Съдии 19
1 В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който се беше взел наложница от Витлеем Юдов.
And it came to pass in those days, when there was no king in Israel, that there was a certain Levite dwelling on the side of mount Ephraim, who took to him a concubine out of Bethlehemjudah.
2 Но наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца.
And his concubine played the harlot against him, and went away from him to her father’s house to Bethlehemjudah, and was there four whole months.
3 И мъжът й стана та отиде подир нея, за да й говори любезно и да я върне, като водеше със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост.
And her husband arose, and went after her, to speak kindly to her, and to bring her again, having his servant with him, and a couple of donkeys: and she brought him into her father’s house: and when the father of the damsel saw him, he rejoiced to meet him.
4 И тъстът му, бащата на младата го задържа, та преседя с него три дена; и ядоха и пиха и пренощуваха там.
And his father in law, the damsel’s father, detained him; and he abode with him three days: so they ate and drank, and lodged there.
5 На четвъртия ден, като станаха рано, той се дигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш.
And it came to pass on the fourth day, when they arose early in the morning, that he arose to depart: and the damsel’s father said to his son in law, Strengthen thy heart with a morsel of bread, and afterward depart.
6 И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти.
And they sat down, and ate and drank both of them together: for the damsel’s father had said to the man, Be content, I pray thee, and tarry all night, and let thy heart be merry.
7 Обаче, човекът се дигна да си иде; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.
And when the man rose to depart, his father in law urged him: therefore he lodged there again.
8 А на петия ден стана рано да си иде; но бащата на младата рече: Подкрепи, моля, сърцето си. И остана догдето превали денят, като ядоха двамата.
And he arose early in the morning on the fifth day to depart: and the damsel’s father said, Strengthen thy heart, I pray thee. And they tarried until afternoon, and they ate both of them.
9 Сетне, когато човекът стана да си отиде - той и наложницата му и слугата му, рече тъстът му, бащата на младата: Ето, сега денят преваля към вечер; пренощувайте, моля. Ето, денят е на свършване; пренощувайте тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.
And when the man arose to depart, he, and his concubine, and his servant, his father in law, the damsel’s father, said to him, Behold, now the day draweth toward evening, I pray you tarry all night: behold, the day is coming to an end, lodge here, that thy heart may be merry; and to morrow get you early on your way, that thou mayest go home.
10 Но човекът не склони да пренощува, а като стана, тръгна и дойде срещу Евус (който е Ерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.
But the man would not tarry that night, but he arose and departed, and came opposite Jebus, which is Jerusalem; and there were with him two donkeys saddled, his concubine also was with him.
11 Когато се приближиха до Евус, денят беше много преминал; и слугата рече на господаря си: Дойди, моля, нека се отбием в тоя град на евусите, за да пренощуваме в него.
And when they were by Jebus, the day was far spent; and the servant said to his master, Come, I pray thee, and let us turn in to this city of the Jebusites, and lodge in it.
12 Но господарят му рече: Няма да се отбием в град на чужденци, гдето не се намират от израилтяните, но ще заминем за Гавая.
And his master said to him, We will not turn aside here into the city of a stranger, that is not of the children of Israel; we will pass over to Gibeah.
13 Рече още на слугата си: Дойди, нека се приближим до едно от тия места, и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.
And he said to his servant, Come, and let us draw near to one of these places to lodge all night, in Gibeah, or in Ramah.
14 И тъй, те заминаха та вървяха; а зайде им слънцето близо при Гавая, която принадлежи на Вениамина.
And they passed on and went their way; and the sun went down upon them when they were by Gibeah, which belongeth to Benjamin.
15 И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.
And they turned aside there, to go in and to lodge in Gibeah: and when he went in, he sat down in a street of the city: for there was no man that took them into his house to lodge.
16 И, ето, един старец идеше вечерта от работата си на полето, и тоя човек беше от хълмистата земя на Ефрема и пришелствуваше в Гавая, а местните човеци бяха вениаминци.
And, behold, there came an old man from his work out of the field at evening, who was also of mount Ephraim; and he dwelt in Gibeah: but the men of the place were Benjamites.
17 И като подигна очи и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? и от где идеш?
And when he had lifted up his eyes, he saw a wayfaring man in the street of the city: and the old man said, Where goest thou? and where do you come from?
18 А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и сега отивам за Господния дом; а никой не ме прибра в къщата си.
And he said to him, We are passing from Bethlehemjudah toward the side of mount Ephraim; from there am I: and I went to Bethlehemjudah, but I am now going to the house of the LORD; and there is no man that receiveth me into his house.
19 А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мене и за слугинята ти и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо.
Yet there is both straw and fodder for our donkeys; and there is bread and wine also for me, and for thy handmaid, and for the young man which is with thy servants: there is no want of any thing.
20 И старецът рече: Бъди спокоен; обаче, всичките ти нужди нека понеса аз; само да не пренощуваш на улицата.
And the old man said, Peace be with thee; however let all thy wants lie upon me; only lodge not in the street.
21 И така, той го въведе в къщата си, и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха и пиха.
So he brought him into his house, and gave fodder to the donkeys: and they washed their feet, and ate and drank.
22 Като веселяха сърцата си, ето, едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говориха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.
Now as they were making their hearts merry, behold, the men of the city, certain perverted men, beset the house on all sides, and beat at the door, and spoke to the master of the house, the old man, saying, Bring forth the man that came into thy house, that we may know him.
23 А човекът, то ест, домакинът, излезе при тях та им каза: Не, братя мои! моля, недейте прави това зло; тъй като тоя човек е мой гост, недейте струва това безумие.
And the man, the master of the house, went out to them, and said to them, Nay, my brethren, nay, I pray you, do not so wickedly; seeing that this man is come into my house, do not this folly.
24 Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги, и сторете им каквото ви е угодно; но на тоя човек да не сторите едно такова безумно дело.
Behold, here is my daughter a maiden, and his concubine; them I will bring out now, and humble ye them, and do with them what seemeth good to you: but to this man do not so vile a thing.
25 Но мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе наложницата му та им я изведе вън; и те я познаха и обезчестяваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я.
But the men would not hearken to him: so the man took his concubine, and brought her forth to them; and they knew her, and abused her all the night until the morning: and when the day began to spring, they let her go.
26 И тъй призори жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, гдето беше господарят й, и там лежа до съмване.
Then came the woman in the dawning of the day, and fell down at the door of the man’s house where her lord was, till it was light.
27 И на утринта господарят й стана та отвори вратата на къщата и излезе, за да си отиде по пътя, и ето наложницата му паднала при врата на къщата, и ръцете й на прага.
And her lord rose in the morning, and opened the doors of the house, and went out to go his way: and, behold, the woman his concubine had fallen down at the door of the house, and her hands were upon the threshold.
28 И рече й: Стани да си отидем. Но нямаше отговор. Тогава човекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си.
And he said to her, Rise, and let us be going. But none answered. Then the man took her upon a donkey, and the man rose, and went to his place.
29 И като дойде в дома си, взе нож, хвана наложницата си, и я разсече член по член на дванадесет части, и прати ги във всичките предели на Израиля.
And when he was come into his house, he took a knife, and laid hold on his concubine, and divided her, with her bones, into twelve pieces, and sent her into all the land of Israel.
30 И всички, които видяха това, думаха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха из Египетската земя, до днес; размислете, прочее, затова, съветвайте се, и изказвайте се.
And it was so, that all that saw it said, There hath been no such deed done nor seen from the day that the children of Israel came from the land of Egypt to this day: consider of it, take advice, and speak your minds.
