Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
I AM the man that hath seen affliction by the rod of his wrath.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
He hath led me and caused me to walk in darkness and not in light.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Surely against me he turneth his hand again and again all the day.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
My flesh and my skin hath he made old; he hath broken my bones.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He hath builded against me, and compassed me with gall and travail.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
He hath made me to dwell in dark places, as those that have been long dead.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
He hath fenced me about, that I cannot go forth; he hath made my chain heavy.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Yea, when I cry and call for help, he shutteth out my prayer.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
He hath fenced up my ways with hewn stone, he hath made my paths crooked.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
He is unto me as a bear lying in wait, as a lion in secret places.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
He hath turned aside my ways, and pulled me in pieces; he hath made me desolate.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
He hath bent his bow, and set me as a mark for the arrow.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
He hath caused the shafts of his quiver to enter into my reins.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
I am become a derision to all my people; and their song all the day.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He hath filled me with bitterness, he hath sated me with wormwood.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
He hath also broken my teeth with gravel stones, he hath covered me with ashes.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
And thou hast removed my soul far off from peace; I forgat prosperity.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
And I said, My strength is perished, and mine expectation from the LORD.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Remember mine affliction and my misery, the wormwood and the gall.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
My soul hath them still in remembrance, and is bowed down within me.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
This I recall to my mind, therefore have I hope.
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
[It is of] the LORD’S mercies that we are not consumed, because his compassions fail not.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
They are new every morning; great is thy faithfulness.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
The LORD is my portion, saith my soul; therefore will I hope in him.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
The LORD is good unto them that wait for him, to the soul that seeketh him.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
It is good that a man should hope and quietly wait for the salvation of the LORD.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
It is good for a man that he bear the yoke in his youth.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Let him sit alone and keep silence, because he hath laid it upon him.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Let him put his mouth in the dust; if so be there may he hope.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Let him give his cheek to him that smiteth him; let him be filled full with reproach.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
For the Lord will not cast off for ever.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
For though he cause grief, yet will he have compassion according to the multitude of his mercies.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
For he doth not afflict willingly, nor grieve the children of men.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
To crush under foot all the prisoners of the earth,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
To turn aside the right of a man before the face of the Most High,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
To subvert a man in his cause, the Lord approveth not.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Who is he that saith, and it cometh to pass, when the Lord commandeth it not?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Out of the mouth of the Most High cometh there not evil and good?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Wherefore doth a living man complain, a man for the punishment of his sins?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Let us search and try our ways, and turn again to the LORD.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Let us lift up our heart with our hands unto God in the heavens.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
We have transgressed and have rebelled; thou hast not pardoned.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Thou hast covered with anger and pursued us; thou hast slain, thou hast not pitied.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Thou hast covered thyself with a cloud, that [our] prayer should not pass through.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Thou hast made us [as] the offscouring and refuse in the midst of the peoples.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
all our enemies have opened their mouth wide against us.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Fear and the pit are come upon us, devastation and destruction.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Mine eye runneth down with rivers of water, for the destruction of the daughter of my people.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Mine eye poureth down, and ceaseth not, without any intermission,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Till the LORD look down, and behold from heaven.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Mine eye affecteth my soul, because of all the daughters of my city.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
They have chased me sore like a bird, that are mine enemies without cause.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They have cut off my life in the dungeon, and have cast a stone upon me.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Waters flowed over mine head; I said, I am cut off.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I called upon thy name, O LORD, out of the lowest dungeon.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Thou heardest my voice; hide not thine ear at my breathing, at my cry.
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Thou drewest near in the day that I called upon thee: thou saidst, Fear not.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
O Lord, thou hast pleaded the causes of my soul; thou hast redeemed my life.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
O LORD, thou hast seen my wrong; judge thou my cause.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Thou hast seen all their vengeance and all their devices against me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Thou hast heard their reproach, O LORD, and all their devices against me;
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
The lips of those that rose up against me, and their imagination against me all the day.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Behold thou their sitting down, and their rising up; I am their song.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Thou wilt render unto them a recompence, O LORD, according to the work of their hands.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Thou wilt give them hardness of heart, thy curse unto them.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Thou wilt pursue them in anger, and destroy them from under the heavens of the LORD.
