< Плач Еремиев 3 >
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
I am the man that has seen affliction by the rod of his wrath.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
He has led me and caused me to walk in darkness, and not in light.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Surely against me he turns his hand again and again all the day.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
My flesh and my skin he has made old; he has broken my bones.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He has built against me, and surrounded me with bitterness and hardship.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
He has made me to dwell in dark places, like those that have been long dead.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
He has walled me in, so I can't escape; he has made my chains heavy.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Yes, when I cry, and call for help, he shuts out my prayer.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
He has walled up my ways with cut stone; he has made my paths crooked.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
He is to me as a bear lying in wait, as a lion in hiding.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
He has obstructed my path, and torn me in pieces; he has made me desolate.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
He has bent his bow, and set me as a mark for the arrow.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
He has caused the arrows of his quiver to pierce my inward parts.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
I have become a laughingstock to all peoples, and their song all the day.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He has filled me with bitterness, he has given me in full measure wormwood.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
He has also broken my teeth with gravel; he has pressed me down in the dust.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
You have removed my soul far away from peace; I have forgotten what prosperity is.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
And I said, "My strength and my hope has perished from the LORD."
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Remember my affliction and my misery, the wormwood and the gall.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
My soul considers them, and is depressed.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
But this I call to my mind; therefore I have hope:
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
The LORD's faithful love does not cease; his compassion does not fail.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
They are new every morning; great is your faithfulness.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
"The LORD is my portion," says my soul, "therefore I will hope in him."
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
The LORD is good to those who wait for him, to the soul that seeks him.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
It is good that a man should hope and quietly wait for the salvation of the LORD.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
It is good for a man that he bear the yoke while he is young.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Let him sit alone and keep silence when he is disciplining him.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Let him put his mouth to the dust, there may yet be hope.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Let him give his cheek to him who strikes him; let him be filled with insults.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
For the LORD will not reject forever.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
For though he may cause grief, yet he will have compassion according to the abundance of his loving kindness.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
For he is not predisposed to bring affliction or suffering to human beings.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
To crush under foot all the prisoners of the earth;
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
to deprive a man of justice before the face of the Most High,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
to subvert a man in his cause, the LORD does not approve.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Who can speak a thing and have it come to pass, unless the LORD has commanded it?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Doesn't both calamity and good come out of the mouth of the Most High?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Why does a living man complain, a man for the punishment of his sins?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Let us examine and search our ways, and return to the LORD.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Let us lift up our heart with our hands to God in the heavens.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
We have transgressed and have rebelled, and you have not forgiven.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
You have covered yourself with anger and pursued us; you killed without sparing.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
You have covered yourself with a cloud, so that no prayer can pass through.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
You have made us rubbish and refuse in the midst of the peoples.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
All our enemies have opened their mouth wide against us.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Fear and the pit have come on us, devastation and destruction.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Streams of tears run down from my eyes because of the destruction of the daughter of my people.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
My tears flow and do not cease, without respite,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
until the LORD looks down and sees from heaven.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
My eyes bring my soul grief, because of all the daughters of my city.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
They have chased me relentlessly like a bird, those who are my enemies without cause.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They have cut off my life in a pit, and have cast a stone on me.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Waters flowed over my head; I said, 'I am finished.'
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I called on your name, LORD, out of the depths of the pit.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
You heard my voice; do not hide your ear at my sighs, to my cry.
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
You drew near in the day that I called on you; you said, "Do not be afraid."
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
LORD, you have taken up the case for my soul; you have redeemed my life.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
You have seen, LORD, the wrong done to me; judge my case.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
You have seen all their vengeance and all their plots against me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
You have heard their insults, LORD, and all their plots against me.
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
The lips of those that rose up against me, and their plots against me all day long.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Look their sitting down, and their rising up; I am their mocking song.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
You will render to them what they deserve, LORD, according to the work of their hands.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
You will give them hardness of heart as your curse to them.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
You will pursue them in anger, and destroy them from under the heavens of the LORD.