Съдии 11
1 И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
Xu qaƣda Gileadliⱪ Yǝftaⱨ degǝn kixi batur palwan idi. U bir paⱨixǝ ayalning oƣli bolup, Gileadtin tɵrǝlgǝnidi.
2 И жената на Галаад му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
Lekin Gileadning ɵz ayali uningƣa birnǝqqǝ oƣul bala tuƣup bǝrgǝnidi; bu ayaldin tuƣulƣan oƣulliri qong bolƣanda Yǝftaⱨni ɵydin ⱪoƣlap: — Sǝn baxⱪa hotundin bolƣan oƣul bolƣaqⱪa, atimizning ɵyidin mirasⱪa igǝ bolmaysǝn, — dedi.
3 Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.
Xuning bilǝn Yǝftaⱨ ⱪerindaxliridin ⱪeqip, Tob degǝn zeminda turup ⱪaldi. Xu yǝrdǝ birmunqǝ bikar tǝlǝplǝr Yǝftaⱨning ǝtrapiƣa bir-birlǝp yiƣildi. Ular uning bilǝn kirip-qiⱪip yürǝtti.
4 А след известно време амонците воюваха против Израиля.
Əmma birnǝqqǝ waⱪit ɵtkǝndǝ Ammoniylar Israil bilǝn soⱪuxⱪa qiⱪti.
5 И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,
Ammoniylar Israilƣa ⱨujum ⱪilƣanda Gileadning aⱪsaⱪalliri Yǝftaⱨni Tob zeminidin elip kǝlmǝkqi bolup uning yeniƣa bardi.
6 като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.
Ular berip Yǝftaⱨⱪa iltija ⱪilip: — Bizning Ammoniylar bilǝn urux ⱪiliximiz üqün sǝn kelip bizgǝ sǝrdar bolup bǝrgin, — dedi.
7 А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте им бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?
Yǝftaⱨ Gileadning aⱪsaⱪalliriƣa jawabǝn: — Silǝr meni ɵq kɵrüp atamning jǝmǝtidin ⱨǝydiwǝtkǝnidinglarƣu, ǝmdi bexinglarƣa balayi’apǝt qüxkǝndǝ ⱪandaⱪsigǝ mening ⱪeximƣa kelip ⱪaldinglar, — dedi.
8 И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.
Gileadning aⱪsaⱪalliri Yǝftaⱨⱪa: — Durus, lekin seni biz bilǝn billǝ berip Ammoniylarƣa ⱪarxi jǝng ⱪilip, Gileadta ⱨǝmmǝ olturuwatⱪanlarƣa bax bolsun dǝp, ⱪexingƣa kǝlduⱪ, — dedi.
9 И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
Yǝftaⱨ Gileadning aⱪsaⱪalliridin: — Əgǝr silǝr meni Ammoniylar bilǝn soⱪuxuxⱪa yandurup barƣininglarda, Pǝrwǝrdigar ularni mening ⱪolumƣa tapxursa, mǝn silǝrgǝ bax bolamdimǝn? — dǝp soridi.
10 И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.
Gileadning aⱪsaⱪalliri Yǝftaⱨⱪa jawab berip: —Eytⱪiningdǝk ⱪilmisaⱪ, Pǝrwǝrdigar Ɵzi arimizda guwaⱨ bolup ⱨɵküm qiⱪarsun! — dedi.
11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.
Buni anglap Yǝftaⱨ Gileadning aⱪsaⱪalliri bilǝn bardi; hǝlⱪ uni ɵzlirigǝ ⱨǝm bax ⱨǝm sǝrdar ⱪilip tiklidi. Yǝftaⱨ Mizpaⱨƣa barƣanda ⱨǝmmǝ sɵzlirini Pǝrwǝrdigarning aldida bayan ⱪildi.
12 Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
Andin Yǝftaⱨ Ammoniylarning padixaⱨiƣa ǝlqilǝrni ǝwǝtip, uningdin: — Mening zeminimƣa besip kirip, mǝn bilǝn soⱪuxuxⱪa mǝndǝ nemǝ ⱨǝⱪⱪing bar idi? — dǝp soridi.
13 И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия земи по мирен начин.
Ammoniylarning padixaⱨi Yǝftaⱨning ǝlqilirigǝ jawab berip: — Qünki Israillar Misirdin qiⱪip kǝlgǝndǝ ular Arnon dǝryasidin tartip [ximaldiki] Yabbok eⱪiniƣiqǝ wǝ [ƣǝrbtǝ] Iordan dǝryasiƣiqǝ mening zeminimni bulap igiliwalƣanidi. Əmdi sǝn bu yǝrlǝrni tinqliⱪ bilǝn manga yandurup bǝr! — dedi.
14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:
Yǝftaⱨ ǝlqilǝrni Ammoniylarning padixaⱨining ⱪexiƣa yǝnǝ ǝwǝtip
15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
uningƣa: — Yǝftaⱨ sɵz ⱪilip mundaⱪ dǝydu: «Israil nǝ Moabning zeminini nǝ Ammonning zeminini igilimidi,
16 но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дощъл в Кадис,
bǝlki ular Misirdin qiⱪip kǝlgǝndǝ qɵl-bayawanda mengip Ⱪizil dengizdin ɵtüp, andin Ⱪadǝx degǝn jayƣa yetip kǝlgǝnidi;
17 тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.
xu qaƣda Israilliⱪlar Edom padixaⱨining ⱪexiƣa ǝlqilǝr ǝwǝtip: «Zeminliridin kesip ɵtüwelixⱪa ijazǝt bǝrgǝyla» dǝp soriwidi, Edom padixaⱨi unimiƣanidi. Xuning bilǝn ular Moab padixaⱨining ⱪexiƣa [iltija bilǝn] ǝlqilǝrni ǝwǝtsǝ, umu ⱪoxulmiƣanidi. Xu sǝwǝbtin Israillar Ⱪadǝxtǝ turup ⱪalƣan;
18 Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не възлезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
andin ular qɵl-bayawan bilǝn mengip Edom zemini bilǝn Moab zeminini aylinip ɵtüp, Moab zeminining xǝrⱪ tǝripidin kelip, ahirida Arnon dǝryasining xu ⱪetida qedir tikti. Ular Moabning qegrisi iqigǝ kirmidi; qünki Arnon dǝryasi Moabning qegrasidur.
19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.
Andin Israil Amoriylarning padixaⱨi Siⱨonƣa, yǝni Ⱨǝxbonning padixaⱨining ⱪexiƣa ǝlqilǝrni ǝwǝtip: «Bizning zeminlirining iqidin ɵtüp ɵz jayimizƣa beriweliximizƣa ijazǝt bǝrgǝyla» — dedi.
20 Но Сион не се довери на Израиля та да го пусне да мине през пределите му; а напротив Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.
Lekin Siⱨon Israilƣa ixǝnq ⱪilalmay, yurtidin ɵtkili ⱪoymidi; u bǝlki hǝlⱪlirining ⱨǝmmisini yiƣip, Jaⱨzaⱨ degǝn jayƣa qüxüp qedirgaⱨ tikip, Israil bilǝn uruxti.
21 И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.
Əmma Israilning Hudasi Pǝrwǝrdigar Siⱨonni barliⱪ hǝlⱪi bilǝn ⱪoxup Israilning ⱪoliƣa tapxurdi, Israillar ularni urup ⱪirdi. Andin Israil xu yǝrdǝ olturuxluⱪ Amoriylarning ⱨǝmmǝ zeminini igilidi.
22 Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.
Arnon dǝryasidin tartip Yabbok eⱪiniƣiqǝ, qɵl-bayawandin tartip Iordan dǝryasiƣiqǝ Amoriylarning pütkül zeminini igilidi.
23 И сега, когато Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш земята им?
Israilning Hudasi Pǝrwǝrdigar Amoriylarni Ɵz hǝlⱪi bolƣan Israilning aldidin ⱪoƣlap qiⱪardi, ǝmdi sǝn xu yurtⱪa igǝ bolmaⱪqimusǝn?
24 Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.
Sening ilaⱨing Ⱪemox sanga igilǝtkǝn yǝrgǝ ɵzüng igǝ boldungƣu? Xuningƣa ohxax Pǝrwǝrdigar Hudayimiz aldimizdin ⱨǝydǝp qiⱪiriwǝtkǝn hǝlⱪning yerigǝ bolsa, bizmu xuningƣa igǝ bolimiz.
25 И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сеяфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?
Əmdi sǝn dǝrwǝⱪǝ Moabning padixaⱨi bolƣan Zipporning oƣli Balaⱪtinmu küqlükmu? U ⱪaqan Israil bilǝn tirkǝxkǝn yaki Israil bilǝn jǝng ⱪilixⱪa jür’ǝt ⱪilƣan?
26 Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?
Yǝnǝ kelip, Israil Ⱨǝxbon wǝ uningƣa ⱪaraxliⱪ yeza-ⱪixlaⱪlarda, Aroǝr wǝ uningƣa ⱪaraxliⱪ yeza-ⱪixlaⱪlarda ⱨǝmdǝ Arnon dǝryasining boyidiki barliⱪ xǝⱨǝrlǝrdǝ üq yüz yil makan tutup olturƣan waⱪitlarda, nemixⱪa silǝr xu yǝrlǝrni ⱪayturuwalmidinglar?
27 Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.
Xunga mǝn sanga gunaⱨ ⱪilmidim, bǝlki manga tajawuz ⱪilip, yamanliⱪ ⱪilƣuqi sǝn ɵzüngdursǝn. Birdinbir adalǝt qiⱪarƣuqi Pǝrwǝrdigar Ɵzi bügün Israillar bilǝn Ammoniylarning otturisida ⱨɵküm qiⱪarsun!» — dedi.
28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.
Lekin Ammoniylarning padixaⱨi Yǝftaⱨning ǝlqi ǝwǝtip eytⱪan sɵzlirini tingximidi.
29 Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.
Xu waⱪitta Pǝrwǝrdigarning Roⱨi Yǝftaⱨning üstigǝ qüxüp, u [ⱪuwwǝtlinip] Gilead bilǝn Manassǝⱨlǝrning yurtidin ɵtüp Gileadtiki Mizpaⱨⱪa berip, andin Gileadtiki Mizpaⱨdin Ammoniylar tǝrǝpkǝ mangdi.
30 И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
Xu qaƣda Yǝftaⱨ Pǝrwǝrdigarƣa ⱪǝsǝm iqip: — Əgǝr Sǝn dǝrwǝⱪǝ Ammoniylarni ⱪolumƣa tutup bǝrsǝng,
31 тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.
undaⱪta mǝn Ammoniylarning ⱪexidin tinq-aman yenip kǝlginimdǝ, ɵyümning ixikidin qiⱪip manga tunji yoluⱪⱪini Pǝrwǝrdigarƣa atalƣan bolidu, mǝn uni kɵydürmǝ ⱪurbanliⱪ ⱪilimǝn, — dedi.
32 И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;
Xuning bilǝn Yǝftaⱨ qiⱪip Ammoniylar bilǝn soⱪuxⱪili ular tǝrǝpkǝ ɵtti; Pǝrwǝrdigar ularni uning ⱪoliƣa tapxurdi.
33 та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.
Xuning bilǝn u Aroǝrdin tartip Minnitⱪiqǝ ularni ⱪattiⱪ urup ⱪirip, yigirmǝ xǝⱨǝrni elip, Abǝl-Ⱪeramimƣiqimu yetip bardi. Buning bilǝn Ammoniylar Israilƣa boysunduruldi.
34 Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Месфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.
Andin Yǝftaⱨ Mizpaⱨⱪa ⱪaytip ɵyigǝ kǝlgǝndǝ ɵz ⱪizi dap qelip ussul oynap uning aldiƣa kɵrüxkili qiⱪti. Bu uning yalƣuz ⱪizi bolup, uningdin baxⱪa ⱨeq oƣul-ⱪizi yoⱪ idi.
35 И като я видя той, раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя.
U uni kɵrgǝndǝ ɵz iginlirini yirtip: — Aⱨ, aⱨ, mening ⱪizim! Sǝn meni intayin yaman ⱨalƣa qüxürdung, meni dǝrdkǝ qüxürgüqilǝrdin biri bolup ⱪalding; qünki mǝn Pǝrwǝrdigarƣa aƣzimni eqip, eytⱪan gepimdin yeniwalalmaymǝn, — dedi.
36 А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.
Ⱪizi uningƣa: — Əy ata, Pǝrwǝrdigarƣa aƣzingni eqip wǝdǝ ⱪilƣan bolsang, aƣzingdin qiⱪⱪini boyiqǝ, manga xuni ⱪilƣin; qünki Pǝrwǝrdigar sening düxmǝnliring bolƣan Ammoniylardin intiⱪamingni elip bǝrdi, — dedi.
37 Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.
Andin u atisiƣa yǝnǝ: — Mening xu iltimasimni ⱪobul kɵrginki, manga ikki ayliⱪ mɵⱨlǝt bǝrsǝng; mǝn ⱪiz dostlirim bilǝn berip taƣlarda yürüp, ⱪizliⱪim üqün matǝm tutuwalay, — dedi.
38 И той рече: Иди, И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.
Atisi jawab berip: — Barƣin, dedi. Uningƣa ikki ayliⱪ mɵⱨlǝt berip dalaƣa ǝwǝtti. U berip, ⱪiz dostlirini elip taƣlarƣa qiⱪip, ikki ayƣiqǝ ɵzining ⱪiz peti ⱪalƣiniƣa aⱨ-zar kɵtürüp yiƣlap yürdi.
39 И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,
Xundaⱪ boldiki, u ikki aydin keyin atisining ⱪexiƣa yenip kǝlgǝndǝ, atisi uning üstigǝ ⱪilƣan ⱪǝsimini bǝja kǝltürdi. Bu ⱪiz bolsa ⱨeq ǝr kixigǝ yeⱪinlaxmiƣanidi. Xuning bilǝn Israilda xundaⱪ bir ɵrp-adǝt pǝyda boldiki,
40 да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
ⱨǝr yili Israilning ⱪizliri ɵydin qiⱪip Yǝftaⱨning ⱪizini tɵt kün ǝslǝp hatirilǝydiƣan boldi.
