Исус Навиев 24
1 След това Исус събра всичките Израилеви племена в Сихем и свика старейшините на Израиля, началниците им, съдиите им надзирателите им; и те се представиха пред Господа.
Andin Yǝxua Israilning ⱨǝmmǝ ⱪǝbililirini Xǝkǝmgǝ yiƣip, Israilning aⱪsaⱪalliri, baxliⱪliri, ⱨakim-sotqiliri bilǝn bǝg-ǝmǝldarlirini qaⱪirdi; ular ɵzlirini Hudaning ⱨuzuriƣa ⱨazir ⱪilƣanda
2 И Исус каза на всичките люде: Така говори Господ Израилевият Бог: В старо време оттатък реката живееха бащите ви, Тара, Авраамовият баща и Нахаровият баща, и служеха на други богове.
Yǝxua pütkül hǝlⱪⱪǝ: Israilning Hudasi Pǝrwǝrdigar: — «Ⱪǝdimki zamanda ata-bowiliringlar, jümlidin Ibraⱨim bilǝn Naⱨorning atisi Tǝraⱨ dǝryaning u tǝripidǝ olturatti; ular baxⱪa ilaⱨlarning ⱪulluⱪida bolatti.
3 И Аз взех баща ви Авраама от оная страна на реката, водих го през цялата Ханаанска земя, и умножих потомството му и му дадох Исаака;
Lekin Mǝn atanglar Ibraⱨimni dǝryaning u tǝripidin elip kelip, uni baxlap pütkül Ⱪanaan zeminini aylandurup, uning nǝslini awutup uningƣa Isⱨaⱪni bǝrdim.
4 а на Исаака дадох Якова и Исава. И на Исава дадох половината Сиир за притежание; а Яков и синовете му слязоха в Египет.
Andin Mǝn Isⱨaⱪⱪa Yaⱪup bilǝn Əsawni bǝrdim; Əsawƣa Seir taƣliⱪ rayonini tǝwǝlik ⱪilip bǝrdim, Yaⱪup bilǝn oƣulliri bolsa Misirƣa qüxüp bardi.
5 И против Моисея и Аарона, и поразиха Египет с язви, които извърших всред него, и после ви изведох.
Keyinrǝk Mǝn Musa bilǝn Ⱨarunni ǝwǝtip, Misirliⱪlar arisida ǝmǝllirim bilǝn ularƣa dǝⱨxǝtlik wabalarni qüxürdum; andin silǝrni xu yǝrdin elip qiⱪtim.
6 И като извеждах бащите ви из Египет, вие дойдохте на морето; и Египтяните се спуснаха след бащите ви с колесници и коне в Червеното море.
Mǝn bu tǝriⱪidǝ ata-bowiliringlarni Misirdin elip qiⱪip, ular [Ⱪizil] Dengizƣa yetip kǝlginidǝ, misirliⱪlar jǝng ⱨarwiliri wǝ atliⱪ ǝskǝrliri bilǝn ata-bowiliringlarni ⱪoƣlap dengizƣiqǝ kǝldi.
7 Тогава те извикаха към Господа, и Той тури мрак между вас и египтяните, и навлече върху тях морето та ги покри; и очите ви видяха що сторих в Египет; и вие живяхте в пустинята дълго време.
Israillar xuan Pǝrwǝrdigarƣa nida ⱪiliwidi, U silǝr bilǝn Misirliⱪlarning arisiƣa tum ⱪarangƣuluⱪ qüxürdi; andin dengizni ularning üstigǝ basturup yapti. Silǝr Ɵz kɵzliringlar bilǝn Mening Misirda nemǝ ⱪilƣinimni kɵrdünglar; andin silǝr uzun waⱪitⱪiqǝ qɵldǝ turdunglar.
8 После ви доведох в земята на аморейците, които живееха оттатък Иордан, и те воюваха против вас; но Аз ги предадох в ръцете ви, и вие завладяхте земята им, и Аз ги изтребих от пред вас.
Keyinrǝk Mǝn silǝrni Iordan dǝryasining u tǝripidǝ turƣan Amoriylarning zeminiƣa baxlap kǝldim; ular silǝr bilǝn soⱪuxⱪanda mǝn ularni ⱪolunglarƣa berip, silǝr ularning zeminini igilidinglar. Mǝn ularni aldinglardin yoⱪitiwǝttim.
9 Тогава моавският цар Валак, Сепфоровият син, стана и воюва против Израиля; и прати да повикат Валаама Веоровия син, за да ви прокълне.
U waⱪitta Moabning padixaⱨi, Zipporning oƣli Balaⱪ ⱪopup, Israil bilǝn jǝnggǝ qüxti wǝ silǝrni ⱪarƣax üqün Beorning oƣli Balaamni qaⱪirip kǝldi;
10 Но Аз не склоних да послушам Валаама, и той даже ви благослови; и Аз ви избавих от ръката му.
lekin Mǝn Balaamning sɵzigǝ ⱪulaⱪ salmidim; xuning bilǝn u silǝrgǝ ⱪayta-ⱪayta bǝht-bǝrikǝt tilidi wǝ Mǝn silǝrni [Balaⱪning] ⱪolidin ⱪutⱪuzdum.
11 И вие преминахте Иордан та дойдохте в Ерихон; и воюваха против вас ерихонските мъже; амонците, ферезейците, ханаанците, хетейците, гергесейците, евейците и евусейците; и Аз ги предадох в ръцете ви.
Keyinrǝk silǝr Iordan dǝryasidin ɵtüp Yerihoƣa barƣanda Yerihoning adǝmliri Amoriylar, Pǝrizziylǝr, Ⱪanaaniylar, Ⱨittiylar, Girgaxiylar, Ⱨiwiylar wǝ Yǝbusiylar silǝr bilǝn uruxⱪa ⱪopⱪini bilǝn Mǝn ularni ⱪolunglarƣa tapxurup bǝrdim;
12 И изпратих пред вас стършели, които изгониха от пред вас двамата аморейски царе, - не с твоя нож, нито с твоя лък.
Mǝn aldinglarƣa seriⱪ ⱨǝrini ǝwǝttim, seriⱪ ⱨǝrǝ Amoriylarning ikkila padixaⱨini ⱨǝydiwǝtkǝndǝk ularnimu ⱨǝydiwǝtti; bu ix silǝrning ⱪiliqinglar yaki oⱪyayinglar bilǝn bolmidi.
13 И дадох ви земя на която не бяхте положили труд, и градове, които не бяхте съградили, и вие живеете в тях; и ядете от лозя и маслини, които не сте садили.
Mǝn silǝrgǝ ɵz ⱪolunglar bilǝn ǝmgǝk singdürmigǝn bir zeminni, ɵzünglar yasimiƣan xǝⱨǝrlǝrni bǝrdim, wǝ silǝr xularda makan ⱪildinglar; ɵzünglar tikmigǝn üzümzarliⱪlar bilǝn zǝytunzarliⱪlardin mewilirini yǝwatisilǝr» dǝydu, — dedi.
14 Сега, прочее, бойте се от Господа, и служете Му с искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете Господу.
— Xunga ǝmdi silǝr Pǝrwǝrdigardin ⱪorⱪup ihlasmǝnlik wǝ ⱨǝⱪiⱪǝt iqidǝ uning ibaditidǝ bolunglar; ata-bowiliringlar dǝryaning u tǝripidǝ wǝ Misirda qoⱪunƣan ilaⱨlarni taxlap, pǝⱪǝt Pǝrwǝrdigarning ⱪulluⱪida bolunglar.
15 Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, - на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу.
Lekin ǝgǝr Pǝrwǝrdigarning ibaditi silǝrgǝ yaman kɵrünsǝ, kimgǝ ibadǝt ⱪilidiƣininglarni talliwelinglar — mǝyli ata-bowiliringlar dǝryaning u tǝripidǝ turƣanda qoⱪunƣan ilaⱨlar bolsun yaki silǝr turuwatⱪan zemindiki Amoriylarning ilaⱨliri bolsun, ularni tallanglar; lekin mǝn bilǝn ɵyümdikilǝr bolsaⱪ Pǝrwǝrdigarning ibaditidǝ bolimiz, — dedi.
16 И людете в отговор казаха: Не дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове!
Hǝlⱪ jawab berip: — Pǝrwǝrdigarni tǝrk etip baxⱪa ilaⱨlarning ibaditidǝ bolux bizdin neri bolsun!
17 защото Господ нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни из Египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас ония големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всичките племена, през сред които минахме.
Qünki biz bilǝn ata-bowilirimizni «ⱪulluⱪ makani» bolƣan Misir zeminidin qiⱪirip, kɵzimizning aldida bu qong mɵjizilik alamǝtlǝrni kɵrsitip, ⱪaysi yolda mangmayli, ⱪaysi hǝlⱪning arisidin ɵtmǝyli, bizni saⱪliƣuqi Pǝrwǝrdigar Hudayimiz Ɵzidur!
18 Тоже Господ изгони от пред нас всичките племена, аморейците, които живееха в тая земя. За това и ние ще служим Господу, защото Той е нашият Бог.
Pǝrwǝrdigar bu zeminda turƣan barliⱪ taipilǝrni, jümlidin Amoriylarni aldimizdin ⱪoƣliwǝtti; xunga bizmu Pǝrwǝrdigarning ibaditidǝ bolimiz; qünki U bizning Tǝngrimizdur! — dedi.
19 Но Исус каза на людете: Не ще можете да служите Господу; защото Той е Бог пресвет; Той е Бог ревнив; не ще да прости престъпленията и греховете ви.
Yǝxua hǝlⱪⱪǝ: — Silǝr Pǝrwǝrdigarning ibaditidǝ bolalmaysilǝr, qünki U muⱪǝddǝs bir Hudadur; U wapasizliⱪⱪa ⱨǝsǝt ⱪilƣuqi bir Tǝngri bolƣaqⱪa, itaǝtsizlikliringlar bilǝn gunaⱨliringlarni kǝqürǝlmǝydu.
20 Защото, ако оставите Господа и служите на чужди Богове тогава Той ще се обърне и ще ви стори зло и ще ви изтреби, въпреки добрата, което ви е сторил.
Əgǝr silǝr Pǝrwǝrdigarni taxlap, yat ilaⱨlarƣa qoⱪunƣan bolsanglar Umu silǝrdin yüz ɵrüp, silǝrgǝ yahxiliⱪ ⱪilip kǝlgǝnning ornida silǝrgǝ bala kǝltürüp yoⱪitidu, — dedi.
21 А людете казаха на Исуса: Не, но Господу ще служим.
Lekin hǝlⱪ Yǝxuaƣa jawab berip: — Ⱨǝrgiz undaⱪ bolmaydu! Biz Pǝrwǝrdigarning ibaditidǝ bolimiz, — dedi.
22 Тогава Исус каза на людете: Вие сте свидетели против себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите; (и те рекоха: Свидетели сме);
Buni anglap Yǝxua hǝlⱪⱪǝ: — Ɵzünglarning Pǝrwǝrdigarni, Uning ibaditidǝ boluxni talliƣanliⱪinglarƣa ɵz-ɵzünglarƣa guwaⱨqi boldunglar, dewidi, ular: — Ɵzimiz guwaⱨ! — dǝp jawab berixti.
23 сега, прочее, махнете чуждите богове, които са всред вас, и преклонете сърцата си към Господа Израилевия Бог.
U: — Undaⱪ bolsa ǝmdi aranglardiki yat ilaⱨlarni qiⱪirip taxliwetip, kɵnglünglarni Israilning Hudasi Pǝrwǝrdigarƣa intilidiƣan ⱪilinglar, dedi.
24 И людете казаха на Исуса: На Господа нашия Бог ще служим, и Неговия глас ще слушаме.
Hǝlⱪ Yǝxuaƣa jawab berip: — Biz Pǝrwǝrdigar Hudayimizning ibaditidǝ bolup, uning awaziƣila ⱪulaⱪ salidiƣan bolimiz, dedi.
25 И тъй, в същия ден Исус направи завет с людете, и им постави закон и постановление в Сихем.
Xuning bilǝn Yǝxua u küni hǝlⱪ bilǝn ǝⱨdǝ baƣlixip, Xǝkǝmdǝ ular üqün ⱨɵküm-bǝlgilimilǝrni tohtitip bǝrdi.
26 И Исус написа тия думи в книгата на Божия закон; и взе голям камък та го изправи там подир дъба, който е близо при Господното светилище.
Andin Yǝxua bu ⱨǝmmǝ sɵzlǝrni Pǝrwǝrdigarning ⱪanun kitabiƣa pütüp, yoƣan bir taxni elip kelip, uni Pǝrwǝrdigarning muⱪǝddǝs jayining yenidiki dub dǝrihining astiƣa tiklǝp ⱪoydi.
27 И Исус каза на всичките люде: Ето тоя камък ще ни бъде за свидетел, защото той чу всичките думи, които Господ ни говори, и той ще ви бъде за свидетел, в случай, че се откажете от вашия Бог.
Andin Yǝxua hǝlⱪⱪǝ: — Mana bu tax bolsa bizgǝ guwaⱨ bolup turidu; qünki u Pǝrwǝrdigarning bizgǝ ⱪilƣan ⱨǝmmǝ sɵzlirini anglap turdi; u Pǝrwǝrdigar Hudayinglardin tanmasliⱪinglar üqün üstünglarda guwaⱨqi bolup turidu, — dedi.
28 Така Исус разпусна людете, да отидат всеки в наследството си.
Yǝxua xularni dǝp hǝlⱪni yolƣa selip, ⱨǝrbirini ɵz miras yerigǝ yandurdi.
29 След това, Господният слуга Исус Навиевият син, умря на възраст сто и десет години.
Bu ixlardin keyin Nunning oƣli, Pǝrwǝrdigarning ⱪuli Yǝxua bir yüz on yexida wapat boldi.
30 И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-сарах, който е в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.
Ular uni elip berip, Əfraim taƣliⱪ rayonida, Gaax teƣining ximal tǝripidiki ɵz miras ülüxi bolƣan Timnat-Seraⱨ degǝn jayda dǝpnǝ ⱪildi.
31 И Израил служи на Господа през всичките дни на Исуса, и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, и които знаеха всичките дела, които Господ бе извършил за Израиля.
Yǝxuaning pütkül ⱨayat künliridǝ, xundaⱪla Yǝxuadin keyin ⱪalƣan, Pǝrwǝrdigarning Israil üqün ⱪilƣan ⱨǝmmǝ mɵjizilik ǝmǝllirini obdan bilidiƣan aⱪsaⱪallarning pütkül ⱨayat künliridimu Israil Pǝrwǝrdigarning ibaditidǝ bolup turdi.
32 И в Сихем погребаха Иосифовите кости, които израилтяните изнесоха из Египет, в местността на нивата, която Яков купи за сто сребърника от синовете на Емора, Сихемовия баща; и тя стана наследство на Иосифовите потомци.
Yüsüpning sɵngǝklirini bolsa, Israillar ularni Misirdin elip kǝlgǝnidi. Ular bularni Xǝkǝmgǝ elip berip, Yaⱪup Xǝkǝmning atisi Ⱨamorning oƣulliridin yüz kǝsitaⱨ kümüxkǝ setiwalƣan yǝrdǝ dǝpnǝ ⱪildi. Xu yǝr Yüsüplǝrning miras ülüxi bolup ⱪaldi.
33 И Елеазар Аароновият син умря; и погребаха го на хълма на сина му Финееса, който му бе даден в хълмистата земя на Ефрема.
Ⱨarunning oƣli Əliazarmu wapat boldi; ular uni oƣli Finiⱨasⱪa miras ⱪilip berilgǝn Əfraimning taƣliⱪ rayonidiki Gibeaⱨ degǝn jayda dǝpnǝ ⱪildi.
