Съдии 11
1 И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
Giladi Jephthah khaw tatthai hlangrhalh la om tih anih te pumyoi nu kah a ca ni. Jephthah he Gilead loh a sak.
2 И жената на Галаад му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
Gilead te a yuu loh a ca tongpa rhoek a sak pah dae a yuu kah a ca la rhoeng uh hang. Te dongah Jephthah te a haek uh tih, “Nang he manu a tloe ca la na om dongah a pa im khuikah he na pang mahpawh,” a ti na uh.
3 Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.
Te dongah Jephthah loh a manuca rhoek kah mikhmuh lamloh yong tih Tob khohmuen ah kho a sak. Te vaengah hlang hoeng rhoek loh Jephthah taengah poep uh tih anih taengah pongpa uh.
4 А след известно време амонците воюваха против Израиля.
Te dongah khohnin a pha lamkah long tah Ammon ca rhoek loh Israel te a vathoh thil uh.
5 И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,
Ammon ca rhoek loh Israel a vathoh thil vaengah tah Gilead kah a hamca rhoek te Tob kho lamkah Jephthah te loh hamla cet uh.
6 като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.
Te vaengah Jephthah te, “Halo lamtah kaimih taengah rhalboei la om laeh, te daengah ni Ammon ca rhoek te m'vathoh thil thai pueng eh,” a ti uh.
7 А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте им бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?
Tedae Gilead kah a hamca rhoek te Jephthah loh, “Nangmih moenih a? Kai nan hmuhuet uh tih a pa im lamkah kai na haek uh te. Tahae ah nang taengkah puen na cak vaengah tah kai taengla balae nan loh uh,” a ti nah.
8 И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.
Tedae Gilead kah a hamca rhoek loh Jephthah te, “Te cakhaw nang taengla ka mael uh coeng dongah kaimih taengah pongpa lamtah Ammon ca rhoek vathoh thil laeh. Te phoeiah Gilead khosa boeih soah kaimih kah a lu la na om mako,” a ti na uh.
9 И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
Te dongah Gilead kah a hamca rhoek te Jephthah loh, “Ammon ca rhoek vathoh thil ham kai taengla na mael uh coeng tih amih te ni BOEIPA loh kai mikhmuh ah m'paek mak atah kai khaw nangmih taengah a lu la ka om bitni,” a ti nah.
10 И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.
Tedae Jephthah taengah Gilead kah a hamca rhoek loh, “Na ol bangla ka saii uh pawt atah ol aka ya la mamih laklo ah BOEIPA om ta,” a ti uh.
11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.
Te daengah Jephthah loh Gilead kah a hamca rhoek neh cet hmaih tih anih te amamih sokah a lu lam khaw, rhalboei lam khaw pilnam loh a khueh. Te dongah Mizpah kah BOEIPA mikhmuh ah Jephthah loh a ol te boeih a thui.
12 Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
Jephthah loh Ammon ca rhoek kah manghai taengah puencawn a tueih tih, “Kai neh nangmih balae benbo benpang tih ka khohmuen vathoh thil ham kai taengla na pawk uh,” a ti nah.
13 И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия земи по мирен начин.
Jephthah kah puencawn rhoek taengah Ammon ca rhoek kah manghai loh, “Egypt lamkah, Arnon lamkah halo vaengah ka khohmuen he Israel loh Jabbok neh Jordan duela a loh. Te dongah te te rhoepnah neh ham bal laeh saeh,” a ti nah.
14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:
Tedae Jephthah loh koep a khoep tih Ammon ca rhoek kah manghai taengah puencawn a tueih.
15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
Te vaengah anih te Jephthah loh a uen tih, “Moab khohmuen neh Ammon ca rhoek kah khohmuen te Israel loh a loh moenih.
16 но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дощъл в Кадис,
Egypt lamkah halo vaengah Israel he khosoek longah carhaek li la cet tih Kadesh la pawk.
17 тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.
Te dongah Israel loh Edom manghai taengah puencawn a tueih tih, ‘Na khohmuen ah ng'kat sak mai,’” a ti nah. Tedae Edom manghai loh a hnatun pawt dongah Moab manghai taengah khaw a tueih dae a huem pah pawt dongah Israel tah Kadesh ah kho a sak.
18 Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не възлезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
“Te dongah khosoek long cet tih Edom kho neh Moab kho te a hil daengah Moab kho kah khocuk la pawk. Arnon rhalvang ah rhaeh uh coeng dae Moab khorhi te Arnon la a om coeng dongah Moab khorhi ah kun uh voelpawh.
19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.
Te phoeiah Israel loh Amori manghai neh Heshbon manghai Sihon taengah khaw puencawn rhoek te a tueih tih anih te Israel loh, ‘Nang khohmuen longah kamah hmuen te ka paan mai eh,’ a ti nah.
20 Но Сион не се довери на Израиля та да го пусне да мине през пределите му; а напротив Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.
Tedae Israel loh a khorhi longah a kat ham te Sihon loh a tangnah pawt dongah Sihon loh a pilnam te boeih a hueh. Te phoeiah Jahaz ah rhaeh uh tih Israel te a vathoh thil.
21 И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.
Te vaengah Israel Pathen, BOEIPA loh Sihon neh a pilnam boeih te Israel kut ah a paek. Te dongah amih te Israel loh a tloek tih Amori khohmuen neh khohmuen kah khosa hlang te boeih a pang.
22 Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.
Te dongah Amori khorhi te Arnon lamloh Jabbok due, khosoek lamloh Jordan duela boeih a pang uh.
23 И сега, когато Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш земята им?
Israel Pathen BOEIPA loh a pilnam Israel mikhmuh ah Amori a haek coeng dongah anih te nang loh na haek aya?
24 Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.
Na pathen Khemosh loh nang m'pang sak te na pang mahpawt a? BOEIPA ka Pathen loh kaimih mikhmuh ah m'paek boeih te tah ka pang uh van ni ta.
25 И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сеяфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?
Nang tah Moab manghai Zippor capa Balak lakah na hoeikhang khaw na hoeikhang coeng a? Israel te na ho na ho tih vathoh khaw na vathoh thil.
26 Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?
Israel loh Heshbon neh a khobuel ah khaw, Aroer neh a khobuel ah khaw, Arnon tuikaeng kah khopuei boeih ah khaw, kum ya thum kho ana sak uh coeng. Te vaeng tue ah balae tih na lat uh pawh?
27 Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.
Te dongah kai he nang taengah ka tholh moenih. Nang long ni kai vathoh thil ham kai taengah boethae na saii. Laitloek tue vaengah tah Israel ca rhoek laklo neh Ammon ca rhoek laklo ah BOEIPA loh laitloek nawn saeh,” a ti nah.
28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.
Tedae Jephthah loh a taengla a tah olka te Ammon ca rhoek kah manghai loh hnatun pawh.
29 Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.
Te vaengah BOEIPA Mueihla te Jephthah dongah om. Te dongah Gilead neh Manasseh te a poeng tih Gilead Mizpeh a poeng. Gilead Mizpeh lamloh Ammon ca rhoek pataeng a khal bal pueng.
30 И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
Te dongah Jephthah loh BOEIPA taengah olcaeng neh a caeng tih, “Ammon ca rhoek te ka kut ah nan paek la nan paek atah,
31 тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.
Ammon ca rhoek taeng lamloh sading la ka bal vaengah kai doe ham ka im thohkhaih lamkah ha moe tih aka pawk te, BOEIPA ham om saeh lamtah hmueihhlutnah la ka tloeng eh,” a ti nah.
32 И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;
Te dongah Ammon ca rhoek te vathoh thil ham Jephthah a caeh vaengah Ammon te BOEIPA loh Jephthah kut ah a paek.
33 та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.
Te dongah Aroer lamloh Minnith na kun phai kah khopuei pakul neh Abelkeramim duela a tloek. Te dongah Ammon ca rhoek te Israel ca rhoek kah mikhmuh ah hmasoe len neh muep kunyun uh.
34 Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Месфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.
Jephthah te Mizpah kah amah im la a mael vaengah anih doe ham a canu mai loh kamrhing neh, lamnah neh tarha ha thoeng pah. Anih bueng oingaih cangloeng tih a ca tongpa huta khaw a taengah om pawh.
35 И като я видя той, раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя.
A hmuh vaengah a himbai te a phen tih, “Ya-oe, ka canu, nang loh kai nan det nan det tih nang ngawn tah kai lawn lam ni na om coeng. Tedae kai loh BOEIPA taengah ka ka ka ang coeng dongah hnukpoh ham tah ka coeng voel moenih,” a ti nah.
36 А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.
Tedae anih te, “A pa, BOEIPA taengah na ka na ang atah na ka lamkah aka thoeng bangla kai taengah saii mai. Na thunkha so, Ammon ca rhoek soah tawnlohnah khaw BOEIPA loh nang ham a saii coeng,” a ti nah.
37 Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.
Te phoeiah a napa te, “He ol he kai ham hang rhoi mai. Hla nit khuiah a hoenghoep ah ka pongpa dae eh, tlang ah ka dong saeh lamtah ka cuemnah he kamah neh ka tanu rhoek loh ka rhap uh dae eh,” a ti nah.
38 И той рече: Иди, И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.
“Cet,” a ti nah tih hla nit khuiah a tueih. Te dongah a canu te a tanu rhoek neh cet uh tih a cuemnah tlang ah a rhah thil.
39 И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,
Hla nit a thok vaengah a napa taengla bal tih a olcaeng neh a caeng tangtae te a canu taengah a saii pah. Te dongah anih loh tongpa a ming pawt te Israel khuiah oltlueh pakhat la a om pah.
40 да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
Te khohnin lamlong tah Israel nu rhoek te kum khat ah cet uh tih hnin li khui Giladi Jephthah canu te a thoelh uh.
