Съдии 2
1 И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.
And a messenger of the Lord came up from Gilgal to Bochim, And he said, I caused you to go up out of Egypt, and I brought you unto the land which I had sworn unto your fathers; and I said, I will not break my covenant with you for ever.
2 Вие да не правите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
But ye for your part shall make no covenant with the inhabitants of this land; their altars shall ye throw down; but ye have not obeyed my voice: what is this ye have done?
3 За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.
And I also have said, I will not drive them out from before you; but they shall be evil neighbors to you, and their gods shall become a snare unto you.
4 И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.
And it came to pass, when the messenger of the Lord spoke these words unto all the children of Israel, that the people lifted up their voice, and wept.
5 За туй нарекоха онова място Бохим; и там пренесоха жертва Господу.
And they called the name of that place, Bochim; and they sacrificed there unto the Lord.
6 И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,
And when Joshua had let the people go, the children of Israel went every man unto his inheritance to take possession of the land.
7 И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всичките велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.
And the people served the Lord all the days of Joshua, and all the days of the elders that lived many days after Joshua, who had seen all the great deeds of the Lord, which he had done for Israel.
8 И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.
Then died Joshua the son of Nun, the servant of the Lord, being one hundred and ten years old.
9 И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.
And they buried him on the border of his inheritance in Timnath-cheres, in the mountain of Ephraim, on the north side of mount Ga'ash.
10 Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.
And also all that generation were gathered unto their fathers; and there arose another generation after them, who knew not the Lord, and likewise not the deeds which he had done for Israel.
11 И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,
And the children of Israel did the evil in the eyes of the Lord, and served the Be'alim:
12 и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.
And they forsook the Lord the God of their fathers, who had brought them out of the land of Egypt, and they went after other gods, of the gods of the nations that were round about them, and they bowed themselves unto them, and incensed the Lord.
13 Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.
And they forsook the Lord, and served Baal and 'Ashtaroth.
14 И гневът на Господа пламна против Израиля, и Тоя ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.
And the anger of the Lord was kindled against Israel, and he delivered them into the hand of spoilers who spoiled them, and he sold them into the hand of their enemies round about, and they were not able any longer to stand before their enemies.
15 Където и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.
Whithersoever they went out, the hand of the Lord was against them for evil, as the Lord had spoken, and as the Lord had sworn unto them: and they were greatly distressed.
16 Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.
And the Lord raised up judges, and they delivered them out of the hand of those that spoiled them.
17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, обаче, не направиха така.
But also unto their judges they did not hearken; but they went astray after other gods, and bowed themselves unto them: they turned quickly out of the way which their fathers had walked in, to obey the commandments of the Lord; they did not so.
18 И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.
And when the Lord raised them up judges, then was the Lord with the judge, and he delivered them out of the hand of their enemies all the days of the judge; for the Lord bethought himself because of their groaning by reason of those that oppressed them and ill-treated them.
19 А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от да ходят упорито в пътя си.
And it came to pass, when the judge died, that they returned, and became more corrupt than their fathers, in going after other gods to serve them, and to bow down unto them: they omitted nothing from their doings, and from their stubborn way.
20 От това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа ми,
And the anger of the Lord was kindled against Israel; and he said, For the cause that this people have transgressed my covenant which I commanded their fathers, and have not hearkened unto my voice:
21 то и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,
So will I also for my part not drive out henceforth any man from before them out of the nations which Joshua left when he died;
22 за да изпитам чрез тях Израиля да ли ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.
In order to prove through them the Israelites, whether they will keep the way of the Lord, to walk therein, as their fathers did keep it, or not.
23 И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.
And thus did the Lord leave these nations, so as not to drive them out speedily; and he delivered them not into the hand of Joshua.
