Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
Je suis l’homme qui ai vu l’affliction par la verge de sa fureur.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
Il m’a conduit et amené dans les ténèbres, et non dans la lumière.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Certes c’est contre moi qu’il a tout le jour tourné et retourné sa main.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
Il a fait vieillir ma chair et ma peau; il a brisé mes os.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
Il a bâti contre moi, et m’a environné de fiel et de peine.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
Il m’a fait habiter dans des lieux ténébreux, comme ceux qui sont morts depuis longtemps.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
Il a fait une clôture autour de moi, afin que je ne sorte point; il a appesanti mes chaînes.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Même quand je crie et que j’élève ma voix, il ferme l’accès à ma prière.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
Il a barré mes chemins avec des pierres de taille; il a bouleversé mes sentiers.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
Il a été pour moi un ours aux embûches, un lion dans les lieux cachés.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
Il a fait dévier mes chemins et m’a déchiré; il m’a rendu désolé.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
Il a bandé son arc, et m’a placé comme un but pour la flèche.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
Il a fait entrer dans mes reins les flèches de son carquois.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
Je suis la risée de tout mon peuple, leur chanson tout le jour.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
Il m’a rassasié d’amertumes, il m’a abreuvé d’absinthe.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
Il m’a brisé les dents avec du gravier; il m’a couvert de cendre.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Et tu as rejeté mon âme loin de la paix, j’ai oublié le bonheur;
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
et j’ai dit: Ma confiance est périe, et mon espérance en l’Éternel.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Souviens-toi de mon affliction, et de mon bannissement, de l’absinthe et du fiel.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
Mon âme s’en souvient sans cesse, et elle est abattue au-dedans de moi. –
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
Je rappelle ceci à mon cœur, c’est pourquoi j’ai espérance:
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
Ce sont les bontés de l’Éternel que nous ne sommes pas consumés, car ses compassions ne cessent pas;
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
elles sont nouvelles chaque matin; grande est ta fidélité!
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
L’Éternel est ma portion, dit mon âme; c’est pourquoi j’espérerai en lui.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
L’Éternel est bon pour ceux qui s’attendent à lui, pour l’âme qui le cherche.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
C’est une chose bonne qu’on attende, et dans le silence, le salut de l’Éternel.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
Il est bon à l’homme de porter le joug dans sa jeunesse:
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Il est assis solitaire, et se tait, parce qu’il l’a pris sur lui;
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
il met sa bouche dans la poussière: peut-être y aura-t-il quelque espoir.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Il présente la joue à celui qui le frappe, il est rassasié d’opprobres.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
Car le Seigneur ne rejette pas pour toujours;
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
mais, s’il afflige, il a aussi compassion, selon la grandeur de ses bontés;
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
car ce n’est pas volontiers qu’il afflige et contriste les fils des hommes.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
Qu’on écrase sous les pieds tous les prisonniers de la terre,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
qu’on fasse fléchir le droit d’un homme devant la face du Très-haut,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
qu’on fasse tort à un homme dans sa cause, le Seigneur ne le voit-il point?
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Qui est-ce qui dit une chose, et elle arrive, quand le Seigneur ne l’a point commandée?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
N’est-ce pas de la bouche du Très-haut que viennent les maux et les biens?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Pourquoi un homme vivant se plaindrait-il, un homme, à cause de la peine de ses péchés?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Recherchons nos voies, et scrutons-les, et retournons jusqu’à l’Éternel.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Élevons nos cœurs avec nos mains vers Dieu dans les cieux.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
Nous avons désobéi et nous avons été rebelles; tu n’as pas pardonné.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Tu t’es enveloppé de colère et tu nous as poursuivis; tu as tué, tu n’as point épargné.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Tu t’es enveloppé d’un nuage, de manière à ce que la prière ne passe point.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Tu nous as faits la balayure et le rebut au milieu des peuples.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
Tous nos ennemis ont ouvert la bouche sur nous.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
La frayeur et la fosse sont venues sur nous, la destruction et la ruine.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Des ruisseaux d’eaux coulent de mes yeux à cause de la ruine de la fille de mon peuple.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Mon œil se fond en eau, il ne cesse pas et n’a point de relâche,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
jusqu’à ce que l’Éternel regarde et voie des cieux.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Mon œil afflige mon âme à cause de toutes les filles de ma ville.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Ceux qui sont mes ennemis sans cause m’ont donné la chasse comme à l’oiseau.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
Ils m’ont ôté la vie dans une fosse, et ont jeté des pierres sur moi.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Les eaux ont coulé par-dessus ma tête; j’ai dit: Je suis retranché!
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
J’ai invoqué ton nom, ô Éternel! de la fosse des abîmes.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Tu as entendu ma voix; ne cache point ton oreille à mon soupir, à mon cri.
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Tu t’es approché au jour où je t’ai invoqué; tu as dit: Ne crains pas.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Seigneur, tu as pris en main la cause de mon âme, tu as racheté ma vie.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
Tu as vu, Éternel, le tort qu’on me fait; juge ma cause.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Tu as vu toute leur vengeance, toutes leurs machinations contre moi.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Tu as entendu leurs outrages, ô Éternel! toutes leurs machinations contre moi,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
les lèvres de ceux qui s’élèvent contre moi, et ce qu’ils se proposent contre moi tout le jour.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Regarde quand ils s’asseyent et quand ils se lèvent: je suis leur chanson.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Rends-leur une récompense, ô Éternel! selon l’ouvrage de leurs mains.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Donne-leur un cœur cuirassé; ta malédiction soit sur eux!
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Poursuis-les dans ta colère et détruis-les de dessous les cieux de l’Éternel.
