Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
[ALEPH-BET] I [am] the man [who] has seen affliction By the rod of His wrath.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
He has led me, and causes to go [in] darkness, and without light.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Surely against me He turns back, He turns His hand all the day.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
He has worn out my flesh and my skin. He has broken my bones.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He has built up against me, And sets around poverty and weariness.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
In dark places He has caused me to dwell, As the dead of old.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
He has hedged me in, and I do not go out, He has made heavy my chain.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Also when I call and cry out, He has shut out my prayer.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
He has hedged my ways with hewn work, My paths He has made crooked.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
A bear lying in wait He [is] to me, A lion in secret hiding places.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
My ways He is turning aside, and He pulls me in pieces, He has made me a desolation.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
He has bent His bow, And sets me up as a mark for an arrow.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
He has caused to enter into my reins The sons of His quiver.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
I have been a derision to all my people, Their song all the day.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He has filled me with bitter things, He has filled me [with] wormwood.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
And He breaks with gravel my teeth, He has covered me with ashes.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
And You cast off my soul from peace, I have forgotten prosperity.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
And I say, My strength and my hope have perished from YHWH.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Remember my affliction and my mourning, Wormwood and gall!
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
Remember well, and my soul bows down in me.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
This I turn to my heart—therefore I hope.
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
The kindnesses of YHWH! For we have not been consumed, For His mercies have not ended.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
New every morning, abundant [is] Your faithfulness.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
My portion [is] YHWH, my soul has said, Therefore I hope for Him.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
YHWH [is] good to those waiting for Him, To the soul [that] seeks Him.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
[It is] good when one stays and stands still For the salvation of YHWH.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
[It is] good for a man that he bears a yoke in his youth.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
He sits alone, and is silent, For He has laid [it] on him.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
He puts his mouth in the dust, if so be, there is hope.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
He gives to his striker the cheek, He is filled with reproach.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
For the Lord does not cast off for all time.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
For though He afflicted, yet He has pitied, According to the abundance of His kindness.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
For He has not afflicted with His heart, Nor does He grieve the sons of men.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
To bruise under one’s feet any bound ones of earth,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
To turn aside the judgment of a man, Before the face of the Most High,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
To subvert a man in his cause, the Lord has not approved.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Who [is] this—he has spoken, and it is, [And] the Lord has not commanded [it]?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
From the mouth of the Most High does not go forth the evils and the good.
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Why does a living man sigh habitually, A man for his sin?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
We search our ways, and investigate, And turn back to YHWH.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
We lift up our heart on the hands to God in the heavens.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
We have transgressed and been rebellious, You have not forgiven.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
You have covered Yourself with anger, And pursue us; You have slain—You have not pitied.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
You have covered Yourself with a cloud, So that prayer does not pass through.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Outcast and refuse You make us In the midst of the peoples.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
Opened against us their mouth have all our enemies.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Fear and a snare has been for us, Desolation and destruction.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Streams of water go down my eye, For the destruction of the daughter of my people.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
My eye is poured out, And does not cease without intermission,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Until YHWH looks and sees from the heavens,
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
My eye affects my soul, Because of all the daughters of my city.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Hunting—my enemies have hunted me without cause like the bird.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They have cut off my life in a pit, And they cast a stone against me.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Waters have flowed over my head, I have said, I have been cut off.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I called Your Name, O YHWH, from the lower pit.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
You have heard my voice, do not hide Your ear at my breathing—at my cry.
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
You have drawn near in the day I call You, You have said, Do not fear.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
You have pleaded, O Lord, the pleadings of my soul, You have redeemed my life.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
You have seen, O YHWH, my overthrow, Judge my cause.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
You have seen all their vengeance, All their thoughts of me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
You have heard their reproach, O YHWH, All their thoughts against me,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
The lips of my withstanders, Even their meditation against me all the day.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Their sitting down, and their rising up, Behold attentively, I [am] their song.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
You return to them the deed, O YHWH, According to the work of their hands.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
You give to them a covered heart, Your curse to them.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
You pursue in anger, and destroy them, From under the heavens of YHWH!
