Съдии 3
1 А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански богове:
At that time there were still many people-groups in Canaan. Yahweh left them there to test the Israeli people. But many of the Israelis in Canaan were ones who had not fought in any of the wars in Canaan. So Yahweh also left those people-groups in Canaan so that the descendants of those who had not fought in any of the wars might learn how to fight.
2 само за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; именно:
3 петте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.
[This is a list of] the people-groups that Yahweh left there: The Philistines and their five leaders, the people living in the area near Sidon [city], the descendants of Canaan, and the descendants of Hiv who were living in the mountains of Lebanon between Baal-Hermon Mountain and Lebo-Hamath.
4 Те служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.
Yahweh left these people-groups there to test the Israelis, to see if they would obey his commands which he had told Moses to give them.
5 Така също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;
The Israelis lived among the Canaan people-group, the Hiv people-group, the Amor people-group, the Periz people-group, the Hiv people-group, and the Jebus people-group.
6 и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.
[Moses had told the people not to associate with any of those people]. But the Israelis took daughters of people from those people-groups [to be their own wives], and gave their own daughters to men of those groups, to marry them. And [as a result] they started to worship the gods of those people-groups.
7 И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравиха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите.
The Israelis did things that Yahweh said were very evil. They forgot about Yahweh, their God, and they started to worship [the idols that represented] the god Baal and the goddess Asherah.
8 Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.
Yahweh became very angry with the Israelis. So he allowed king Cushan from Mesopotamia to conquer them and rule them for eight years.
9 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.
But when they pleaded to Yahweh [to help them], he gave them a leader to rescue them. He was Othniel, the son of Caleb’s younger brother Kenaz.
10 Дух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.
Yahweh’s Spirit came upon him, and he became their leader. He [led an army that] fought against [the army of] Cushan, and defeated them.
11 Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.
After that, there was peace in the land for 40 years, until Othniel died.
12 Пак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.
After that, the Israelis again did things that Yahweh said were very evil. As a result, he allowed the army of King Eglon, who ruled [the] Moab [area], to defeat the Israelis.
13 И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.
Eglon persuaded the leaders of the Ammon and Amalek people-groups to join their armies with his army to attack Israel. They captured [Jericho, which was called] ‘The City of Palm Trees’.
14 И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.
Then King Eglon ruled the Israelis for eighteen years.
15 А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;
But then the Israelis again pleaded to Yahweh [to help them]. So he gave them another leader to rescue them. He was Ehud, a left-handed man, the son of Gera, from the descendants of Benjamin. The Israelis sent him to King Eglon to give him their yearly protection money.
16 но Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.
Ehud had with him a double-edged dagger, about a foot and a half long. He strapped it to his right thigh, under his clothes.
17 Той, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.
He gave the money to King Eglon, who was a very fat man.
18 И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,
Then Ehud started to go back home with the men who had carried the money.
19 той се върна от пограничните камъни които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той му рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.
When they arrived at the stone carvings near Gilgal, [he told the other men to go on, but] he himself turned around and went back [to the king of Moab. When he arrived at the palace], he said to the king, “Your majesty, I have a secret message for you.” So the king told all his servants to be quiet, and sent them out of the room.
20 Тогава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.
Then, as Eglon was sitting alone in the upstairs room of his summer palace, Ehud came close to him and said, “I have a message for you from God.” As the king got up from his chair,
21 А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му
Ehud reached with his left hand and pulled the dagger from his right thigh, and plunged it into the king’s belly.
22 толкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който излезе отзад.
He thrust it in so far that the handle went into the king’s belly, and the blade came out the king’s back. Ehud did not pull the dagger out. [He left it there, with] the handle buried in the king’s fat.
23 Тогава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стоя, и я заключи.
Then Ehud left the room. He went out to the porch. He shut the doors to the room and locked them.
24 А когато излезе той, дойдоха слугите на Еглона, и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е в лятната стая.
After he had gone, King Eglon’s servants came back, but they saw that the doors of the room were locked. They said, “The king must be defecating in the inner room.”
25 Но макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.
So they waited, but when the king did not open the doors of the room, after a while they were worried. They got a key and unlocked the doors. And they saw that their king was lying on the floor, dead.
26 А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.
Meanwhile, Ehud escaped. He passed by the stone carvings and arrived at Seirah, in the hilly area where the descendants of Ephraim lived.
27 И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.
There he blew a trumpet [to signal that the people should join him to fight the people of Moab]. So the Israelis went with him from the hills. They went down [toward the Jordan river], with Ehud leading them.
28 И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.
He said to the men, “Yahweh is going to allow us to defeat your enemies, the people of Moab. So follow me!” So they followed him down to the river, and they stationed some of their men at the place where people can walk across the river, in order that they could [kill any people from Moab who tried to] cross the river [to escape].
29 И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един човек.
At that time, the Israelis killed about 10,000 people from Moab. They were all strong and capable men, but not one of them escaped.
30 Така в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.
On that day, the Israelis conquered the people of Moab. Then there was peace in their land for 80 years.
31 След него настана времето на Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.
After Ehud [died], Shamgar became their leader. He rescued the Israelis [from the Philistines. In one battle] he killed 600 Philistines with an (ox goad/sharp wooden pole).
