Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
I am a man who has seen misery under the rod of Yahweh's fury.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
He drove me away and caused me to walk in darkness rather than light.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Surely he turned his hand against me again and again, the whole day long.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
He made my flesh and my skin waste away; he broke my bones.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He built up siege works against me, and surrounded me with bitterness and hardship.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
He made me live in dark places, like those who died long ago.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
He built a wall around me and I cannot escape. He made my chains heavy
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
and though I call out and cry for help, he shut out my prayer.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
He blocked my path with a wall of hewn stone; he made my paths crooked.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
He is like a bear waiting to ambush me, a lion in hiding;
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
he turned aside my paths, he has made me desolate.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
He bent his bow and set me as a target for his arrow.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
He pierced my kidneys with the arrows of his quiver.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
I became a laughingstock to all my people, the object of their taunting all day long.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He filled me with bitterness and forced me to drink wormwood.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
He has made my teeth grind with gravel, and he made me cower in the ashes.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
My soul is deprived of peace; I have forgotten what happiness is.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
So I say, “My endurance has perished and so has my hope in Yahweh.”
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Remember my affliction and my wanderings, the wormwood and bitterness.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
I continually remember it and I am bowed down within me.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
But I call this to mind and therefore I have hope:
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
The steadfast love of Yahweh never ceases and his compassions never end,
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
they are new every morning; your faithfulness is great.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
“Yahweh is my inheritance,” I said, therefore I will hope in him.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
Yahweh is good to those who wait for him, to the one who seeks him.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
It is good to wait silently for the salvation of Yahweh.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
It is good for a man that he bear the yoke in his youth.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Let him sit alone in silence, when it is laid upon him.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Let him put his mouth in the dust—there may yet be hope.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Let him offer his cheek to the one who strikes him, and let him be filled to the full with reproach.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
For the Lord will not reject us forever,
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
but though he causes grief, he will have compassion according to the abundance of his steadfast love.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
For he does not afflict from his heart or torment the children of mankind.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
To crush underfoot all the prisoners of the earth,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
to deny a man justice in the presence of the Most High,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
to deny justice to a person—the Lord would not approve such things!
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Who has spoken and it came to pass, unless the Lord decreed it?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Is it not from the mouth of the Most High that both calamities and the good come?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
How can any person alive complain? How can a person complain about the punishment for his sins?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Let us examine our ways and test them, and let us return to Yahweh.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Let us lift up our hearts and our hands to God in the heavens:
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
“We have transgressed and rebelled, and you have not forgiven.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
You have covered yourself with anger and pursued us, you have killed and you have not spared.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
You have covered yourself with a cloud so that no prayer can pass through.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
You have made us like filthy scum and refuse among the nations.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
All our enemies curse us,
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
panic and pitfall have come upon us, ruin and destruction.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
My eyes flow with streams of tears because my people are destroyed.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
My eyes will shed tears without ceasing, without relief,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
until Yahweh from heaven looks down and sees.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
My eyes cause me grief because of all the daughters of my city.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
I have been hunted like a bird by those who were my enemies; they hunted me without a reason.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They cast me into a pit and they threw a stone on me,
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
and they caused waters to overflow, covering my head. I said, 'I have been cut off!'
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I called on your name, Yahweh, from the depths of the pit.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
You heard my voice when I said, 'Do not close your ear to my cry for help.'
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
You came near on the day I called on you; you said, 'Do not fear.'
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Lord, you defended my case, you saved my life!
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
Yahweh, you have seen the wrong they have done to me; judge my case.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
You have seen their insults, all their plots against me—
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
You have heard their scorn, Yahweh, and all their plans regarding me.
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
The lips and the accusations of my enemies come against me all the day.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Look at how they sit and then rise up; they mock me with their songs.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Pay back to them, Yahweh, according to what they have done.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
You will let their hearts be shameless! May your condemnation be upon them!
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
You pursue them in anger and destroy them from under the heavens, Yahweh!”
