Съдии 21
1 А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.
Jo-Israel nosekwongʼore e piny Mizpa niya, “Onge kata achiel kuomwa mabiro chiwo nyare mondo okendi gi ja-Benjamin.”
2 И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.
Ji nodhi Bethel, kama ne gibetie e nyim Nyasaye nyaka odhiambo, ka gitingʼo dwondgi kendo ka giywak malit.
3 И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?
Ne giywak niya, “Yaye Jehova Nyasaye, ma Nyasach Israel, angʼo momiyo ma osetimore ne Israel? Angʼo ma omiyo dhoot achiel nyalo lal e Israel kawuono?”
4 И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.
Kinyne gokinyi ji nogero kendo mar misango ma gichiwo misango miwangʼo pep kod misango mar lalruok.
5 Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.
Eka jo-Israel nopenjo niya, “En dhoot mane e kind dhout Israel duto mapok ochokore e nyim Jehova Nyasaye?” Nimar ne gisekwongʼore ni dhoot moro amora ma ok ochokore e piny Mizpa e nyim Jehova Nyasaye nyaka negi.
6 И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля.
Koro jo-Israel ne nigi kuyo nikech owetegi, ma jo-Benjamin. Negiwacho niya, “Kawuononi dhood Israel achiel olal.
7 Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?
Ere kaka wanyalo miyo jogo modongʼ mon, nimar wasekwongʼore e nyim Jehova Nyasaye ni ok wanamigi nyiwa mondo gikendi?”
8 Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.
Eka negipenjo niya, “En dhoot Israel mane mane ok ochokore e piny Mizpa e nyim Jehova Nyasaye?” Negifwenyo ni onge ngʼama noa Jabesh Gilead manobiro mochokore e chokruokno.
9 Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.
Nimar kane gikwano ji, negiyudo ni onge ngʼama noa jo-Jabesh Gilead.
10 За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.
Eka chokruokno nomiyo jolweny alufu apar gariyo chik mondo gidhi Jabesh Gilead kendo gineg joma odak kanyo machwo, kaachiel gi mon gi nyithindo.
11 И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.
Negiwacho niya, “Ma e gima onego utim. Neg dichwo moro amora to gi nyako moro amora mosengʼeyo dichwo.”
12 А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.
Kuom joma nodak Jabesh Gilead negiyudo nyiri mia angʼwen mapok ongʼeyo chwo kendo negiterogi e kambi mar Shilo man Kanaan.
13 Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.
Eka oganda mane ochokore duto nooro chiwo mar kwe ne jo-Benjamin e lwanda mar Rimon.
14 И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха.
Omiyo jo-Benjamin noduogo e sechego kendo nomigi mond jo-Jabesh Gilead mane odongʼ. To mon-go ne ok nyal romogi duto.
15 И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.
Ji nokuyo nikech Jehova Nyasaye nomiyo dhood Benjamin olal e kind dhout Israel.
16 Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?
Kendo jodong ogandano nowacho niya, “Ka oseneg mond Benjamin, ere kaka wabiro miyo jogi mane otony mon?”
17 И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;
Negiwacho niya, “Jo-Benjamin mane otony nyaka bed gi nyithindo mabiro chamo mwandugi mondo omi dhood Israel kik tieki.
18 а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.
Ok wanyal miyogi nyiwa obed mondegi, nimar wan jo-Israel wasekwongʼore kama: ‘Okwongʼ ngʼatno mochiwo nyare mondo okend gi ja-Benjamin.’
19 Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.
To neuru, nitiere nyasi mar higa ka higa mar Jehova Nyasaye e Shilo, man yo nyandwat mar Bethel, kod yo wuok chiengʼ mar yo madhi Shekem, kochomo yo milambo mar Lebona.”
20 И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;
Omiyo negimiyo jo-Benjamin chik, kagiwacho niya, “Dhiuru kendo upondi e puothe mzabibu
21 и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.
kendo uritane. Ka nyiri moa Shilo owuok oko mondo gibi e nyasi, to ringuru uwuogi mapiyo kua e puothe mzabibu mondo ngʼato ka ngʼato oyud dhako kuom nyirigo mondo udog-go e piny jo-Benjamin.
22 И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.
Ka wuonegi kata owetegi obiro donjo irwa, to wabiro wachonegi ni, ‘Timnwa ngʼwono kuom konyogi, nikech ne ok wayudonegi mon e kinde mag lweny, kendo un uonge gi wach, nikech un ne ok umiyogi nyiu.’”
23 И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.
Omiyo mano e gima ne jo-Benjamin notimo. Ka nyirigo ne miel, ngʼato ka ngʼato nomako nyako achiel kuom nyirigo moloko chiege modhigo dala. Bangʼe negidwogo e lopgi mi gigero mier kanyo midakie.
24 Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.
E sechego jo-Israel nowuok kanyo ma gidok e miechgi kendo e dhoutgi ka ngʼato ka ngʼato dok e lope owuon.
25 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
E kindeno Israel ne onge ruoth; kendo ngʼato ka ngʼato ne timo kaka ohero.
