Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
I [am] the man [that] hath seen affliction by the rod of his wrath.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
He hath led me, and brought [me into] darkness, but not [into] light.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Surely against me is he turned; he turneth his hand [against me] all the day.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
My flesh and my skin hath he made old; he hath broken my bones.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He hath built against me, and compassed [me] with gall and labor.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
He hath set me in dark places, as [they that are] dead of old.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
He hath hedged me about, that I cannot get out: he hath made my chain heavy.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Also when I cry and shout, he shutteth out my prayer.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
He hath inclosed my ways with hewn stone, he hath made my paths crooked.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
He [was] to me [as] a bear lying in wait, [and as] a lion in secret places.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
He hath turned aside my ways, and pulled me in pieces: he hath made me desolate.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
He hath bent his bow, and set me as a mark for the arrow.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
He hath caused the arrows of his quiver to enter into my reins.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
I was a derision to all my people; [and] their song all the day.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He hath filled me with bitterness, he hath made me drunken with wormwood.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
He hath also broken my teeth with gravel stones, he hath covered me with ashes.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
And thou hast removed my soul far off from peace: I forgat prosperity.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
And I said, My strength and my hope hath perished from the LORD:
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Remembering my affliction and my misery, the wormwood and the gall.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
My soul hath [them] still in remembrance, and is humbled in me.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
This I recall to my mind, therefore have I hope.
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
[It is of] the LORD'S mercies that we are not consumed, because his compassions fail not.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
[They are] new every morning: great [is] thy faithfulness.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
The LORD [is] my portion, saith my soul; therefore will I hope in him.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
The LORD [is] good to them that wait for him, to the soul [that] seeketh him.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
[It is] good that [a man] should both hope and quietly wait for the salvation of the LORD.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
[It is] good for a man that he should bear the yoke in his youth.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
He sitteth alone, and keepeth silence, because he hath borne [it] upon him.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
He putteth his mouth in the dust; if there may be hope.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
He giveth [his] cheek to him that smiteth him: he is filled full with reproach.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
For the LORD will not cast off for ever:
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
But though he causeth grief, yet will he have compassion according to the multitude of his mercies.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
For he doth not afflict willingly nor grieve the children of men.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
To crush under his feet all the prisoners of the earth,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
To turn aside the right of a man before the face of the most High,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
To subvert a man in his cause, the LORD approveth not.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Who [is] he [that] saith, and it cometh to pass, [when] the LORD commandeth [it] not?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Out of the mouth of the most High proceedeth not evil and good?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Why doth a living man complain, a man for the punishment of his sins?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Let us search and try our ways, and turn again to the LORD.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Let us lift up our heart with [our] hands to God in the heavens.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
We have transgressed and have rebelled: thou hast not pardoned.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Thou hast covered with anger, and persecuted us: thou hast slain, thou hast not pitied.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Thou hast covered thyself with a cloud, that [our] prayer should not pass through.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Thou hast made us [as] the offscouring and refuse in the midst of the people.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
All our enemies have opened their mouths against us.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Fear and a snare is come upon us, desolation and destruction.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
My eye runneth down with rivers of water for the destruction of the daughter of my people.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
My eye trickleth down, and ceaseth not, without any intermission,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Till the LORD shall look down, and behold from heaven.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
My eye affecteth my heart because of all the daughters of my city.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
My enemies chased me fiercely, like a bird without cause.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They have cut off my life in the dungeon, and cast a stone upon me.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Waters flowed over my head; [then] I said, I am cut off.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I called upon thy name, O LORD, out of the low dungeon.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Thou hast heard my voice: hide not thy ear at my breathing, at my cry.
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Thou drewest near in the day [that] I called upon thee: thou saidst, Fear not.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
O LORD, thou hast pleaded the causes of my soul; thou hast redeemed my life.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
O LORD, thou hast seen my wrong: judge thou my cause.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Thou hast seen all their vengeance [and] all their imaginations against me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Thou hast heard their reproach, O LORD, [and] all their imaginations against me;
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
The lips of those that rose up against me, and their device against me all the day.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Behold their sitting down, and their rising up; I [am] their music.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Render to them a recompense, O LORD, according to the work of their hands.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Give them sorrow of heart, thy curse to them.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Persecute and destroy them in anger from under the heavens of the LORD.
