Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
I am the man who has seen affliction by the rod of his wrath.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
He has led me and caused me to walk in darkness, and not in light.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Surely he turns his hand against me again and again all day long.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
He has made my flesh and my skin old. He has broken my bones.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He has built against me, and surrounded me with bitterness and hardship.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
He has made me dwell in dark places, as those who have been long dead.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
He has walled me about, so that I can’t go out. He has made my chain heavy.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Yes, when I cry, and call for help, he shuts out my prayer.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
He has walled up my ways with cut stone. He has made my paths crooked.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
He is to me as a bear lying in wait, as a lion in hiding.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
He has turned away my path, and pulled me in pieces. He has made me desolate.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
He has bent his bow, and set me as a mark for the arrow.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
He has caused the shafts of his quiver to enter into my kidneys.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
I have become a derision to all my people, and their song all day long.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He has filled me with bitterness. He has stuffed me with wormwood.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
He has also broken my teeth with gravel. He has covered me with ashes.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
You have removed my soul far away from peace. I forgot prosperity.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
I said, “My strength has perished, along with my expectation from the LORD.”
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Remember my affliction and my misery, the wormwood and the bitterness.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
My soul still remembers them, and is bowed down within me.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
This I recall to my mind; therefore I have hope.
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
It is because of the LORD’s loving kindnesses that we are not consumed, because his mercies don’t fail.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
They are new every morning. Great is your faithfulness.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
“The LORD is my portion,” says my soul. “Therefore I will hope in him.”
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
The LORD is good to those who wait for him, to the soul who seeks him.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
It is good that a man should hope and quietly wait for the salvation of the LORD.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
It is good for a man that he bear the yoke in his youth.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Let him sit alone and keep silence, because he has laid it on him.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Let him put his mouth in the dust, if it is so that there may be hope.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Let him give his cheek to him who strikes him. Let him be filled full of reproach.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
For the Lord will not cast off forever.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
For though he causes grief, yet he will have compassion according to the multitude of his loving kindnesses.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
For he does not afflict willingly, nor grieve the children of men.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
To crush under foot all the prisoners of the earth,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
to turn away the right of a man before the face of the Most High,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
to subvert a man in his cause, the Lord doesn’t approve.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Who is he who says, and it comes to pass, when the Lord doesn’t command it?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Doesn’t evil and good come out of the mouth of the Most High?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Why should a living man complain, a man for the punishment of his sins?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Let us search and try our ways, and turn again to the LORD.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Let’s lift up our heart with our hands to God in the heavens.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
“We have transgressed and have rebelled. You have not pardoned.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
“You have covered us with anger and pursued us. You have killed. You have not pitied.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
You have covered yourself with a cloud, so that no prayer can pass through.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
You have made us an off-scouring and refuse in the middle of the peoples.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
“All our enemies have opened their mouth wide against us.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Terror and the pit have come on us, devastation and destruction.”
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
My eye runs down with streams of water, for the destruction of the daughter of my people.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
My eye pours down and doesn’t cease, without any intermission,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
until the LORD looks down, and sees from heaven.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
My eye affects my soul, because of all the daughters of my city.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
They have chased me relentlessly like a bird, those who are my enemies without cause.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They have cut off my life in the dungeon, and have cast a stone on me.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Waters flowed over my head. I said, “I am cut off.”
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I called on your name, LORD, out of the lowest dungeon.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
You heard my voice: “Don’t hide your ear from my sighing, and my cry.”
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
You came near in the day that I called on you. You said, “Don’t be afraid.”
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Lord, you have pleaded the causes of my soul. You have redeemed my life.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
LORD, you have seen my wrong. Judge my cause.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
You have seen all their vengeance and all their plans against me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
You have heard their reproach, LORD, and all their plans against me,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
the lips of those that rose up against me, and their plots against me all day long.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
You see their sitting down and their rising up. I am their song.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
You will pay them back, LORD, according to the work of their hands.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
You will give them hardness of heart, your curse to them.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
You will pursue them in anger, and destroy them from under the heavens of the LORD.
