Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
I am the man that hath seen affliction under the rod of His wrath;
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
He hath led me and brought me into darkness, and not into light;
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Yea, against me doth he again and again turn his hand all the day long.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
My flesh and my skin hath he made old; he hath broken my bones.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He hath builded against me, and encompassed me with bitterness and woe.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
He hath set me in dark places, as those that have long been dead.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
He hath hedged me about, so that I cannot get out; he hath made my chain heavy;
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Yea, when I cry and call aloud, he shutteth out my prayer.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
He blocketh up my way with hewn stone; he maketh my paths crooked.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
A bear lying in wait hath he been to me, a lion in lurking-places.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
He hath turned aside my ways, and torn me in pieces; he hath made me desolate.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
He hath bent his bow, and set me as a mark for the arrow.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
He hath caused the sons of his quiver to pierce my reins.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
I have been a laughing-stock to all my people, their song all the day.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He hath filled me with bitterness; he hath made me drunk with wormwood.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
He hath also broken my teeth with gravel-stones; He hath covered me with ashes.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Yea, thou hast removed my soul far from peace; I have forgotten prosperity.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
And I say, “My confidence and my hope in Jehovah are gone!”
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Remember my affliction and my misery, the wormwood and the gall!
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
Yea, thou wilt remember them, for my soul sinketh within me!
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
This I recall to my mind; therefore have I hope;
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
It is of the mercy of Jehovah that we are not consumed; yea, his compassion faileth not;
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
It is new every morning; great is thy faithfulness.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
Jehovah is my portion, saith my soul, therefore do I hope in him.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
Jehovah is good to them that trust in him, to the soul that seeketh him.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
It is good that a man hope, and quietly wait for salvation from Jehovah.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
It is good for a man that he bear the yoke in his youth;
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
That he sit alone and keep silence, since He layeth it upon him;
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
That he put his mouth in the dust, [[saying to himself, ]] “Perhaps there may be hope!”
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
That he offer his cheek to the smiter; that he be filled with reproach.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
For the Lord will not cast off forever;
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
For though he cause grief, yet doth he have compassion according to his great mercy;
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
For he doth not willingly afflict and grieve the children of men.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
Doth one trample under foot all the prisoners of the earth,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
Doth he bend the right of a man before the face of the Most High,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
Doth he subvert a man in his cause, and shall not the Lord behold it?
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Who is he that saith, and it cometh to pass, when the Lord hath not commanded?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Cometh not evil, as well as good, from the mouth of the Most High?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Wherefore then murmureth the living man? Let him murmur at his own sin!
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Let us search and try our ways, and turn again to Jehovah!
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Let us lift up our hearts with our hands to God in the heavens!
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
We have transgressed; we have rebelled; thou hast not forgiven!
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Thou hast hidden thyself in anger, and hast pursued us; thou hast slain and hast not spared;
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Thou hast hidden thyself in a cloud, that our prayer may not pass through;
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Thou hast made us the offscouring and refuse in the midst of the nations.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
All our enemies have opened their mouths against us;
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Terror and the pit have come upon us, desolation and destruction;
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Mine eye runneth down with streams of water for the destruction of the daughter of my people.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Mine eye trickleth down and ceaseth not, without any intermission,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Until Jehovah look down and behold from heaven.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Mine eye is painful to me on account of all the daughters of my city.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
They that are my enemies without cause hunt me down like a bird;
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They take away my life in the dungeon; they cast a stone upon me;
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Waters flow over my head; I say, “I am undone!”
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I call upon thy name, O Jehovah, from the deep dungeon;
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Hear thou my voice! hide not thine ear from my cry for relief!
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Be near to me, when I call upon thee! Say, “Fear not!”
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Thou maintainest my cause, O Lord; thou redeemest my life!
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
Thou, O Jehovah, seest the wrong done to me; Maintain thou my cause!
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Thou seest all their vengeance, all their devices against me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Thou hearest their reproach, O Jehovah, all their devices against me,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
The words of my adversaries, and their machinations against me all the day long!
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Behold their sitting down and their rising up! I am their song.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Render to them a recompense, O Jehovah, according to the work of their hands!
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Give them blindness of mind! thy curse be upon them!
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Pursue them in thine anger, and destroy them from under Jehovah's heaven!
