Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
Minä olen se mies, joka olen kurjuutta nähnyt hänen vihastuksensa vitsan alla.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
Minut hän on johdattanut ja kuljettanut pimeyteen eikä valkeuteen.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Juuri minua vastaan hän kääntää kätensä, yhäti, kaiken päivää.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
Hän on kalvanut minun lihani ja nahkani, musertanut minun luuni.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
Hän on rakentanut varustukset minua vastaan ja piirittänyt minut myrkyllä ja vaivalla.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
Hän on pannut minut asumaan pimeydessä niinkuin ikiaikojen kuolleet.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
Hän on tehnyt muurin minun ympärilleni, niin etten pääse ulos, on pannut minut raskaisiin vaskikahleisiin.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Vaikka minä huudan ja parun, hän vaientaa minun rukoukseni.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
Hakatuista kivistä hän on tehnyt minun teilleni muurin, on mutkistanut minun polkuni.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
Vaaniva karhu on hän minulle, piilossa väijyvä leijona.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
Hän on vienyt harhaan minun tieni ja repinyt minut kappaleiksi, hän on minut autioksi tehnyt.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
Hän on jännittänyt jousensa ja asettanut minut nuoltensa maalitauluksi.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
Hän on ampunut munuaisiini nuolet, viinensä lapset.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
Minä olen joutunut koko kansani nauruksi, heidän jokapäiväiseksi pilkkalauluksensa.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
Hän on ravinnut minua katkeruudella, juottanut minua koiruoholla.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
Hän on purettanut minulla hampaat rikki soraan, painanut minut alas tomuun.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Sinä olet syössyt minun sieluni ulos, rauhasta pois, minä olen unhottanut onnen.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
Ja minä sanon: mennyt on minulta kunnia ja Herran odotus.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Muista minun kurjuuttani ja kodittomuuttani, koiruohoa ja myrkkyä.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
Sinä kyllä muistat sen, että minun sieluni on alaspainettu.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
Tämän minä painan sydämeeni, sentähden minä toivon.
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
Herran armoa on, ettemme ole aivan hävinneet, sillä hänen laupeutensa ei ole loppunut:
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
se on joka aamu uusi, ja suuri on hänen uskollisuutensa.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
Minun osani on Herra, sanoo minun sieluni; sentähden minä panen toivoni häneen.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
Hyvä on Herra häntä odottaville, sille sielulle, joka häntä etsii.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
Hyvä on hiljaisuudessa toivoa Herran apua.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
Hyvä on miehelle, että hän kantaa iestä nuoruudessaan.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Istukoon hän yksin ja hiljaa, kun Herra on sen hänen päällensä pannut.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Laskekoon suunsa tomuun-ehkä on vielä toivoa.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Ojentakoon hän posken sille, joka häntä lyö, saakoon kyllälti häväistystä.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
Sillä ei Herra hylkää iankaikkisesti;
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
vaan jos hän on murheelliseksi saattanut, hän osoittaa laupeutta suuressa armossansa.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
Sillä ei hän sydämensä halusta vaivaa eikä murehduta ihmislapsia.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
Kun jalkojen alle poljetaan kaikki vangit maassa,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
kun väännetään miehen oikeutta Korkeimman kasvojen edessä,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
kun ihmiselle tehdään vääryyttä hänen riita-asiassaan-eikö Herra sitä näkisi?
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Onko kukaan sanonut, ja se on tapahtunut, jos ei Herra ole käskenyt?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Eikö lähde Korkeimman suusta paha ja hyvä?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Miksi tuskittelee ihminen eläessään, mies syntiensä palkkaa?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Koetelkaamme teitämme, tutkikaamme niitä ja palatkaamme Herran tykö.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Kohottakaamme sydämemme ynnä kätemme Jumalan puoleen, joka on taivaassa.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
Me olemme luopuneet pois ja olleet kapinalliset; sinä et ole antanut anteeksi,
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
olet peittänyt itsesi vihassasi, ajanut meitä takaa, surmannut säälimättä;
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
olet peittänyt itsesi pilvellä, niin ettei rukous pääse lävitse.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Tunkioksi ja hylyksi sinä olet meidät tehnyt kansojen seassa.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
Suut ammollaan meitä vastaan ovat kaikki meidän vihamiehemme.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Osaksemme on tullut kauhu ja kuoppa, turmio ja sortuminen.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Vesipurot juoksevat minun silmistäni tyttären, minun kansani, sortumisen tähden.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Minun silmäni vuotaa lakkaamatta, hellittämättä
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
siihen asti, kunnes katsoo, kunnes näkee Herra taivaasta.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Silmäni tuottaa tuskaa minun sielulleni kaikkien minun kaupunkini tyttärien tähden.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Kiihkeästi pyydystivät minua kuin lintua ne, jotka syyttä ovat vihamiehiäni.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
He sulkivat kuoppaan minun elämäni ja heittivät päälleni kiviä.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Vedet tulvivat minun pääni ylitse; minä sanoin: olen hukassa.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
Minä huusin sinun nimeäsi, Herra, kuopan syvyydestä.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Sinä kuulit minun huutoni: "Älä peitä korvaasi minun avunhuudoltani, että saisin hengähtää".
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Sinä olit läsnä silloin, kun minä sinua huusin; sinä sanoit: "Älä pelkää".
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Sinä, Herra, ajoit minun riita-asiani, lunastit minun henkeni.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
Olethan nähnyt, Herra, minun kärsimäni sorron: hanki minulle oikeus.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Olethan nähnyt kaiken heidän kostonhimonsa, kaikki heidän juonensa minua vastaan.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Sinä olet kuullut heidän häväistyksensä, Herra, kaikki heidän juonensa minua vastaan.
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
Minun vastustajaini huulet ja heidän aikeensa ovat minua vastaan kaiken päivää.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Istuivatpa he tai nousivat, katso: minä olen heillä pilkkalauluna.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Kosta heille, Herra, heidän kättensä teot.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Paaduta heidän sydämensä, kohdatkoon heitä sinun kirouksesi.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Aja heitä takaa vihassasi ja hävitä heidät Herran taivaan alta.
