Съдии 20

1 Тогава всичките израилтяни излязоха, и цялото общество, от Дан до Вирсавее, заедно с Галаадската земя, се събра като един човек пред Господа в Масфа.

Potem so vsi Izraelovi otroci odšli ven in skupnost je bila zbrana skupaj kakor en mož, od Dana, celo do Beeršébe, z gileádsko deželo, h Gospodu v Micpi.

2 И людете от всичките краища, всички Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божиите люде.

Vodje izmed vsega ljudstva, torej izmed vseh Izraelovih rodov, so se predstavili v zboru Božjega ljudstva, štiristo tisoč pešcev, ki so izdirali meč.

3 И вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масфа. И израилтяните казаха: Разправете ни как стана това зло.

(Torej Benjaminovi otroci so slišali, da so Izraelovi otroci odšli gor do Micpe.) Potem so Izraelovi otroci rekli: »Povej nam, kako je bila ta zlobnost?«

4 И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

Lévijevec, soprog ženske, ki je bila umorjena, je odgovoril in rekel: »Prišel sem v Gíbeo, ki pripada Benjaminu, jaz in moja priležnica, da prenočiva.

5 А гавайските мъже се подигнаха против мене, и през нощта обиколиха къщата в който бях; мене искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха, та умря.

Možje iz Gíbee pa so vstali zoper mene in ponoči obdali hišo naokoli mene in me mislili umoriti. Mojo priležnico pa so posilili, da je mrtva.

6 Затова взех наложницата си та я разсякох и я изпратих по всичките предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израиля.

Vzel sem svojo priležnico, jo razsekal na kose in jo razposlal po vsej deželi Izraelove dediščine, kajti v Izraelu so zagrešili nespodobnost in neumnost.

7 Гледайте, вие израилтяните, всинца вие, съветвайте се тук помежду си, и дайте мнението си.

Glejte, vi vsi ste Izraelovi otroci, dajte tukaj svojo besedo in nasvet.«

8 Тогава всичките люде станаха като един човек и казаха: Никоя от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си,

Vse ljudstvo je vstalo kakor en mož, rekoč: »Nobeden izmed nas ne bo šel k svojemu šotoru niti se nobeden izmed nas ne bo obrnil v svojo hišo.

9 но ето сега какво ще направим на Гавая, ще отидем против нея по жребие;

Toda sedaj bo to stvar, ki jo bomo storili Gíbei. Šli bomo gor po žrebu zoper njo

10 и ще вземем по десет мъже на сто от всичките Израилеви племена, и по сто на хиляда, които да донесат храна на людете, та, като стигнат в Гавая Вениаминова, да им сторят според всичкото безумие, което те извършиха в Израиля.

in vzeli bomo po vseh Izraelovih rodovih deset mož izmed sto in sto izmed tisoč in tisoč izmed deset tisoč, da prinesejo živež za ljudstvo, da bodo lahko delali, ko pridejo v Benjaminovo Gíbeo, glede na vso neumnost, ki so jo oni storili v Izraelu.«

11 И тъй, събраха се против града всичките Израилеви мъже, обединени като един човек.

Tako so bili vsi Izraelovi možje, zbrani zoper mesto, povezani skupaj kakor en mož.

12 Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което се е извършило помежду ви?

Izraelovi rodovi so poslali može skozi ves Benjaminov rod, rekoč: »Kakšna zlobnost je ta, ki je bila storjena med vami?

13 Сега, прочее, предайте човеците, ония развратници, които са в Гавая, за да ги избием, и да отмахнем това зло от Израиля. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израилтяните;

Zdaj nam torej izročite može, Beliálove otroke, ki so v Gíbei, da jih lahko usmrtimo in iz Izraela odstranimo zlo.« Toda Benjaminovi otroci niso hoteli prisluhniti glasu njihovih bratov, Izraelovih otrok,

14 и вениаминците се събраха от градовете си на Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.

temveč so se Benjaminovi otroci zbrali skupaj iz vseh mest v Gíbeo, da gredo ven, da se bojujejo zoper Izraelove otroke.

15 И в оня ден вениаминците, излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отборни мъже.

Benjaminovi otroci so bili ob tistem času prešteti iz mest, šestindvajset tisoč mož, ki so izdirali meč, poleg prebivalcev Gíbee, katerih je bilo preštetih sedemsto izbranih mož.

16 Между всички тия люде имаше седемстотин отборни мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат.

Med vsem tem ljudstvom je bilo tam sedemsto izbranih mož, ki so bili levični. Vsak je lahko metal kamne za las natančno in ni zgrešil.

17 А без Вениамина, Израилевите мъже, които се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички тия бяха военни мъже.

Mož iz Izraela, poleg Benjamina, je bilo preštetih štiristo tisoč mož, ki so izdirali meč. Vsi ti so bili bojevniki.

18 Тогава израилтяните станаха, възлязоха във Ветил, та се допитаха до Бог, казвайки: Кой от вас да възлезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда да излезе пръв.

Izraelovi otroci so vstali in odšli gor h Gospodovi hiši in vprašali za nasvet od Boga ter rekli: »Kdo izmed nas bo prvi šel gor v bitko zoper Benjaminove otroke?« Gospod je rekel: »Juda bo prvi šel gor.«

19 И тъй, на утринта израилтяните станаха та разположиха стан против Гавая.

Izraelovi otroci so zjutraj vstali in se utaborili zoper Gíbeo.

20 И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в Гавая.

Izraelovi možje so odšli ven, da se bojujejo zoper Benjamina. Izraelovi možje so se razvrstili, da se bojujejo zoper te v Gíbei.

21 А вениаминците излязоха из Гавая, та в оня ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израиля.

Benjaminovi otroci so prišli ven iz Gíbee in izmed Izraelcev ta dan do tal uničili dvaindvajset tisoč mož.

22 Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден.

Ljudstvo Izraelovih mož se je ohrabrilo in svojo bitko ponovno razvrstilo na kraju, kjer so se razvrstili prvi dan.

23 Защото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него.

(Izraelovi otroci so odšli gor in do večera jokali pred Gospodom in prosili Gospoda za nasvet, rekoč: »Ali naj grem ponovno gor v bitko zoper otroke Benjamina, svojega brata?« Gospod je rekel: »Pojdite gor zoper njih.«)

24 И така, на втория ден израилтяните се приближиха при вениаминците.

Izraelovi otroci so se drugi dan približali zoper Benjaminove otroke.

25 А на втория ден Вениамин излезе из Гавая против тях та повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички тия теглеха меч.

Benjamin je drugi dan odšel naprej, ven iz Gíbee, zoper njih in izmed Izraelovih otrok do tal ponovno uničil osemnajst tisoč mož. Vsi ti so izdirali meč.

26 Тогава всичките израилтяни и всичките люде влязоха та дойдоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в оня ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.

Potem so vsi Izraelovi otroci in vse ljudstvo odšli gor in prišli k Božji hiši, jokali in tam sedeli pred Gospodom in se ta dan postili do večera in pred Gospodom darovali žgalne daritve in mirovne daritve.

27 После израилтяните се допитаха до Господа, (защото през ония дни ковчегът на Божия завет беше там,

Izraelovi otroci so poizvedeli od Gospoda (kajti skrinja Božje zaveze je bila v tistih dneh tam

28 и Финеес, син на Елеазара, Аароновият син, служеше пред него през ония дни), и запитаха: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

in Pinhás, sin Eleazarja, sinú Arona, je v tistih dneh stal pred njo), rekoč: »Ali naj grem ponovno ven v bitko zoper otroke Benjamina, svojega brata ali naj odneham?« Gospod je rekel: »Pojdi gor, kajti jutri ti jih bom izročil v roko.«

29 Тогава Израил постави засада около Гавая.

Izrael je okoli Gíbee postavil prežavce v zasedi.

30 И на третия ден израилтяните излязоха против вениаминците, та се опълчиха против Гавая както в предишните дни.

Izraelovi otroci so na tretji dan odšli gor zoper Benjaminove otroke in se kakor poprej razvrstili zoper Gíbeo.

31 А вениаминците излязоха против людете, отвлякоха се от града, и почнаха както в предишните дни да поразяват людете по пътищата, (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израиля.

Benjaminovi otroci so odšli ven zoper ljudstvo in bili so odvlečeni od mesta in začeli udarjati izmed ljudstva in ubili trideset mož iz Izraela, kakor poprej na glavnih cestah, od katerih gre ena gor k Božji hiši, druga pa h Gíbei na polje.

32 Затова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-напред. А израилтяните рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

Benjaminovi otroci so rekli: »Udarjeni so pred nami kakor poprej.« Toda Izraelovi otroci so rekli: »Bežimo in jih od mesta potegnimo h glavnim cestam.«

33 Тогава всичките Израилеви мъже станаха от мястото си, та се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израиля изкочи от мястото си, от Гавайската ливада.

Vsi Izraelovi možje so se dvignili iz svojega kraja in se razvrstili pri Báal Tamari. Izraelovi prežavci v zasedi pa so prišli naprej iz svojih krajev, torej iz travnikov Gíbee.

34 И дойдоха против Гавая десет хиляди отборни мъже от целия Израил, и битката ставаше ожесточена; но вениаминците не знаеха, че бедата ги застигаше.

Tam je prišlo zoper Gíbeo deset tisoč izbranih mož iz vsega Izraela in bitka je bila huda. Toda niso vedeli, da je bilo zlo blizu njih.

35 Защото Господ порази Вениамина пред Израиля; и в оня ден израилтяните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч.

Gospod je udaril Benjamina pred Izraelom in Izraelovi otroci so izmed Benjaminovcev ta dan uničili petindvajset tisoč in sto mož. Vsi ti so izdirali meč.

36 И вениаминците видяха, че бяха поразени. Защото израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

Tako so Benjaminovi otroci videli, da so bili udarjeni, kajti možje iz Izraela so dali prostor Benjaminovcem, ker so zaupali v prežavce v zasedi, ki so jih postavili poleg Gíbee.

37 Тогава засадата побърза та се спусна върху Гавая; и засадата дебнеше напред, и поразиха целия град с острото на ножа.

Prežalci v zasedi so pohiteli in navalili na Gíbeo in prežavci v zasedi so šli vzdolž in vse mesto udarili z ostrino meča.

38 А Израилевите мъже бяха определили знак с ония, които бяха в засадата, да направят да се издигне от града голям стълб дим.

Torej tam je bilo določeno znamenje med Izraelovimi možmi in prežavci v zasedi, da naj bi naredili velik plamen z dimom, ki se vzdiguje iz mesta.

39 И когато израилтяните отстъпиха в битката, Вениамин почна да поразява, и уби от израилтяните около тридесет мъже, защото си рекоха: Наистина те падат пред нас както при първата битка.

Ko so se Izraelovi možje obrnili v bitko, je Benjamin začel udarjati in izmed Izraelovih mož ubil okoli trideset oseb, kajti rekli so: »Zagotovo so udarjeni pred nami kakor v prvi bitki.«

40 Но когато облакът почна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха на назад, и, ето, целият град се издигаше в дим към небето.

Toda ko se je plamen s stebrom dima začel dvigovati iz mesta, so Benjaminovci pogledali za seboj in glej, plamen mesta se je vzdigoval k nebu.

41 Тогава се повърнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги постигна.

Ko so se Izraelovi možje ponovno obrnili, so bili možje Benjamina osupli, kajti videli so, da je nadnje prišlo zlo.

42 Затова обърнаха се пред Израилевите мъже към пътя за пустинята; но битката ги притисна; и те погубваха всред градовете ония които излизаха из тях.

Zato so svoje hrbte obrnili pred Izraelovimi možmi na pot divjine, toda bitka jih je dohitela in tiste, ki so prišli iz mest, so uničili v njihovi sredi.

43 Заобиколиха вениаминците, гониха ги, и тъпкаха ги лесно до срещу Гавая към изгрева на слънцето.

Tako so naokoli obkolili Benjaminovce in jih preganjali in jih z lahkoto pomendrali nasproti Gíbei, proti sončnemu vzhodu.

44 И паднаха от Вениамина осемнадесет хиляди мъже, - всички храбри мъже.

Tam je iz Benjamina padlo osemnajst tisoč mož. Vsi ti so bili junaški možje.

45 Прочее, те се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; а израилтяните набраха от тях пабирък по пътищата, пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха от тях две хиляди мъже.

In obrnili so se in pobegnili proti divjini, k Rimónovi skali. In od njih so zbrali po glavnih cestah pet tisoč mož in trdo so jih zasledovati do Gidóma in jih izmed njih usmrtili dva tisoč.

46 Така всичките, които паднаха в оня ден от Вениамина, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглят меч, - всички храбри мъже.

Tako, da je bilo vseh, ki so ta dan padli iz Benjamina, petindvajset tisoč mož, ki so izdirali meč. Vsi ti so bili junaški možje.

47 А шестстотин мъже се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

Toda šeststo mož se je obrnilo in pobegnilo v divjino, k Rimónovi skali in v Rimónovi skali so ostali štiri mesece.

48 А Израилевите мъже се обърнаха върху вениаминците, та го поразиха с острото на ножа, както градски човек, така и добитък, и всичко що се намираше; и предадоха на огън всичките градове, които намираха.

Izraelovi možje so se ponovno obrnili nad Benjaminove otroke in jih udarili z ostrino meča, kakor tudi može iz vsakega mesta, tako žival in vse, kar je prišlo k roki. Prav tako so požgali vsa mesta, h katerim so prišli.