Плач Еремиев 2
1 Как покри Господ с облак Сионовата дъщеря в гнева Си, Хвърли от небето долу на земята великолепието на Израиля, И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!
Comment, dans sa colère, l'Éternel a couvert d'un nuage la fille de Sion? Il a fait descendre du ciel à la terre la beauté d'Israël, et ne s'est pas souvenu de son marchepied au jour de sa colère.
2 Господ изтреби всичките Яковови жилища, и не пожали; Събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; Оскверни царството и първенците му.
Le Seigneur a englouti toutes les habitations de Jacob. sans pitié. Il a renversé dans sa colère les forteresses de la fille de Juda. Il les a fait descendre jusqu'au sol. Il a profané le royaume et ses princes.
3 В разпаления Си гняв строши всеки Израилев рог; Оттегли десницата Си от да е срещу неприятеля; И като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Якова.
Il a coupé toute la corne d'Israël dans une colère ardente. Il a retiré sa main droite de devant l'ennemi. Il a brûlé Jacob comme un feu ardent, qui dévore tout autour.
4 Запъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; И изби всичко приятно на окото; Върху шатъра на Сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.
Il a bandé son arc comme un ennemi. Il s'est tenu avec sa main droite comme un adversaire. Il a tué tout ce qui était agréable à l'œil. Dans la tente de la fille de Sion, il a déversé sa colère comme un feu.
5 Господ стана като неприятел; изтреби Израиля; Изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; И увеличи на Юдовата дъщеря плача и риданието.
Le Seigneur est devenu comme un ennemi. Il a englouti Israël. Il a englouti tous ses palais. Il a détruit ses forteresses. Il a multiplié les deuils et les lamentations dans la fille de Juda.
6 Той усилено събори шатъра му като колиба в градина; съсипа мястото на събранието му; Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота, И в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.
Il a violemment enlevé son tabernacle, comme si c'était un jardin. Il a détruit son lieu de rassemblement. Yahvé a fait en sorte que l'assemblée solennelle et le sabbat soient oubliés en Sion. Dans l'indignation de sa colère, il a méprisé le roi et le prêtre.
7 Господ отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си; Предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, Които подигнаха шум в дома Господен като в празничен ден.
L'Éternel a rejeté son autel. Il a abhorré son sanctuaire. Il a livré les murs de ses palais aux mains de l'ennemi. Ils ont fait du bruit dans la maison de Yahvé, comme au jour d'une assemblée solennelle.
8 Господ намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; Опна връвта; не оттегли ръката Си от да изтреби; И направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно.
Yahvé a décidé de détruire la muraille de la fille de Sion. Il a étiré la ligne. Il n'a pas retiré sa main de la destruction; Il a fait pleurer les remparts et les murs. Ils se languissent ensemble.
9 Портите й затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете й; Царят й и първенците й са между езичниците, дето законът го няма; И пророците й не получават видение от Господа.
Ses portes se sont enfoncées dans le sol. Il a détruit et brisé ses barreaux. Son roi et ses princes sont parmi les nations où la loi n'existe pas. Oui, ses prophètes ne trouvent aucune vision de Yahvé.
10 Старейшините на сионовата дъщеря седят наземи и мълчат; Хвърлиха пръст на главите си; препасаха се във вретища; Ерусалимските девици навеждат главите си до земята.
Les anciens de la fille de Sion sont assis à terre. Ils gardent le silence. Ils ont jeté de la poussière sur leurs têtes. Ils se sont vêtus de sacs. Les vierges de Jérusalem baissent la tête vers le sol.
11 Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; Дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и бозайничетата примират по улиците на града.
Mes yeux sont pleins de larmes. Mon cœur est troublé. Ma bile est versée sur la terre, à cause de la destruction de la fille de mon peuple, parce que les jeunes enfants et les nourrissons se pâment dans les rues de la ville.
12 Думат на майките си: Где има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, Когато предават дух в пазухата на майките си.
Ils demandent à leurs mères, « Où sont le blé et le vin? » quand ils s'évanouissent comme des blessés dans les rues de la ville, quand leur âme est versée dans le sein de leur mère.
13 Какво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, ерусалимска дъщерьо? Кому да те оприлича, за да те утеша, девице сионова дъщерьо! Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?
Que vous dirai-je? Que te ressemblerai-je, fille de Jérusalem? Que dois-je comparer à vous, pour que je puisse te réconforter, vierge fille de Sion? Car ta brèche est aussi grande que la mer. Qui peut vous guérir?
14 Пророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения, И не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, Но видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.
Vos prophètes ont eu pour vous des visions fausses et insensées. Ils n'ont pas découvert votre iniquité, pour inverser votre captivité, mais ont vu pour vous de fausses révélations et des causes de bannissement.
15 Всички, които заминават в пътя, изпляскват с ръце против тебе, Подсвиркват, и кимват с главите си поради ерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха Съвършенство на Красотата, и, Града, за който цял свят се радва?
Tous les passants te frappent dans les mains. Ils sifflent et remuent la tête contre la fille de Jérusalem, en disant, « Est-ce la ville que les hommes appelaient 'La perfection de la beauté', la joie de toute la terre'? »
16 Всичките ти неприятели широко отвориха против тебе устата си; Подсвиркват, скърцат със зъбите си, и казват: Погълнахме я; Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го.
Tous tes ennemis ont ouvert la bouche contre toi. Ils sifflent et grincent des dents. Ils disent: « Nous l'avons engloutie ». C'est certainement le jour que nous attendions. Nous l'avons trouvé. Nous l'avons vu. »
17 Господ извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; Разори без да пожали, развесели над тебе неприятеля, Възвиси рога на противниците ти.
L'Éternel a accompli ce qu'il avait prévu. Il a accompli sa parole qu'il a commandée dans les temps anciens. Il s'est jeté à terre, et n'a pas eu pitié. Il a fait en sorte que l'ennemi se réjouisse à votre sujet. Il a exalté la corne de tes adversaires.
18 Сърцето им извика към Господа, като казва: Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; Не си давай почивка; за да не изсъхва зеницата на окото ти.
Leur cœur a crié à l'Éternel. O mur de la fille de Sion, laisse les larmes couler comme une rivière jour et nuit. Ne vous donnez aucun répit. Ne laissez pas vos yeux se reposer.
19 Стани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; Излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; Издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, Които примират от глад край всичките улици.
Lève-toi, crie dans la nuit, au début des montres! Répands ton cœur comme de l'eau devant la face du Seigneur. Levez vos mains vers lui pour la vie de vos jeunes enfants, qui s'évanouissent de faim au bout de chaque rue.
20 Виж, Господи, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците на обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господно свещеник и пророк?
« Regarde, Yahvé, et vois à qui tu as fait cela! Les femmes devraient-elles manger leur progéniture, les enfants qu'ils tenaient et faisaient rebondir sur leurs genoux? Le prêtre et le prophète doivent-ils être tués dans le sanctuaire du Seigneur?
21 Дете и старец лежат на земята по пътищата; Девиците ми и младежите ми паднаха от нож; Избил си ги в деня на гнева Си; изклал си без да пожалиш.
« Le jeune et le vieillard sont couchés par terre dans les rues. Mes vierges et mes jeunes hommes sont tombés par l'épée. Tu les as tués au jour de ta colère. Vous avez massacré, et pas plaint.
22 Призвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; И никой не се отърва нито остана в деня на гнева Господен; Ония, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.
« Tu as appelé, comme au jour d'une assemblée solennelle, mes terreurs de toutes parts. Il n'y eut personne qui échappa ou resta au jour de la colère de Yahvé. Mon ennemi a consumé ceux dont j'ai pris soin et que j'ai élevés.
