Съдии 18
1 В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се зесели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена.
In those days there was no king in Israel: and in those days the tribe of the Danites sought them an inheritance to dwell in; for to that day all their inheritance had not fallen to them among the tribes of Israel.
2 И Данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха,
And the children of Dan sent of their family five men from their coasts, men of valor, from Zorah, and from Eshtaol, to spy out the land, and to search it; and they said to them, Go, search the land: who when they came to mount Ephraim, to the house of Micah, they lodged there.
3 защото, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук?
When they were by the house of Micah, they knew the voice of the young man the Levite: and they turned in thither, and said to him, Who brought you here? and what make you in this place? and what have you here?
4 А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник.
And he said to them, Thus and thus deals Micah with me, and has hired me, and I am his priest.
5 И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме.
And they said to him, Ask counsel, we pray you, of God, that we may know whether our way which we go shall be prosperous.
6 А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа.
And the priest said to them, Go in peace: before the LORD is your way wherein you go.
7 Тогава петимата мъже тръгнаха: и като дойдоха в Лаис, видяха, че людете в него живееха безгрижно, както сидонците, спокойно и без страх, защото нямаше в земята властелин, който да ги притеснява в нищо; и те бяха далеч от сидонците, и нямаха сношение с никого.
Then the five men departed, and came to Laish, and saw the people that were therein, how they dwelled careless, after the manner of the Zidonians, quiet and secure; and there was no magistrate in the land, that might put them to shame in any thing; and they were far from the Zidonians, and had no business with any man.
8 Те, прочее, се върнаха при братята си в Сарая и Естаол; и братята им рекоха: Какво ще кажете вие?
And they came to their brothers to Zorah and Eshtaol: and their brothers said to them, What say you?
9 А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и, ето, много е добра. Вие още седите ли? Не се обленявайте да идете и влезете, за да завладеете земята.
And they said, Arise, that we may go up against them: for we have seen the land, and, behold, it is very good: and are you still? be not slothful to go, and to enter to possess the land.
10 Като от дете ще намерите люде, които живеят безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни), земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света.
When you go, you shall come to a people secure, and to a large land: for God has given it into your hands; a place where there is no want of any thing that is in the earth.
11 И тъй, потеглиха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестотин мъже препасани с войнишки оръжия.
And there went from there of the family of the Danites, out of Zorah and out of Eshtaol, six hundred men appointed with weapons of war.
12 И отивайки, те разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Маханедан, както се казва и до днес; ето то се намира зад Кириатиарим.
And they went up, and pitched in Kirjathjearim, in Judah: why they called that place Mahanehdan to this day: behold, it is behind Kirjathjearim.
13 И от там преминаха в Ефремовата хълмиста земя та дойдоха до Михеевата къща.
And they passed there to mount Ephraim, and came to the house of Micah.
14 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има един и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите.
Then answered the five men that went to spy out the country of Laish, and said to their brothers, Do you know that there is in these houses an ephod, and teraphim, and a graven image, and a molten image? now therefore consider what you have to do.
15 И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин (ще каже, в Михеевата къща) и ги поздравиха.
And they turned thitherward, and came to the house of the young man the Levite, even to the house of Micah, and saluted him.
16 И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата.
And the six hundred men appointed with their weapons of war, which were of the children of Dan, stood by the entering of the gate.
17 Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия.
And the five men that went to spy out the land went up, and came in thither, and took the graven image, and the ephod, and the teraphim, and the molten image: and the priest stood in the entering of the gate with the six hundred men that were appointed with weapons of war.
18 И като влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие?
And these went into Micah’s house, and fetched the carved image, the ephod, and the teraphim, and the molten image. Then said the priest to them, What do you?
19 А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля?
And they said to him, Hold your peace, lay your hand on your mouth, and go with us, and be to us a father and a priest: is it better for you to be a priest to the house of one man, or that you be a priest to a tribe and a family in Israel?
20 На това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете.
And the priest’s heart was glad, and he took the ephod, and the teraphim, and the graven image, and went in the middle of the people.
21 И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи.
So they turned and departed, and put the little ones and the cattle and the carriage before them.
22 Когато се бяха отдалечили Михеевата къща, човеците от къщата съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците.
And when they were a good way from the house of Micah, the men that were in the houses near to Micah’s house were gathered together, and overtook the children of Dan.
23 И като извикаха на данците, тия обърнаха лицата си та рекоха на Михея: Що ти е та си събрал при себе си такова множество?
And they cried to the children of Dan. And they turned their faces, and said to Micah, What ails you, that you come with such a company?
24 А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що повече ми става? Как, прочее, ми казвате: Що ти е?
And he said, You have taken away my gods which I made, and the priest, and you are gone away: and what have I more? and what is this that you say to me, What ails you?
25 А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ни нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си.
And the children of Dan said to him, Let not your voice be heard among us, lest angry fellows run on you, and you lose your life, with the lives of your household.
26 И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се та дойде у дома си.
And the children of Dan went their way: and when Micah saw that they were too strong for him, he turned and went back to his house.
27 Те, прочее, взеха това, що бе направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис, при людете спокойни и живеещи без страх; и поразиха ги с острото на ножа и изгориха града с огън.
And they took the things which Micah had made, and the priest which he had, and came to Laish, to a people that were at quiet and secure: and they smote them with the edge of the sword, and burnt the city with fire.
28 И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон, и те нямаха сношения с никого. Градът бе в долината до Вет-реов; и те го съградиха изново и се зеселиха в него.
And there was no deliverer, because it was far from Zidon, and they had no business with any man; and it was in the valley that lies by Bethrehob. And they built a city, and dwelled therein.
29 И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израиля; а по-напред името на града беше Лаис.
And they called the name of the city Dan, after the name of Dan their father, who was born to Israel: however, the name of the city was Laish at the first.
30 Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Иоанатан, син на Гирсона, син на Моисея, - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята се плени.
And the children of Dan set up the graven image: and Jonathan, the son of Gershom, the son of Manasseh, he and his sons were priests to the tribe of Dan until the day of the captivity of the land.
31 Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който оставаше там през цялото време, когато Божият дом беше в Сило.
And they set them up Micah’s graven image, which he made, all the time that the house of God was in Shiloh.
