Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
I AM the man that has seen affliction by the rod of his wrath.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
He has led me, and brought me into darkness, but not into light.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Surely against me is he turned; he turns his hand against me all the day.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
My flesh and my skin has he made old; he has broken my bones.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
He has built against me, and compassed me with gall and travail.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
He has set me in dark places, as they that be dead of old.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
He has hedged me about, that I cannot get out: he has made my chain heavy.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Also when I cry and shout, he shuts out my prayer.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
He has enclosed my ways with hewn stone, he has made my paths crooked.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
He was to me as a bear lying in wait, and as a lion in secret places.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
He has turned aside my ways, and pulled me in pieces: he has made me desolate.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
He has bent his bow, and set me as a mark for the arrow.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
He has caused the arrows of his quiver to enter into my reins.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
I was a derision to all my people; and their song all the day.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He has filled me with bitterness, he has made me drunken with wormwood.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
He has also broken my teeth with gravel stones, he has covered me with ashes.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
And you have removed my soul far off from peace: I forgot prosperity.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
And I said, My strength and my hope is perished from the LORD:
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Remembering my affliction and my misery, the wormwood and the gall.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
My soul has them still in remembrance, and is humbled in me.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
This I recall to my mind, therefore have I hope.
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
It is of the LORD’s mercies that we are not consumed, because his compassions fail not.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
They are new every morning: great is your faithfulness.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
The LORD is my portion, says my soul; therefore will I hope in him.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
The LORD is good to them that wait for him, to the soul that seeks him.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
It is good that a man should both hope and quietly wait for the salvation of the LORD.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
It is good for a man that he bear the yoke of his youth.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
He sits alone and keeps silence, because he has borne it on him.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
He puts his mouth in the dust; if so be there may be hope.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
He gives his cheek to him that smites him: he is filled full with reproach.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
For the LORD will not cast off for ever:
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
But though he cause grief, yet will he have compassion according to the multitude of his mercies.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
For he does not afflict willingly nor grieve the children of men.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
To crush under his feet all the prisoners of the earth.
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
To turn aside the right of a man before the face of the most High,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
To subvert a man in his cause, the LORD approves not.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Who is he that says, and it comes to pass, when the Lord commands it not?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Out of the mouth of the most High proceeds not evil and good?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Why does a living man complain, a man for the punishment of his sins?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Let us search and try our ways, and turn again to the LORD.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Let us lift up our heart with our hands to God in the heavens.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
We have transgressed and have rebelled: you have not pardoned.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
You have covered with anger, and persecuted us: you have slain, you have not pitied.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
You have covered yourself with a cloud, that our prayer should not pass through.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
You have made us as the offscouring and refuse in the middle of the people.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
All our enemies have opened their mouths against us.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Fear and a snare is come on us, desolation and destruction.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
My eye runs down with rivers of water for the destruction of the daughter of my people.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
My eye trickles down, and ceases not, without any intermission.
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Till the LORD look down, and behold from heaven.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
My eye affects my heart because of all the daughters of my city.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
My enemies chased me sore, like a bird, without cause.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
They have cut off my life in the dungeon, and cast a stone on me.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Waters flowed over my head; then I said, I am cut off.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I called on your name, O LORD, out of the low dungeon.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
You have heard my voice: hide not your ear at my breathing, at my cry.
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
You drew near in the day that I called on you: you said, Fear not.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
O LORD, you have pleaded the causes of my soul; you have redeemed my life.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
O LORD, you have seen my wrong: judge you my cause.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
You have seen all their vengeance and all their imaginations against me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
You have heard their reproach, O LORD, and all their imaginations against me;
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
The lips of those that rose up against me, and their device against me all the day.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Behold their sitting down, and their rising up; I am their music.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Render to them a recompense, O LORD, according to the work of their hands.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Give them sorrow of heart, your curse to them.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Persecute and destroy them in anger from under the heavens of the LORD.
