Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
| أَنَا هُوَ الرَّجُلُ الَّذِي شَهِدَ الْبَلِيَّةَ الَّتِي أَنْزَلَهَا قَضِيبُ سُخْطِهِ. | ١ |
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
| قَادَنِي وَسَيَّرَنِي فِي الظُّلْمَةِ مِنْ غَيْرِ نُورٍ. | ٢ |
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
| حَقّاً إِنَّهُ يَمُدُّ يَدَهُ عَلَيَّ مَرَّةً تِلْوَ الْمَرَّةِ طُولَ النَّهَارِ. | ٣ |
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
| أَبْلَى لَحْمِي وَجِلْدِي. هَشَّمَ عِظَامِي. | ٤ |
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
| حَاصَرَنِي وَأَحَاطَنِي بِالْعَلْقَمِ وَالْمَشَقَّةِ. | ٥ |
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
| أَسْكَنَنِي فِي الظُّلْمَةِ كَمَوْتَى الْحِقَبِ الْغَابِرَةِ. | ٦ |
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
| سَيَّجَ حَوْلِي حَتَّى لَا أُفْلِتَ. أَثْقَلَ عَلَيَّ قُيُودِي. | ٧ |
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
| حَتَّى حِينَ أَصْرُخُ وَأَسْتَغِيثُ يَصُدُّ صَلاتِي. | ٨ |
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
| قَدْ أَغْلَقَ عَلَيَّ طُرُقِي بِحِجَارَةٍ مَنْحُوتَةٍ، وَجَعَلَ مَسَالِكِي مُلْتَوِيَةً. | ٩ |
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
| هُوَ لِي كَدُبٍّ مُتَرَبِّصٍ، وَكَأَسَدٍ مُتَرَصِّدٍ فِي مَكْمَنِهِ. | ١٠ |
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
| أَضَلَّ طُرُقِي وَمَزَّقَنِي إِرْباً. دَمَّرَنِي. | ١١ |
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
| وَتَّرَ قَوْسَهُ وَنَصَبَنِي هَدَفاً لِسَهْمِهِ. | ١٢ |
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
| اخْتَرَقَ كُلْيَتَيَّ بِنِبَالِ جُعْبَتِهِ. | ١٣ |
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
| صِرْتُ مَثَارَ هُزْءٍ لِشَعْبِي وَأُهْجِيَةً لَهُمُ الْيَوْمَ كُلَّهُ. | ١٤ |
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
| أَشْبَعَنِي مَرَارَةً، وَأَرْوَانِي أَفْسَنْتِيناً. | ١٥ |
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
| هَشَّمَ أَسْنَانِي بِالْحَصَى، وَطَمَرَنِي بِالرَّمَادِ. | ١٦ |
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
| فَتَنَاءَتْ نَفْسِي عَنِ السَّلامِ، وَنَسِيتُ طَعْمَ الْخَيْرَاتِ. | ١٧ |
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
| فَقُلْتُ: «تَلاشَتْ قُوَّتِي، وَكُلُّ مَا كُنْتُ أَرْجُوهُ مِنَ الرَّبِّ». | ١٨ |
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
| اُذْكُرْ بَلِيَّتِي وَتَيَهَانِي وَالأَفْسَنْتِينَ وَالْمَرَارَةَ. | ١٩ |
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
| مَا بَرِحَتْ نَفْسِي تَذْكُرُهَا وَهِيَ مُنْحَنِيَةٌ فِي دَاخِلِي. | ٢٠ |
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
| وَلَكِنْ هَذَا مَا أُنَاجِي بِهِ نَفْسِي، لِذَلِكَ يَغْمُرُنِي الرَّجَاءُ: | ٢١ |
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
| مِنْ إِحْسَانَاتِ الرَّبِّ أَنَّنَا لَمْ نَفْنَ، لأَنَّ مَرَاحِمَهُ لَا تَزُولُ. | ٢٢ |
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
| تَتَجَدَّدُ فِي كُلِّ صَبَاحٍ. فَائِقَةٌ أَمَانَتُكَ. | ٢٣ |
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
| تَقُولُ نَفْسِي: «الرَّبُّ هُوَ نَصِيبِي فَلِذَلِكَ أَرْجُوهُ». | ٢٤ |
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
| الرَّبُّ صَالِحٌ لِمَنْ يَرْجُونَهُ وَلِلنَّفْسِ الَّتِي تَلْتَمِسُهُ. | ٢٥ |
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
| خَيْرٌ لِلْمَرْءِ أَنْ يَنْتَظِرَ بِصَمْتٍ خَلاصَ الرَّبِّ. | ٢٦ |
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
| خَيْرٌ لِلْمَرْءِ أَنْ يَحْمِلَ النِّيرَ فِي حَدَاثَتِهِ. | ٢٧ |
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
| لِيَعْتَكِفْ وَحِيداً فِي صَمْتٍ لأَنَّ الرَّبَّ قَدْ وَضَعَ النِّيرَ عَلَيْهِ. | ٢٨ |
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
| لِيُوَارِ وَجْهَهُ فِي التُّرَابِ تَذَلُّلاً، عَسَى أَنْ يَكُونَ هُنَاكَ رَجَاءٌ. | ٢٩ |
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
| لِيَبْذُلْ خَدَّهُ لِلاطِمِ، وَيَشْبَعْ تَعْيِيراً. | ٣٠ |
31 Защото Господ не отхвърля до века.
| لأَنَّ الرَّبَّ لَا يَنْبِذُ إِلَى الأَبَدِ. | ٣١ |
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
| فَإِنَّهُ وَلَوْ أَحْزَنَ يَرْأَفُ بِمُقْتَضَى رَحْمَتِهِ الْفَائِقَةِ. | ٣٢ |
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
| لأَنَّهُ لَا يَتَعَمَّدُ أَنْ يَبْتَلِيَ أَبْنَاءَ الْبَشَرِ بِالْبُؤْسِ وَالأَسَى، | ٣٣ |
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
| وَلا أَنْ يَسْحَقَ أَسْرَى الأَرْضِ تَحْتَ الأَقْدَامِ، | ٣٤ |
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
| وَلا أَنْ يَجُورَ أَحَدٌ عَلَى حُقُوقِ الإِنْسَانِ، أَمَامَ عَيْنَيِ الرَّبِّ الْعَلِيِّ | ٣٥ |
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
| أَوْ أَنْ لَا يُنْصَفَ الإِنْسَانُ فِي دَعْوَاهُ. أَلا يَرَى الرَّبُّ هَذِهِ الأُمُورَ؟ | ٣٦ |
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
| مَنْ ذَا الَّذِي يَقْضِي بِأَمْرٍ فَيَتَحَقَّقَ إِنْ لَمْ يَكُنِ الرَّبُّ قَدْ أَمَرَ بِهِ؟ | ٣٧ |
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
| أَلَيْسَ مِنْ فَمِ الْعَلِيِّ يَصْدُرُ الضُّرُّ وَالْخَيْرُ؟ | ٣٨ |
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
| فَلِمَاذَا يَشْتَكِي الإِنْسَانُ الْحَيُّ حِينَ يُعَاقَبُ عَلَى خَطَايَاهُ؟ | ٣٩ |
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
| لِنَفْحَصْ طُرُقَنَا وَنَخْتَبِرْهَا وَنَرْجِعْ إِلَى الرَّبِّ. | ٤٠ |
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
| لِنَرْفَعْ قُلُوبَنَا وَأَيْدِيَنَا إِلَى اللهِ فِي السَّمَاوَاتِ. | ٤١ |
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
| قَدْ تَعَدَّيْنَا وَتَمَرَّدْنَا، وَأَنْتَ لَمْ تَغْفِرْ. | ٤٢ |
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
| لَفَّعْتَ نَفْسَكَ بِالْغَضَبِ وَتَعَقَّبْتَنَا. قَتَلْتَ مِنْ غَيْرِ رَحْمَةٍ. | ٤٣ |
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
| تَلَفَّعْتَ بِالسَّحَابِ حَتَّى لَا تَبْلُغَ إِلَيْكَ صَلاةٌ. | ٤٤ |
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
| قَدْ جَعَلْتَنَا أَوْسَاخاً وَأَقْذَاراً بَيْنَ الشُّعُوبِ. | ٤٥ |
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
| فَتَحَ عَلَيْنَا جَمِيعُ أَعْدَائِنَا أفْوَاهَهُمْ، | ٤٦ |
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
| وَحَلَّ بِنَا الرُّعْبُ وَالْهَلاكُ وَالدَّمَارُ وَالسَّحْقُ. | ٤٧ |
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
| تَفِيضُ عَيْنَايَ بِأَنْهَارِ مِيَاهٍ عَلَى دَمَارِ ابْنَةِ شَعْبِي. | ٤٨ |
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
| لَنْ تَكُفَّ عَيْنَايَ عَنِ الْبُكَاءِ أَبداً، | ٤٩ |
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
| حَتَّى يُشْرِفَ الرَّبُّ مِنَ السَّمَاءِ وَيُبْصِرَ. | ٥٠ |
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
| تَتْلَفُ عَيْنَايَ عَلَى مَصِيرِ كُلِّ بَنَاتِ مَدِينَتِي. | ٥١ |
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
| قَدِ اصْطَادَنِي، كَعُصْفُورٍ، أَعْدَائِي الَّذِينَ لَمْ أُسِئْ إِلَيْهِمْ، | ٥٢ |
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
| طَرَحُونِي حَيًّا فِي الْجُبِّ وَرَجَمُونِي بِالْحِجَارَةِ. | ٥٣ |
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
| طَغَتِ الْمِيَاهُ فَوْقَ رَأْسِي، فَقُلْتُ: «قَدْ هَلَكْتُ». | ٥٤ |
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
| اسْتَغَثْتُ بِاسْمِكَ يَا رَبُّ مِنْ أَعْمَاقِ الْجُبِّ، | ٥٥ |
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
| فَسَمِعْتَ صَوْتِي. لَا تَصُمَّ أُذُنَيْكَ عَنْ صُرَاخِ اسْتِغَاثَتِي. | ٥٦ |
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
| اقْتَرَبْتَ حِينَ دَعَوْتُكَ إِذْ قُلْتَ: «لا تَخَفْ». | ٥٧ |
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
| قَدْ دَافَعْتَ عَنْ دَعْوَايَ يَا رَبُّ، وَافْتَدَيْتَ حَيَاتِي. | ٥٨ |
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
| أَنْتَ شَهِدْتَ مَا أَسَاءُوا بِهِ إِلَيَّ يَا رَبُّ، فَاقْضِ فِي دَعْوَايَ. | ٥٩ |
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
| قَدْ رَأَيْتَ انْتِقَامَهُمْ كُلَّهُ وَسَائِرَ مُؤَامَرَاتِهِمْ عَلَيَّ. | ٦٠ |
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
| سَمِعْتَ تَعْيِيرَهُمْ يَا رَبُّ، وَجَمِيعَ مُؤَامَرَاتِهِمْ عَلَيَّ. | ٦١ |
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
| وَسَمِعْتَ كَلامَ أَعْدَائِي وَتَدْبِيرَاتِهِمْ ضِدِّي الْيَوْمَ كُلَّهُ. | ٦٢ |
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
| رَاقِبْ جُلُوسَهُمْ وَقِيَامَهُمْ، فَقَدْ أَصْبَحْتُ أُهْجِيَةً لَهُمْ. | ٦٣ |
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
| جَازِهِمْ يَا رَبُّ بِمُقْتَضَى مَا جَنَتْهُ أَيْدِيهِمْ. | ٦٤ |
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
| اجْعَلْ عَلَى قُلُوبِهِمْ غَشَاوَةً، وَلْتَكُنْ لَعْنَتُكَ عَلَيْهِمْ. | ٦٥ |
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
| تَعَقَّبْهُمْ بِسُخْطٍ وَأَهْلِكْهُمْ مِنْ تَحْتِ سَمَاوَاتِكَ يَا رَبُّ. | ٦٦ |
