Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
Ja sam čovjek što upozna bijedu pod šibom gnjeva njegova.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
Mene je odveo i natjerao da hodam u tmini i bez svjetlosti.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
I upravo mene bije i udara bez prestanka njegova ruka.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
Iscijedio je moje meso, kožu moju, polomio kosti moje.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
Načinio mi jaram, glavu obrubio tegobama.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
Pustio me da živim u tminama kao mrtvaci vječiti.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
Zazidao me, i ja ne mogu izaći, otežao je moje okove.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Kada sam vikao i zapomagao, molitvu je moju odbijao.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
Zazidao mi ceste tesanim kamenom, zakrčio je putove moje.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
Meni on bijaše medvjed koji vreba, lav u zasjedi.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
U bespuća me vodio, razdirao, ostavljao me da umirem.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
Napinjao je luk svoj i gađao me kao metu za svoje strelice.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
U slabine mi sasuo strelice, sinove svoga tobolca.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
Postao sam smiješan svome narodu, rugalica svakidašnja.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
Gorčinom me hranio, pelinom me napajao.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
Puštao me da zube kršim kamen grizući, zakapao me u pepeo.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Duši je mojoj oduzet mir i više ne znam što je sreća!
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
Rekoh: Dotrajao je život moj i nada koja mi od Jahve dolazi.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Spomeni se bijede moje i stradanja, pelina i otrova!
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
Bez prestanka na to misli i sahne duša u meni.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
To nosim u srcu i gojim nadu u sebi.
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
Dobrota Jahvina nije nestala, milosrđe njegovo nije presušilo.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
Oni se obnavljaju svako jutro: tvoja je vjernost velika!
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
“Jahve je dio moj”, veli mi duša, “i zato se u nj pouzdajem.”
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
Dobar je Jahve onom koji se u nj pouzdaje, duši koja ga traži.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
Dobro je u miru čekati spasenje Jahvino!
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
Dobro je čovjeku da nosi jaram za svoje mladosti.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Neka sjedi u samoći i šuti, jer mu On to nametnu;
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
neka usne priljubi uz prašinu, možda još ima nade!
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Neka pruži obraz onome koji ga bije, neka se zasiti porugom.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
Jer Gospod ne odbacuje nikoga zauvijek:
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
jer ako i rastuži, on se smiluje po svojoj velikoj ljubavi.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
Jer samo nerado on ponižava i rascvili sinove čovjeka.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
Kad se gaze nogama svi zemaljski sužnjevi,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
kad se izvrće pravica čovjeku pred licem Svevišnjeg,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
kad se krivica nanosi čovjeku u parnici, zar Gospod ne vidi?
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Tko je rekao nešto i zbilo se? Nije li Gospod to zapovjedio?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Ne dolazi li iz usta Svevišnjega i dobro i zlo?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Na što se tuže živi ljudi? Svatko na svoj grijeh.
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Ispitajmo, pretražimo pute svoje i vratimo se Jahvi.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Dignimo svoje srce i ruke svoje k Bogu koji je na nebesima.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
Da, mi smo se odmetali, bili nepokorni, a ti, ti nisi praštao!
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Obastrt gnjevom svojim, gonio si nas, ubijao i nisi štedio.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Oblakom si se obastro da molitva ne prodre do tebe.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Načinio si od nas smeće i odmet među narodima.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
Razjapili usta na nas svi neprijatelji naši.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Užas i jama bila nam sudbina, propast i zator!
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Potoci suza teku iz očiju mojih zbog propasti Kćeri naroda mojega.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Moje oči liju suze bez prestanka, jer prestanka nema
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
dok ne pogleda i ne vidi Jahve s nebesa.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Moje mi oko bol zadaje zbog kćeri svih mojega grada.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Uporno me k'o pticu progone svi što me mrze, a bez razloga.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
U jamu baciše moj život i zatrpaše je kamenjem.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Voda mi dođe preko glave, rekoh sam sebi: “Pogiboh!”
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
I tada zazvah ime tvoje, Jahve, iz najdublje jame.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Ti oču moj glas: “Ne začepljuj uši svoje na vapaje moje.”
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Bliz meni bijaše u dan vapaja mog, govoraše: “Ne boj se!”
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Ti si, Gospode, izborio pravdu za dušu moju, ti si život moj izbavio.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
Ti, Jahve, vidje kako me tlače, dosudi mi pravdu.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Ti vidje svu osvetu njinu, sve podvale protiv mene.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Čuo si, Jahve, podrugivanje njihovo, sve podvale protiv mene.
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
Usne protivnika mojih i misli njine protiv mene su cio dan.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Kad sjede, kad ustaju, pogledaj samo: ja sam im pjesma-rugalica.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Vrati im, Jahve, milo za drago, po djelu ruku njihovih.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Učini da srca im otvrdnu, udari ih prokletstvom svojim.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Goni ih gnjevno i sve ih istrijebi pod nebesima svojim, Jahve!
