Исус Навиев 4

1 А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки:

Дупэ че а испрэвит тот попорул де трекут Йорданул, Домнул а зис луй Иосуа:

2 Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе,

„Я дойспрезече бэрбаць дин попор, кыте ун бэрбат дин фиекаре семинцие.

3 и заповядайте им кат кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стоеха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ.

Дэ-ле порунка урмэтоаре: ‘Луаць де аич, дин мижлокул Йорданулуй, дин локул унде с-ау оприт преоций, доуэспрезече петре, пе каре сэ ле дучець ку вой ши сэ ле пунець ын локул унде вець петрече ноаптя ачаста.’”

4 Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе;

Иосуа а кемат пе чей дойспрезече бэрбаць пе каре й-а алес динтре копиий луй Исраел, кыте ун бэрбат де фиекаре семинцие,

5 и Исус им каза: Заминете пред Ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните,

ши ле-а зис: „Тречець ынаинтя кивотулуй Домнулуй Думнезеулуй востру, ын мижлокул Йорданулуй, ши фиекаре дин вой сэ я о пятрэ пе умэр, дупэ нумэрул семинциилор копиилор луй Исраел,

6 за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни?

пентру ка ачеста сэ фие ун семн де адучере аминте ын мижлокул востру. Кынд вор ынтреба копиий воштри ынтр-о зи: ‘Че ынсямнэ петреле ачестя пентру вой?’,

7 - Тогава ще из кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато ковчегът преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

сэ ле спунець: ‘Апеле Йорданулуй с-ау деспикат ын доуэ ынаинтя кивотулуй легэмынтулуй Домнулуй; кынд а трекут кивотул Йорданул, апеле Йорданулуй с-ау деспикат ын доуэ’, ши петреле ачестя сэ фие тотдяуна о адучере аминте пентру копиий луй Исраел.”

8 Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там го положиха.

Копиий луй Исраел ау фэкут аша кум ле порунчисе Иосуа. Ау луат доуэспрезече петре дин мижлокул Йорданулуй, кум спусесе луй Иосуа Домнул, дупэ нумэрул семинциилор копиилор луй Исраел, ле-ау луат ку ей ши ле-ау пус ын локул унде авяу сэ рэмынэ песте ноапте.

9 Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес.

Иосуа а ридикат ши ел доуэспрезече петре ын мижлокул Йорданулуй, ын локул унде се оприсерэ пичоареле преоцилор каре дучяу кивотул легэмынтулуй, ши еле ау рэмас аколо пынэ ын зиуа де азь.

10 А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха.

Преоций каре дучяу кивотул ау стат ын мижлокул Йорданулуй пынэ ла деплина ымплинире а челор че порунчисе луй Иосуа Домнул сэ спунэ попорулуй, потривит ку тот че порунчисе Мойсе луй Иосуа. Ши попорул с-а грэбит сэ трякэ.

11 А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете.

Дупэ че а испрэвит де трекут тот попорул, кивотул Домнулуй ши преоций ау трекут ынаинтя попорулуй.

12 И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисея им бе казал;

Фиий луй Рубен, фиий луй Гад ши жумэтате дин семинция луй Манасе ау трекут ынармаць ынаинтя копиилор луй Исраел, кум ле спусесе Мойсе.

13 около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета.

Апроапе патрузечь де мий де бэрбаць прегэтиць де рэзбой ау трекут гата де луптэ ынаинтя Домнулуй ын кымпия Иерихонулуй.

14 В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисея, през всичките дни на живота му.

Ын зиуа ачея, Домнул а ынэлцат пе Иосуа ынаинтя ынтрегулуй Исраел ши с-ау темут де ел, кум се темусерэ де Мойсе, ын тоате зилеле веций луй.

15 Тогава Господ говори на Исуса, казвайки:

Домнул а зис луй Иосуа:

16 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан.

„Порунчеште преоцилор каре дук кивотул мэртурией сэ ясэ дин Йордан.”

17 И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан.

Ши Иосуа а порунчит преоцилор: „Ешиць дин Йордан.”

18 А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове както по-напред.

Кынд ау ешит преоций каре дучяу кивотул легэмынтулуй Домнулуй дин мижлокул Йорданулуй ши кынд ау кэлкат ку талпа пичоарелор пе ускат, апеле Йорданулуй с-ау ынторс ла локул лор ши с-ау ревэрсат ка май ынаинте песте тоате малуриле луй.

19 На десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон.

Попорул а ешит дин Йордан ын зиуа а зечя а луний ынтый ши а тэбэрыт ла Гилгал, ла марӂиня де рэсэрит а Иерихонулуй.

20 И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан.

Иосуа а ридикат ла Гилгал челе доуэспрезече петре пе каре ле луасерэ дин Йордан.

21 Тогава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни?

Ел а зис копиилор луй Исраел: „Кынд вор ынтреба копиий воштри ынтр-о зи пе пэринций лор: ‘Че ынсямнэ петреле ачестя?’

22 ( Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан;

сэ ынвэцаць пе копиий воштри ши сэ ле спунець: ‘Исраел а трекут Йорданул ачеста пе ускат.’

23 Защото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме,

Кэч Домнул Думнезеул востру а секат ынаинтя воастрэ апеле Йорданулуй пынэ че аць трекут, дупэ кум фэкусе Домнул Думнезеул востру ла Маря Рошие, пе каре а секат-о ынаинтя ноастрэ пынэ ам трекут,

24 за да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.

пентру ка тоате попоареле пэмынтулуй сэ штие кэ мына Домнулуй есте путерникэ ши сэ вэ темець тотдяуна де Домнул Думнезеул востру.”