Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
Je suis l’homme qui a vu la misère Sous la verge de sa fureur.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
Il m’a conduit, mené dans les ténèbres, Et non dans la lumière.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Contre moi il tourne et retourne sa main Tout le jour.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
Il a fait dépérir ma chair et ma peau, Il a brisé mes os.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
Il a bâti autour de moi, Il m’a environné de poison et de douleur.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
Il me fait habiter dans les ténèbres, Comme ceux qui sont morts dès longtemps.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
Il m’a entouré d’un mur, pour que je ne sorte pas; Il m’a donné de pesantes chaînes.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
J’ai beau crier et implorer du secours, Il ne laisse pas accès à ma prière.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
Il a fermé mon chemin avec des pierres de taille, Il a détruit mes sentiers.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
Il a été pour moi un ours en embuscade, Un lion dans un lieu caché.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
Il a détourné mes voies, il m’a déchiré, Il m’a jeté dans la désolation.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
Il a tendu son arc, et il m’a placé Comme un but pour sa flèche.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
Il a fait entrer dans mes reins Les traits de son carquois.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
Je suis pour tout mon peuple un objet de raillerie, Chaque jour l’objet de leurs chansons.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
Il m’a rassasié d’amertume, Il m’a enivré d’absinthe.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
Il a brisé mes dents avec des cailloux, Il m’a couvert de cendre.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Tu m’as enlevé la paix; Je ne connais plus le bonheur.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
Et j’ai dit: Ma force est perdue, Je n’ai plus d’espérance en l’Éternel!
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Quand je pense à ma détresse et à ma misère, A l’absinthe et au poison;
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
Quand mon âme s’en souvient, Elle est abattue au-dedans de moi.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
Voici ce que je veux repasser en mon cœur, Ce qui me donnera de l’espérance.
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
Les bontés de l’Éternel ne sont pas épuisées, Ses compassions ne sont pas à leur terme;
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
Elles se renouvellent chaque matin. Oh! Que ta fidélité est grande!
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
L’Éternel est mon partage, dit mon âme; C’est pourquoi je veux espérer en lui.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
L’Éternel a de la bonté pour qui espère en lui, Pour l’âme qui le cherche.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
Il est bon d’attendre en silence Le secours de l’Éternel.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
Il est bon pour l’homme De porter le joug dans sa jeunesse.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Il se tiendra solitaire et silencieux, Parce que l’Éternel le lui impose;
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Il mettra sa bouche dans la poussière, Sans perdre toute espérance;
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Il présentera la joue à celui qui le frappe, Il se rassasiera d’opprobres.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
Car le Seigneur Ne rejette pas à toujours.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
Mais, lorsqu’il afflige, Il a compassion selon sa grande miséricorde;
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
Car ce n’est pas volontiers qu’il humilie Et qu’il afflige les enfants des hommes.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
Quand on foule aux pieds Tous les captifs du pays,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
Quand on viole la justice humaine A la face du Très-Haut,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
Quand on fait tort à autrui dans sa cause, Le Seigneur ne le voit-il pas?
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Qui dira qu’une chose arrive, Sans que le Seigneur l’ait ordonnée?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
N’est-ce pas de la volonté du Très-Haut que viennent Les maux et les biens?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Pourquoi l’homme vivant se plaindrait-il? Que chacun se plaigne de ses propres péchés.
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Recherchons nos voies et sondons, Et retournons à l’Éternel;
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Élevons nos cœurs et nos mains Vers Dieu qui est au ciel:
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
Nous avons péché, nous avons été rebelles! Tu n’as point pardonné!
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Tu t’es caché dans ta colère, et tu nous as poursuivis; Tu as tué sans miséricorde;
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Tu t’es enveloppé d’un nuage, Pour fermer accès à la prière.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Tu nous as rendus un objet de mépris et de dédain Au milieu des peuples.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
Ils ouvrent la bouche contre nous, Tous ceux qui sont nos ennemis.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Notre partage a été la terreur et la fosse, Le ravage et la ruine.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Des torrents d’eau coulent de mes yeux, A cause de la ruine de la fille de mon peuple.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Mon œil fond en larmes, sans repos, Sans relâche,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Jusqu’à ce que l’Éternel regarde et voie Du haut des cieux;
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Mon œil me fait souffrir, A cause de toutes les filles de ma ville.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Ils m’ont donné la chasse comme à un oiseau, Ceux qui sont à tort mes ennemis.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
Ils ont voulu anéantir ma vie dans une fosse, Et ils ont jeté des pierres sur moi.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Les eaux ont inondé ma tête; Je disais: Je suis perdu!
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
J’ai invoqué ton nom, ô Éternel, Du fond de la fosse.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Tu as entendu ma voix: Ne ferme pas l’oreille à mes soupirs, à mes cris!
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Au jour où je t’ai invoqué, tu t’es approché, Tu as dit: Ne crains pas!
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Seigneur, tu as défendu la cause de mon âme, Tu as racheté ma vie.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
Éternel, tu as vu ce qu’on m’a fait souffrir: Rends-moi justice!
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Tu as vu toutes leurs vengeances, Tous leurs complots contre moi.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Éternel, tu as entendu leurs outrages, Tous leurs complots contre moi,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
Les discours de mes adversaires, et les projets Qu’ils formaient chaque jour contre moi.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Regarde quand ils sont assis et quand ils se lèvent: Je suis l’objet de leurs chansons.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Tu leur donneras un salaire, ô Éternel, Selon l’œuvre de leurs mains;
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Tu les livreras à l’endurcissement de leur cœur, A ta malédiction contre eux;
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Tu les poursuivras dans ta colère, et tu les extermineras De dessous les cieux, ô Éternel!
