< Съдии 11 >
1 И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
Yefeda da mae beda: iwane gasa bagade dadi gagui dunu esalu. E da Gilia: de sogega esalu. Ea ame da wadela: i hamosu uda (ea da: i hodo bidi lasu uda). Ea ada dio da Gilia: de.
2 И жената на Галаад му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
Gilia: de da dunu mano eno esalu. Ilia da ea udadafa amoga lalelegei. Ilia da asigilaloba, Yefeda amo ilia diasuga sefasi. Ilia da ema amane sia: i, “Di da ninia ada ea nana liligi hame lamu. Bai di da wamomano. Di da uda eno ea mano.”
3 Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.
Yefeda da yolali ilima hobeale, Dobe soge ganodini esalu. Amogawi, udigili esalebe dunu eno da ema gilisili, ilia da gilisili lalu.
4 А след известно време амонците воюваха против Израиля.
Amo fa: no, A:mounaide dunu da Isala: ili dunuma gegemusa: misi.
5 И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,
Amo hou da doaga: beba: le, Gilia: de soge ouligisu dunu da Yefeda bu oule misa: ne, Dobe sogega asi.
6 като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.
Ilia amane sia: i, “Ninia da A: mounaide dunu ilima noga: le gegemusa: gini, di da ninima bisili ilibi gaguma.”
7 А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте им бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?
Be Yefeda da bu adole i, “Dilia da nama bagadewane higabeba: le, na ada ea diasuga sefasi dagoi. Amaiba: le, dilia da wali se nababeba: le, abuliba: le nama misibala: ?”
8 И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.
Ilia da Yefedama bu adole i, “Ninia da di da nini A: mounaide dunuma gegemusa: ouligimu amola Gilia: de dunu huluane ilima ouligisu esalumu, amo hanaiba: le, wali dima misi.”
9 И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
Yefeda da ilima amane sia: i, “Dilia da na amo na sogega A: mounaide dunu ilima gegemusa: oule ahoasea, amola Hina Gode da fidibiba: le, ninia da amo dunuma hasalasisia, na da dilima ouligisu dunu esalumu.”
10 И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.
Ilia da bu adole i, “Defea! Hina Gode ba: ma: ne, ninia da di, ninia ouligisu hamoma: ne ilegele sia: sa.”
11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.
Amaiba: le, Yefeda da Gilia: de ouligisu dunu amo sigi asi. Ilia da Yefeda ilia ouligisu amo hamoi. Yefeda ea musa: sia: i, amo huluane e da Misiba moilai amo ganodini, Hina Gode nabima: ne, bu sia: i.
12 Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
Amalalu, Yefeda da sia: adole iasu dunu amo A: mone hina bagade ema asunasi. Ilia ema amane adole ba: i, “Di da abuliba: le ninima gegesala: ? Di da abuliba: le ninima gegemusa: ninia soge ganodini golili sa: i?”
13 И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия земи по мирен начин.
A: mounaide hina bagade da Yefeda ea asunasi adole iasu dunuma bu adole i, “Isala: ili dunu da Idibidi soge fisili, ga asili, ilia da na soge amo ea defei da Anone Hano asili Ya: boge Hano amola Yodane Hano amoga doaga: i, amo soge Isala: ili dunu da wamolai. Dilia amo soge bu mae gegenane, nama bu ima.”
14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:
Be Yefeda da eno adole iasu dunu A: mounaide hina bagade ema asunasi.
15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
Ilia da ema amane sia: i, “Dia sia: i amo Isala: ili dunu da Moua: be soge amola A: mone soge wamolai da ogogosa.
16 но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дощъл в Кадис,
Hou da agoane ba: i. Isala: ili dunu da Idibidi soge fisili, ilia da hafoga: i wadela: i soge amo ganodini asili, Maga: me Hano Wayabo amoga doaga: i. Asili, ilia da Ga: idese sogega doaga: i.
17 тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.
Amalalu, ilia da Idome hina bagade ema sia: adola masa: ne dunu asunasi. Ilia da Isala: ili dunu da ea soge amoga golili sa: ili baligimusa: adole ba: i. Be Idome hina bagade da ilia sia: hame nabi. Amalalu, ilia da Moua: be hina bagade amane adole ba: i. Be e amola da ilia logo ga: i dagoi. Amaiba: le, Isala: ili dunu da Ga: idese amoga bu esalu.
18 Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не възлезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
Amalalu, ilia da wadela: i hafoga: i soge amo ganodini bu ahoanu, ilia da Idome soge amola Moua: be soge mae golili sa: ili, la: ididili asili, ilia da Anone Hano na: iyadodili (Moua: be soge amo eso mabe la: idiga diala) amoga doaga: i. Ilia da amoga abula moilai gaguli esalu be Anone Hano hame degei. Bai amo hano da Moua: be soge ea eso mabe defei galu.
19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.
Amalalu, Isala: ili dunu da A: moulaide hina bagade Hesiabone moilai bai bagade ganodini esalu ea dio amo Saihone ema sia: adola ahoasu dunu asunasi. Ilia da ilia soge amoga doaga: musa: , ea soge golili sa: ili, baligimusa: adole ba: i.
20 Но Сион не се довери на Израиля та да го пусне да мине през пределите му; а напротив Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.
Be Saihone da “hame mabu” sia: i. E da ea dadi gagui dunu huluane gilisili, Ya: iha: se sogega fiafiale fi. Amalalu, e da Isala: ili dunuma doagala: i.
21 И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.
Be Isala: ili ilia Hina Gode da fidibiba: le, ilia da Saihone amola ea dadi gagui dunu hasali. Amalalu, Isala: ili dunu da A: moulaide dunu huluane amo sogega esalu ilia soge huluane lai dagoi.
22 Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.
Ilia da A: moulaide soge huluane gesowale fi. Soge defei da gagoe (south) Anone Hano amola gagoe (north) da Ya: boge Hano. Eso mabadili alalo da hafoga: i wadela: i soge amola eso dabe la: idi alalo da Yodane Hano.
23 И сега, когато Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш земята им?
Amaiba: le, Hina Gode Hisu da Ea fi dunu (Isala: ili fi) amo soge ili gesowale fima: ne, A:moulaide dunu sefasi dagoi.
24 Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.
Di da amo soge bu samogema: bela: ? Hame mabu! Dia ‘gode’ liligi amo Gimose da soge dilima i, amo dia gagumu da defea. Be liligi amola soge huluane amo ninia Hina Gode da ninima i, amo huluane ninia da gagumu.
25 И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сеяфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?
Moua: be hina bagade amo Bela: ge (Sibo egefe) e da Isala: ili fi ilima gegemusa: logebela: ? Hame mabu! E da eso afaega ninima gegebela: ? Hame mabu! Di da ea hou baligisa amo dawa: sala: ?
26 Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?
Isala: ili dunu da ode 300 amoga Hesiabone, Aloue amola eno moilai amo sisiga: sa moilai Anone Hano bega: diala, amo ganodini esalu. Di da abuliba: le amo ode ganodini amo soge bu hame samogebela: ?
27 Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.
Hame mabu! Na da dima wadela: le hame hamoi. Di da nama gegemusa: dawa: beba: le, wadela: le hamosa. Hina Gode Hisu da fofada: su dunu. E da wali eso Isala: ili dunu da moloi o A: mounaide dunu da moloi, Hi fawane da sia: mu.”
28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.
Be A: mounaide hina bagade da Yefeda ea adole iasisu amo hame nabi.
29 Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.
Amalalu, Hina Gode Ea A: silibu da Yefeda amoma aligila sa: i. E da asili, Gilia: de soge amola Mana: se soge baligili, Misiba moilai (Gilia: de soge ganodini) amoga buhagi. Amalalu, e da A: mone sogega asi.
30 И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
E da Hina Godema amane sia: i, “Dia fidimuba: le, na da A: mounaide dunu fane legesea,
31 тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.
na da na diasuga bu masea, adi liligi nama yosia: musa: na diasu logoga masea, na da amo Dima gobele salasu hamoma: ne gobele salimu.”
32 И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;
Amalalu, Yefeda da A: mounaide dunuma gegemusa: , hano degei dagoi. Amola Hina Gode da fidibiba: le, e da A: mounaide dunu hasali dagoi.
33 та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.
E da ilima doagala: i. E da Aloue moilai amola soge amo da Minidi moilai sisiga: i, amola moilai bai bagade huluane da20amoma doagala: le, A:mounaide dunu sefasili, A:ibele Gelamimi moilai bai bagadega doaga: i. Isala: ili dunu da A: mounaide dunu hasali amola ilia da A: mounaide dunu osea: i medole legei.
34 Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Месфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.
Yefeda da Misiba moilaiga buhagili, idiwi da ilibu dusa amola gagafola, hahawane ema yosia: musa: manebe ba: i. E da ea mano afadafa fawane esalu.
35 И като я видя той, раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя.
Yefeda da idiwi ba: beba: le, se bagade nabi. E da ea abula gadelale, amane sia: i, “Nadiwi! Na da diba: le se bagadedafa naba! Bai na da Hina Godema dafawane hamomusa: ilegele sia: i dagoiba: le, bu afadenemu da hamedei galebe.”
36 А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.
Idiwi da ema bu adole i, “Na ada! Di da Hina Godema amane hamoma: ne ilegele sia: i dagoi. Hina Gode da dia ha lai dunu amo A: mounaide dunu amo fane legei dagoi. Amaiba: le, di da dia musa: Godema sia: i amo hou nama hamomu da defea.
37 Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.
Be na da liligi afadafa dima edegesa. Na da oubi aduna amoga agolo soge ganodini ahoanumu amola na na: iyado huluane gilisili dimu da defeala: ? Bai na da dunuma hamedafa fimu.”
38 И той рече: Иди, И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.
Yefeda da amane sia: i, “Defea! Di masa! Oubi aduna amoga agoane hamoma.” Amalalu, e amola ea na: iyado a: fini eno ilia da agolo sogega asili, dinanu. Bai e da dunuga mae lale, mano mae lalelegele bogomu dawa: beba: le dinanu.
39 И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,
Oubi aduna uduli, e da ea ada ema buhagili, ea eda e Hina Godema ilegele sia: i defele ema hamoi dagoi. Yefeda idiwi da dunuma gilisili mae golale bogoi. Isala: ili dunu da amo dawa: beba: le, agoane hou hamonana.
40 да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
Ode huluane ganodini, Isala: ili a: fini huluane da sogega asili, eso biyadu amoga Yefeda (Gilia: de dunu) ea idiwi amo dawa: le, dinana.