Исус Навиев 8
1 Подир това Господ рече на Исуса: Не бой се нито се ужасявай; вземи със себе си всичките военни мъже, и стани та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, людете му, града му и земята му;
Joshua te BOEIPA loh, “Rhih boeh, rhihyawp boeh. Pilnam kah caemtloek boeih ke namah taengla lo lamtah Ai te paan hang laeh. Ai kah manghai neh a pilnam khaw, a khopuei neh a khohmuen khaw nang kut ah kan tloeng he so lah.
2 и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му; само че ще заплените за себе си користите му и добитъка му. Постави против града засада от задната му страна.
Te dongah Ai neh a manghai te Jerikho neh a manghai na saii bangla saii bal. A kutbuem neh a rhamsa te namamih ham poelyoe uh. Khopuei kah a hael ah namah kah rhongngol te khueh,” a ti nah.
3 Тогава Исус стана с всичките военни люде, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже силни и храбри изпрати ги нощем,
Te dongah Joshua neh caemtloek pilnam boeih loh Ai te tloek ham thoo uh. Te vaengah Joshua loh tatthai hlangrhalh hlang thawng sawmthum te a coelh tih khoyin ah a tueih.
4 и заповяда им, казвайки: Гледайте, поставете засада против града от задната страна на града; да се не отдалечите много от града, и да бъдете всички готови;
Te phoeiah amih te a uen tih, “Khopuei hael ah khopuei aka rhongngol thil rhoek te nangmih loh so uh. Khopuei neh bahoeng lakhla uh boel lamtah hueltue la boeih om uh.
5 а аз и всичките люде, които са с мене, ще се приближим до града; и когато излязат против нас, както изпърво, тогава ние ще побегнем от тях.
Kamah khaw kamah taengkah pilnam boeih long khaw khopuei ke m'paan uh pawn ni. Lamhma kah bangla mamih aka mah ham ha moe uh atah amih mikhmuh ah n'rhaelrham uh ni.
6 Те ще излязат след нас догде ги отдалечим от града; защото ще си рекат: Те бягат от нас, както по-напред; и ние ще побегнем от тях.
Te vaengah khopuei lamkah mamih n'cing duela mamih hnuk han hloem uh saeh lamtah amih mikhmuh kah n'rhaelrham uh vaengah lamhma kah vanbangla, 'Mamih mikhmuh lamkah loh rhaelrham uh coeng, 'ti uh saeh.
7 Тогава вие станете от засадата и превземете града; защото Господ вашият Бог ще го предаде в ръката ви.
Te vaengah nangmih loh rhongngol kung lamkah thoo uh lamtah khopuei te huul uh. BOEIPA na Pathen loh na kut dongah han tloeng bitni.
8 И като превземете града да запалите града, да сторите според Господното повеление; ето, заповядах ви.
Ana om saeh, khopuei te na loh uh vaengah khopuei te hmai neh hlup uh. BOEIPA kah olka bangla saii uh, so lah, nangmih te kang uen coeng,” a ti nah.
9 И тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като седнаха между Ветил и Гай, на западната страна от Гай; а Исус остана през оная нощ всред людете.
Te dongah Joshua kah a tueih rhoek te rhong la cet uh tih Ai khotlak kah Ai neh Bethel laklo ah ngol uh. Tedae tekah hlaem ah Joshua tah pilnam lakli ah rhaeh van.
10 И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа людете, отиде, той и Израилевите старейшини, пред людете за Гай.
Joshua khaw mincang ah thoo tih pilnam te a soep. Te phoeiah mah neh Israel a hamca rhoek tah Ai pilnam mikhmuh ah cet.
11 И всичките военни люде, които бяха с него, отидоха и се приближиха, дойдоха срещу града, и разположиха стан на северната страна от Гай; а между тях и Гай имаше долина.
Pilnam caemtloek boeih loh a taengah cet uh tih thoeih uh. Khopuei hmai a pha uh vaengah Ai tlangpuei kolrhawk laklo, laklo neh Ai laklo ah rhaeh uh.
12 И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай на западната страна от града.
Te phoeiah hlang thawng nga tluk a khuen tih khopuei khotlak Bethel neh Ai laklo ah amih te rhongngol la a khueh.
13 И като наредиха людете - цялото войнство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града - Исус отиде през оная нощ всред долината.
Pilnam te khopuei tlangpuei rhaehhmuen boeih neh khopuei tuitun ah hnukdawn la tluep a khueh Joshua loh khoyin ah kol la cet.
14 А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките му люде, мъжете на града, та станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израиля; но той не знаеше, че имаше засада против него зад града.
Tedae Ai manghai loh a hmuh vaengah khopuei tongpa rhoek te baang thoo tih Israel mah ham caem la cet uh. A pilnam pum loh Arabah hmai kah tingtunnah ah om uh dae khopuei kah a hael ah a rhongngol thil te ming pawh.
15 А Исус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята.
Amih mikhmuh ah Joshua neh Israel pum loh kolong uh tih khosoek long la rhaelrham uh.
16 И всичките люде, които бяха в Гай, бяха свикани, за да го гонят; и гониха Исуса, и отдалечиха се от града.
Te dongah amih hloem ham Ai khopuei kah pilnam pum te a hueh tih Joshua hnuk a hloem uh dongah khopuei lamloh bang cing uh.
17 Така в Гай и Ветил не остана човек, който не излезе след Израиля; и те оставиха града отворен и гониха Израиля.
Israel hnuk aka hloem mueh hlang te Ai neh Bethel ah om pawh. Khopuei te a ah oem la a hnoo uh tih Israel te a hloem uh.
18 Тогава Господ каза на Исуса: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам града в ръката ти. Исус, прочее, простря към града копието, което държеше в ръката си.
BOEIPA loh Joshua taengah, “Na kut dongkah soe neh Ai ke nuen lah, na kut dongah kan tloeng bitni,” a ti nah. Te dongah Joshua loh khopuei ke a kut dongkah soe neh a nuen.
19 И щом простря ръката си засадата стана бързо от мястото си, завтекоха се изведнъж и влязоха в града и го превзеха; и побързаха та запалиха града.
Te dongah rhongngol loh amah hmuen lamkah koe thoo tih a yong uh vaengah a kut te a phuel pah. Te vaengah khopuei la kun uh tih a buem uh. Khopuei te khaw hmai neh kuelh a hlup uh.
20 А когато гайските мъже се огледаха надире, видяха, и, ето че дим се издигаше от града към небето; и нямаха где да бягат ни тук ни там, понеже людете, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад против гонителите.
Ai kah hlang rhoek loh a hnuk la mael uh tih a hmuh uh vaengah khopuei kah hmaikhu loh vaan la tarha luei hang coeng. Tedae heben hebang la rhaelrham ham khaw a hmuen om voel pawt tih khosoek la aka rhaelrham pilnam long khaw a khuplet la han hloem coeng.
21 А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата беше превзела града, и че се издигаше дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже.
Rhongngol loh khopuei a buem tih khopuei kah hmaikhu a luei te Joshua neh Israel pum loh a hmuh vaengah Ai kah hlang rhoek te kuplet a tloek uh.
22 Другите също излязоха из града против тях; и тъй, те се намериха всред израилтяните, които бяха едни отсам а едни оттам; и тия ги поразиха така щото не оставиха никой от тях да живее или да побегне.
Amih mah ham khopuei lamkah aka coe rhoek te khaw he ben he bang la Israel loh a laklung ah a om sakuh. Te dongah amih te amah taengah rhaengnaeng neh hlangyong paih mueh la a ngawn uh.
23 А царя на Гай хванаха жив, о го доведоха при Исуса.
Tedae Ai manghai te a hing la a tuuk uh tih Joshua taengla a khuen uh.
24 И като изби Израил всичките жители на Гай в полето и пустинята, гдето ги гониха, и те всички паднаха от острото на ножа догде се изтребиха, тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха го с острото на ножа.
Ai kah khosa boeih te Israel loh a ngawn tih a khah sak phoeiah te khosoek lohma kah te khaw a hloem uh tih cunghang ha neh boeih a cungku sakuh. Amih te a cing phoeiah Israel tah boeih mael uh tih Ai te cunghang ha neh a tloek uh.
25 И всичките паднали в оня ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайски люде.
Tekah khohnin ah Ai kah hlang boeih tongpa lamloh huta hil thawng hlai nit la boeih cungku uh.
26 Защото Исус не оттегли ръката си, с който бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай.
Ai kah khosa rhoek te boeih a thup hlan khuiah Joshua loh a kut a yueh mueh la soe neh a nuen.
27 Само че Израил плени за себе си добитък и користите на оня град, според думата, която Господ заповяда на Исуса.
Tedae khopuei kah rhamsa neh a kutbuem tah BOEIPA loh Joshua a uen olka vanbangla Israel loh amamih ham a poelyoe uh.
28 И така, Исус изгори Гай и го направи всегдашен куп развалини, както е до днес.
Te phoeiah Ai te Joshua loh a hoeh tih tihnin due, kumhal kah imrhong khopong la a khueh.
29 А царя на Гай обеси на дърво и го остави да виси до вечерта; и като зайде слънцето, Исус заповяда та снеха трупа от дървото, хвърлиха го във входа на градската порта, и натрупаха на него голяма грамада камъни, която стои и до днес.
Ai manghai te khaw kholaeh tue due thing dongah a kuiok sakuh. Khomik a tlak vaengah tah Joshua loh a uen vanbangla thing dongkah a rhok te a hlak uh tih khopuei vongka kah thohka ah a voeih uh. Anih sokah lungto, lungkuk khaw tihnin due lungkuk la muep ngang.
30 Тогава Исус издигна олтар на Господа Израилевия Бог на хълма Гевал,
Te vaengah Joshua loh Israel Pathen BOEIPA kah hmueihtuk te Ebal tlang ah a suem.
31 както Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон, олтар от цели камъни, по които желязно сечиво не се бе издигнало; и принесоха на него всеизгаряния Господу, и пожертвуваха примирителни приноси.
BOEIPA kah sal Moses loh Israel ca rhoek a uen tih Moses kah olkhueng cabu dongah a daek vanbangla, hmueihtuk lung khaw a hmabuet la om tih thi hnonah pawh. Tekah soah BOEIPA ham hmueihhlutnah khaw a nawn uh tih rhoepnah hmueih khaw a nawn uh.
32 И там написа на камъните един препис на Моисеевия закон, който написа пред израилтяните.
Te vaengah Israel ca rhoek kah mikhmuh ah a daek Moses olkhueng te rhaepnit la lungto dongah pahoi a daek.
33 И целият Израил, със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и туземци, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет, - едната им половина към хълма Гаризин, и другата им половина към хълма Гевал, - както Господният слуга Моисей беше заповядал по-напред, за да благославят Израилевите люде.
Te vaengah Israel pum neh a hamca rhoek khaw, rhoiboei rhoek neh laitloek rhoek khaw BOEIPA kah paipi thingkawng aka kawt Levi khosoih rhoek hmaikah thingkawng khatben khatbang ah pai uh. Lamhma ah Israel pilnam yoethen paek ham BOEIPA kah sal Moses a uen vanbangla Yinlai neh tolrhum mupoe loh Gerizim tlang hmai ah hlangvang, Ebal tlang hmai ah hlangvang omuh.
34 И след това прочее всичките думи на закона, благословията и проклетиите, според всичко каквото бе писано в книгата на закона.
Te phoeiah olkhueng cabu khui ah boeih a daek vanbangla yoethennah neh rhunkhuennah olkhueng ol te boeih a hoe.
35 От всичко що заповяда Моисей нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни, с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.
Moses kah a uen olka dongah aka om pawt boeih te tah Joshua loh Israel hlangping pum neh huta camoe taengah khaw, amih lakli ah aka pongpa yinlai taengah khaw hoe van pawh.
