Съдии 17
1 Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.
And there was a man of mount Ephraim, whose name was Micah.
2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е мият син от Господа.
And he said unto his mother, The eleven hundred shekels of silver that were taken from thee, about which thou cursedst, and spakest of also in mine ears, behold, the silver is with me; I took it. And his mother said, Blessed be thou of YHWH, my son.
3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и той, сега ще го върне на тебе.
And when he had restored the eleven hundred shekels of silver to his mother, his mother said, I had wholly dedicated the silver unto YHWH from my hand for my son, to make a graven image and a molten image: now therefore I will restore it unto thee.
4 Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.
Yet he restored the money unto his mother; and his mother took two hundred shekels of silver, and gave them to the founder, who made thereof a graven image and a molten image: and they were in the house of Micah.
5 И тоя Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.
And the man Micah had an house of elohim, and made an ephod, and teraphim, and consecrated one of his sons, who became his priest.
6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.
In those days there was no king in Israel, but every man did that which was right in his own eyes.
7 И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там прищелец.
And there was a young man out of Bethlehemjudah of the family of Judah, who was a Levite, and he sojourned there.
8 Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
And the man departed out of the city from Bethlehemjudah to sojourn where he could find a place: and he came to mount Ephraim to the house of Micah, as he journeyed.
9 И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.
And Micah said unto him, Whence comest thou? And he said unto him, I am a Levite of Bethlehemjudah, and I go to sojourn where I may find a place.
10 И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.
And Micah said unto him, Dwell with me, and be unto me a father and a priest, and I will give thee ten shekels of silver by the year, and a suit of apparel, and thy victuals. So the Levite went in.
11 И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.
And the Levite was content to dwell with the man; and the young man was unto him as one of his sons.
12 И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
And Micah consecrated the Levite; and the young man became his priest, and was in the house of Micah.
13 Тогава каза на Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.
Then said Micah, Now know I that YHWH will do me good, seeing I have a Levite to my priest.
