< Плач Еремиев 3 >
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
I [, the one who am writing this, ] am a man who has been afflicted/punished [MTY] by Yahweh because he was angry.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
[It was as though] he caused me to walk in a very dark place without any light [at all].
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
He has punished [IDM] me many times, all day, [every] day.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
He has caused my skin and my flesh to become old. He has broken my bones.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He has surrounded me [DOU] with bitterness and suffering.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
[It is as though] he has buried me in a dark place like [SIM] [the graves of] those who have been dead for a long time.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
[It is as though] [MET] he has built a wall around me, and fastened/tied me with heavy chains, and I cannot escape.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Although I call out and cry out for him to help me, he does not pay attention to my prayers.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
[It is as though] he has blocked my path with a [high] stone [wall] and has caused my path to become crooked.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
He has waited to attack me like [SIM] a bear or a lion hides and waits [to attack other animals].
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
[It is as though] he has dragged me off the path and (mauled me/torn me into pieces), and left me without help.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
[It is as though] [MET] he bent his bow and caused me to become the target [at which he shot] his arrows.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
[It is as though] he shot his arrows deep into my body.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
All my relatives laugh at me; all day, [every] day they sing songs that make fun of me.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He has filled me with (bitterness/great suffering), [like] [MET] someone who drinks a very bitter liquid suffers.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
[It is as though] he has caused me to chew gravel that broke my teeth, and he has trampled me in the dirt.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Things no longer go well for me; I no longer remember being prosperous.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
I [continued to] say [to myself], “I no longer expect to live much longer; I no longer confidently expect [to receive good things] from Yahweh!”
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
When I think about my suffering and my wandering [away from home], [it is like drinking] a very bitter [DOU] liquid.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
I will never forget this time when I feel very depressed/discouraged [IDM].
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
However, I confidently expect [Yahweh to do good things for me again] when I think about this:
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
Yahweh never stops faithfully loving [us], and he never stops being kind to us.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
[He is the one whom we can] always trust/lean on. Every morning he is merciful [to us again].
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
[So] I say to myself, “Yahweh is all that I need; so I will confidently wait for him [to do good things for me].”
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
Yahweh is good to [all] those who depend on him, to those who seek his [help].
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
[So] it is good for us to wait quietly for Yahweh to save/rescue [us].
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
And it is good for us to [patiently] endure [suffering] while we are young.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Those [who seek his help] should sit by themselves, silently, [knowing that] it is Yahweh who has allowed/caused them to suffer.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
They should lie in the dirt, with their faces on the ground, [because] they can still hope [that Yahweh will help them].
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
If someone strikes us on one cheek, we should turn the other cheek toward that person [in order that he may strike it, too], and accept/endure it when we are insulted.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
Yahweh does not abandon [us his people] forever.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
Sometimes he causes us to suffer, but sometimes he is kind [to us] because he continually and faithfully loves [us].
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
And he is not happy about causing human beings to suffer or to be sad.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
If people (mistreat all the prisoners/crush all the prisoners under their feet)
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
or if they rebel against God by refusing to give to people the things that it is right for them [to receive],
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
or if they cause judges to decide matters unjustly, (does Yahweh not see all those things?/Yahweh certainly sees all those things!) [RHQ]
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
No one can [RHQ] command something to happen [and then cause it to happen] if Yahweh has not already decided that it should happen.
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
God in heaven [MTY] is [RHQ] the one who causes disasters to happen, and he [also] causes good things to happen.
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
[So] it is certainly not [RHQ] right for us, who are only humans, to complain when he punishes us for the sins that we have committed.
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Instead, we should (examine/think carefully about) our behavior; we should turn back to Yahweh.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
We should pray [IDM] sincerely and lift up our arms toward God in heaven, [and say, ]
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
“We have sinned and rebelled [against you], and you have not forgiven [us].
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
You have surrounded us with your anger and pursued us; you have slaughtered [us] without pitying us.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
You have hidden yourself in a cloud, with the result that you do not hear [us] when we pray.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
You have caused [the people of other] nations to consider us to be only garbage [DOU].
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
All our enemies have insulted us.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
We are constantly afraid [DOU], [because] we have experienced disasters and ruin [DOU].”
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
I cry a lot because my people have been destroyed.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
My tears continually flow; they will not stop
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
until Yahweh looks down from heaven and sees [us].
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
I am very grieved because of [what has happened to] the women of my city.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Those who are my enemies hunted for me like [SIM] [people hunt for] a bird [to kill it] [even though] there was no reason [for them to do that].
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They threw me into a pit to kill me, and they threw stones on top of me.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
The water [in the pit] rose above my head, and I said [to myself], “I am about to die/drown!”
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
But from the bottom of the pit I cried out to you [MTY], “Yahweh, [help me]!”
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
I pleaded with you, “Do not refuse to heed [MTY] me while I cry out to you!”
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Then you answered me and said, “Do not be afraid!”
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Yahweh, you defended me; you did not allow me to die.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
[Now], Yahweh, you have seen the evil things that my enemies have done to me, [so] decide my case [and show that I am right]!
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
You know the evil things that they have planned to do to me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Yahweh, you have heard them insult [me] and what they have planned to do to me.
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
Every day they whisper and mutter things about me, all day long.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Look at them! Whether they are standing or sitting they make fun of me with the songs that they sing.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Yahweh, cause them to suffer in return for their causing [me] to suffer!
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Curse them [IDM] [for] their being very stubborn [IDM].
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Because you are angry with them, pursue them and get rid of them, [until none of them remain] on the earth.