< Съдии 13 >
1 И израилтяните пак сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.
BOEIPA mikhmuh ah boethae saii ham te Israel ca rhoek loh koep a koei uh. Te dongah amih te BOEIPA loh kum sawmli khuiah Philisti kut dongah a paek.
2 И имаше един човек от Сарая, от Дановото племе, по име Маное, чиято жена бе бездетна, която не раждаше.
Te vaengah Dan koca Zorah hlang pakhat te om tih a ming tah Manoah ni. Tedae a yuu te yaa tih ca cun pawh.
3 И ангел Господен се яви на жената и каза й: Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще зачнеш и ще родиш син.
Tedae BOEIPA kah puencawn loh a yuu taengah a phoe pah tih, “Na yaa tih ca na cun pawt cakhaw na vawn vetih capa na cun pawn ni he.
4 Затова, пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто.
Te dongah misurtui khaw, yu khaw na ok pawt ham neh rhalawt boeih tah na caak pawt ham te ngaithuen laeh.
5 Защото, ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от раждането си детето ще бъде Назирей Богу; той ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците.
Na vawn vetih capa na cun vaengah thiha loh anih lu dongla pawk boel saeh ne. Bungko khui lamloh camoe te Pathen kah hlangcoelh la om vetih Philisti kut lamkah Israel khang ham khaw anih loh a tong ni,” a ti nah.
6 Тогава жената отиде та яви на мъжа си, казвайки: Един Божий човек дойде при мене, чието лице беше като лицето на ангела Божий, много страшно; и аз не го попитах от къде е, нито той ми яви името си.
Te phoeiah huta cet tih a va taengah, “Pathen kah hlang loh kai taengah halo tih, a mueimae khaw Pathen puencawn kah a mueimae bangla a rhih om tloe. Anih te me lamkah ha pawk khaw ka dawt pawt tih a ming khaw kai taengah thui van pawh.
7 Но рече ми: Ето, ще заченеш и ще родиш син; затова, да не пиеш вино, нито спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто; защото, от рождението си, до деня на смъртта си, детето ще бъде Назирей Богу.
Tedae kai taengah, 'Na vawn vetih capa na cun ni. Te dongah misur khaw, yu khaw, o boel lamtah a ti a hnai boeih te ca boeh, camoe te bungko khui lamloh a duek hnin duela Pathen kah hlangcoelh la om ni, ' a ti,” a ti nah tih a thui pah.
8 Тогава Маное се помоли Господу, казвайки: Моля ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил и нека ни научи що да сторим с детето, което ще се роди.
Te phoeiah Manoah loh BOEIPA taengah thangthui tih, “Aw, Boeipa, Pathen hlang nan tueih te kaimih taengla koep ha pawk dae saeh. Te daengah ni ka cun ham camoe taengah ka saii te kaimih taengah n'thuinuet,” a ti nah.
9 И Бог послуша Маноевия глас: и ангелът Божи пак дойде при жената, като седеше на нивата; а мъжът й Маное не беше с нея.
Manoah ol te Pathen loh a yaak dongah Pathen kah puencawn loh Manoah yuu taengla koep a pawk pah. Te vaengah anih te lohma ah om dae a va Manoah te anih taengah om pawh.
10 И жената се завтече та побърза да яви на мъжа си, като му каза: Ето, яви ми се оня човек, който дойде при мен завчера.
Te dongah huta te koe yong tih a va taengah a thui pah. Te vaengah hlaemvai ah kai taengla aka pawk hlang te kai taengla tarha phoe,” a ti nah.
11 Тогава Маное стана та отиде подир жена си, и, като дойде при човека, каза му: Ти ли си оня човек, който си говорил на тая жена? И той рече: Аз.
Manoah khaw thoo tih a yuu hnukah cet tih hlang te a paan tih kai yuu taengah aka cal hlang te nang a?” a ti nah hatah, “Kai ni ue,” a ti nah.
12 И рече Маное: Когато вече се сбъдне това, което ти каза, как трябва да се направлява детето, и какво да прави то?
Te vaengah Manoah loh, “Na ol te pai pawn vetih camoe kah laitloeknah neh a bibi ta metlam a om eh?,” a ti nah.
13 И ангелът Господен рече на Маноя: Нека се пази жената от всичко, за което й говорих;
Te dongah Manoah te BOEIPA puencawn loh, “Na yuu taengah ka thui te mah boeih tuem saeh.
14 да не яде от нищо, що произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие, и да не яде нищо нечисто: всичко що й заповядах нека опази.
Misur sulyam lamkah aka thoeng boeih te ca boel saeh, Misurtui khaw, yu khaw o boel saeh, a tihnai boeih tah ca boel saeh, anih ka uen vanbangla boeih tuem saeh,” a ti nah.
15 Тогава Маное каза на ангела Господен: Моля, нека те задържим, за да ти сготвим яре.
Te vaengah BOEIPA kah puencawn te Manoah loh, “Nang uelh mai dae lamtah nang ham maae ca ng'ngawn dae mako,” a ti nah.
16 Но ангелът Господен каза на Маноя: И да ме задържиш няма да ям хляба ти; и ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го Господу. (Защото Маное не позна, че това беше ангелът Господен).
Tedae Manoah te BOEIPA kah puencawn loh, “Kai nan hloh cakhaw na buh ka ca mahpawh, tedae BOEIPA ham hmueihhlutnah na hmoel coeng atah nawn mai,” a ti nah. Te vaengah anih te BOEIPA puencawn ni tila Manoah loh ming pawh.
17 Тогава Маное каза на ангела Господен: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което ти каза?
Te phoeiah Manoah loh BOEIPA puencawn te, “Na olka bangla ha pawk vaengah nang kan thangpom uh ham akhaw na ming ulae?,” a ti nah.
18 А ангелът Господен му рече: Защо питаш за името ми, то е тайно.
Tedae BOEIPA kah puencawn loh, “Ka ming te bahamlae nan dawt, he tah mangvawt ni,” a ti nah.
19 Тогава Маное взе ярето и хлебния принос та ги принесе Господу на камъка; и, като гледаха Маное и жена му, ангелът постъпваше чудно;
Te daengah Manoah loh maae ca neh khocang te a loh tih BOEIPA ham lungpang dongah a tloeng. Tedae khobaerhambae la a saii ham khaw Manoah neh a yuu loh a hmuh rhoi.
20 защото, когато се издигаше пламък от олтара към небето, то и ангелът Господен се издигна в пламъка на олтара: а Маное и жена му, като гледаха, паднаха с лице не земята.
Te vaengah hmaihluei te hmueihtuk lamloh vaan la luei tih hmueihtuk hmaihluei khuiah BOEIPA puencawn khaw luei hang. Manoah neh a yuu loh a hmuh vaengah a maelhmai neh diklai la bakop rhoi.
21 Но ангелът Господен беше невидим вече за Маноя и за жена му; и тогава Маное позна, че това беше ангел Господен.
Te phoeiah Manoah taengah khaw Manoah yuu taengah khaw a phoe ham te BOEIPA puencawn loh khoep voel pawh. Te daengah anih te BOEIPA puencawn ni tila Manoah loh a ming.
22 И Маное каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога.
Te dongah Manoah loh a yuu taengah, “Pathen m'hmuh tih n'duek rhoe n'duek pawn ni,” a ti nah.
23 А жена му рече: Ако Господ иска да ни умори, не щеше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време.
Tedae anih te a yuu loh, “Mamih rhoi ngawn hamla BOEIPA loh ngaih koinih mamih kut lamkah hmueihhlutnah neh khocang te doe pawt vetih he rhoek boeih he mamih rhoi n'tueng mahpawh, a tue khaw tahae kah bangla mamih rhoi taengah n'yaak sak mahpawh,” a ti nah.
24 И жената роди син и нарече го Самсон; и детето порасна и Господ го благослови.
Te dongah a yuu loh camoe a cun tih a ming te Samson a sak. Camoe a rhoeng hang vaengah anih te BOEIPA loh yoe a then sak.
25 И Господният Дух почна да го подбужда в Маханедан, между Сарая и Естаол.
Anih cahoeh ham te Zorah laklo neh Eshtaol laklo kah Mahanehdan ah BOEIPA Mueihla loh a tong.