivis, tu massacras, et tu fus impitoyable.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Tu t'enveloppas dans la nue pour être inaccessible à notre prière.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Tu nous as mis comme des balayures et un opprobre au milieu des nations.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
Tous nos ennemis ouvrent contre nous une large bouche.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Nous avons eu pour nous la terreur et la fosse, le ravage et la ruine.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Des torrents d'eau tombent de mes yeux à cause de la ruine de la fille de mon peuple.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Mes yeux ruissellent sans trêve ni relâche,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
jusqu'à ce que des Cieux l'Éternel regarde et voie;
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
mes yeux me font souffrir à cause de toutes les filles de ma cité.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Ceux qui me sont gratuitement hostiles, m'ont donné la chasse comme à l'oiseau;
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
ils ont voulu m'arracher la vie dans la fosse, et ils m'ont lapidé;
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
les eaux m'ont submergé jusqu'au-dessus de la tête; je disais: C'en est fait de moi!
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
J'invoquai ton nom, Éternel, du fond de la fosse;
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
tu entendis ma voix: ne dérobe pas ton oreille à mes cris, afin de me délivrer!
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Tu t'approches, quand je t'implore, tu m'as dit: Sois sans peur!
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Seigneur, tu soutiens ma querelle, tu rachètes ma vie.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
Tu vois, Éternel, le tort qu'on me fait: sois juge de ma cause!
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Tu vois toutes leurs vengeances, tous les plans qu'ils forment contre moi.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Tu entends leurs outrages, Éternel, et les plans qu'ils forment contre moi,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
les propos de mes adversaires, et les pensées qu'ils nourrissent contre moi tout le jour.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Suis-les, quand ils sont assis, et quand ils se lèvent! je suis leur chanson.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Paie-leur, Éternel, un salaire conforme aux actes de leurs mains.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Donne-leur l'endurcissement du cœur: que ta malédiction soit pour eux!
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Poursuis-les dans la colère, et fais-les disparaître de dessous les Cieux de l'Éternel!
