Исус Навиев 22
1 Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе та им каза:
Anante Rubeni naga'ma Gati naga'ma, amu'nompinti refko hu'naza Manase nagara Josua'a kehige'za eme eri tru hazageno,
2 Вие изпълнихте всичко що ви заповяда Господният слуга Моисей; послушахте и моя глас във всичко, що съм ви заповядал.
amanage huno zamasami'ne, Ra Anumzamofo eri'za ne' Mosese'ma hihoma huno'ma huramante'nea zana ana maka hago huvagare'naze. Ana nehutma nagrama hihoma hu'na huankea ana maka amage ante'naze.
3 През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте поръчката, която Господ вашият Бог ви заповяда.
Hanki korapa knareti eno menima ama knare'ma egetma, tamagra tamafuhe'ina zamatreta ofretma, Ra Anumzana tamagri Anumzamo'ma e'ina hugahaze huno'ma tami'nea eri'zana ana maka erivagare'naze.
4 И сега Господ вашият Бог успокои братята ви, според както им се бе обещал; за това, върнете се сега та идете по шатрите си в земята, която е притежанието ви, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан.
Hanki menina Ra Anumzana tamagri Anumzamo huvempama hu'nea ke'a amage anteno tamafuhe'ina manigsa zami'ne. E'ina hu'negu Ra Anumzamofo eri'za ne' Mosese'ma tami'nea mopa zage hanati kaziga Jodani timofo kantu kaziga nonkumatamima mane'nea mopare vugahaze.
5 Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда, да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се прилепяте за Него, и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа.
Hianagi Ra Anumzamofo eri'za ne' Mosese'ma tami'nea kasegene tra kenena kegava huso'e hu'netma amage anteho. Ra Anumzana tamagri Anumzamofo avesinenteta, Agri avu'ava nevaririta, kasege'a amage nenteta, Agrane tragoteta mani'neta, maka tamagu tamenteti hutma Agri eri'zana erinteho.
6 И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.
Anante Josua'a asomu ke huzamanteteno huzmantege'za seli nonkuma zamirega vu'naze.
7 (На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им оттатък Иордан, на запад), Исус, прочее, когато ги разпускаше по шатрите им, благослови ги
Hanki amu'nompinti'ma refkoma haza ruga'a Manase nagara Mosese'a Basani kazigati mago mopa ko zami'ne. Hanki Manase naga'ma amu'nompinti'ma refkoma hu'naza nagara Israeli vahe'mo'za'ma Jodani timofo zage fre kaziga mopama erinafinti Josua'a mopa zami'ne. Anama huteno'a Josua'a asomu ke huzamanteteno huzamantege'za seli nonkuma zamirega nevzageno,
8 като им говори казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си користите взети от неприятелите ви.
amanage huno zamasami'ne, tamagra rama'a feno zantamine bulimakao afu kevutamima, silvama, golima, bronsima, aenine, rama'a knare kukenanema, ha'ma hu zamagatereta eri'naza zantamina erita menina seli nonkuma tamirega vuta tamafuhe'zanena ome refko huta eriho.
9 И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се върнаха и заминаха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господното слово чрез Моисея.
Ana hutege'za, Rubeni naga'ma, Gati naga'ma, ruga'a Manase naga'mo'za Israeli vahera Kenani kaziga Sailo kumate zamatre'za, Ra Anumzamo'ma Mosese asami'nea kante ante'za eri'naza moparega Gileati vu'naze.
10 И когато дойдоха в Иорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Иордан, олтар забележително голям.
Hanki Rubeni naga'ma, Gati naga'ma, ruga'a Manase naga'mo'zama Kenani Mopa atre'za Jodani ti tava'onte Geliloti ete'za, anante tusi'a kresramna vu ita tro hu'naze.
11 А израилтяните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в преднината на Ханаанската земя, в околността на Иордан, на страната, която принадлежи на израилтяните.
Hagi anama hazazana mago'a vahe'mo'za kete'za vu'za Israeli vahe'mokizmia ome zmasami'za, Rubeni naga'ma, Gati naga'ma, ruga'a Manase naga'mo'za vu'za Kenani mopama ome atretega Gelilotia, Jodani timofo tavaonte tagri mopa kaziga, Kresramana vu ita ome tro hu'naze hazage'za,
12 И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.
ana zamofo nanekema nentahi'za ana maka Israeli vahe'mo'za oti'za ha' huzmante'naku Sailo kumate eri tru hu'za trotra hu'naze.
13 И израилтяните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финееса син на свещеника Елеазара,
Hagi Israeli vahe'mo'za pristi ne' Eleazar nemofo Fineasina huntazageno, Rubenima, Gatima, amu'nompinti'ma refko hu'za vu'naza Manase naga'ma Gileatima mani'narega vu'ne.
14 и с него десет първенци, по един първенец на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между израилевите хиляди.
Hanki Finiasi'enena 10ni'a vugagota kva vahetamine huzmantazage'za vu'naze. Ana vahera tauseni'a Israeli vahepima mago'mago naga'nofi'ma mani'nafintira vugagota hu'naza vahe'age, mago'mago huhamprintetere hazage'za vu'naze.
15 И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, та им говориха, казвайки:
Hanki Rubeni naga'ma, Gati naga'ma, ruga'a Manase naga'ma hu'za Gileati kumate'ma mani'nare e'za amanage hu'za eme zamasmi'naze,
16 Така говори цялото Господно общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес от да следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да отстъпите днес от Господа?
ana maka Ra Anumzamofo kevu naga'mo'za amanage hu'za hu'naze. Na'ahigeta amanahu tamavu tamavara huta Ra Anumzamofona antahi omi'naze. Na'ahigeta Ra Anumzamofona tamefira humita ke'a rutagreta menina ama kresramna vu ita Ra Anumzamofoma ha'marente'zana tamagra tro hu'naze.
17 Малко ли беше за нас съгрешението относно Фегора, от което и до днес не сме се очистили, макар че, поради него, стана язва в Господното общество,
Kora Peori kumate'ma, mani'neta kumi hunkeno Ra Anumzamo'a mago kri atregeno vahe'a eme zamazeri haviza hu'neane, hagi meninena ana kumimo'a tatreno ovu'ne. Tamagrama antahi'zana ana hazenke zamo'a knare hu'nefi, ana hu'negeta mago'ene ru hazenkea nehazo?
18 та вие днес искате да се отвърнете от да следвате Господа? Значи, че понеже отстъпвате днес от Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.
Hagi menina Ra Anumzamofona tamamefira hunemize, menima Ra Anumzamofoma Agri kema ontahita ha'ma rentesageno'a, okina Agra ana maka Israeli vahe'mota rimpa aherantegahie.
19 Но ако земята, която е притежанието ви, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господното притежание, гдето стои Господната скиния, и вземете притежание между нас; само не отстъпвайте от Господа, нито от нас отстъпвайте, като си издигнете олтар освен олтара на Господа нашия Бог.
Hagi mopa tamimo'ma Anumzamofo avure'ma havizama hu'ne hutama hanuta, tamagra eta tagri mopafima Ra Anumzamofo seli mono noma me'nere, Agri mopa fatgofi tagrane emaniho. Hanki tamagra na'a hu'negeta Ra Anumzamofona ke'a antahi nomita tagrira tatreta vuta, Ra Anumzana tagri Anumzamofo Kresramana vu itama ko'ma me'neana atreta, ru kresramna vu ita tro nehaze.
20 Ахан Зараевият син не извърши ли престъпление относно обречените неща, и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в бъззаконието си.
Hagi Ra Anumzamo'ma i'o hu'nea zantamima, Zera nemofo Akani'ma Jeriko rankumapinti'ma Ra Anumzamofo ke'ma ru tagreno'ma eri'nea kumi'amofo kna'a agrakera ofri'neanki mago'a nema agri kumimofo kna'ama eri'za fri'naza zana tamagera okaniho.
21 Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор рекоха на Израилевите хилядоначалници:
Anante Rubeni naga'ma, Gati naga'ma, ruga'a amu'nompinti refkoma hu'naza Manase naga'mo'za oti'za Israeli vahepima nagate nofite'ma ugagota hu'naza vahera amanage hu'za zamasmi'naze,
22 Могъщият Бог Иеова, могъщият Бог Иеова, Той знае, и Израил сам ще узнае; ако сме сторили това за отстъпление, или за престъпление против Господа, то не ни избавяй, Господи, днес.
hankavenentake Anumzana Ra Anumzana Agrake mani'ne, magoke hankavenentake hu'nea Ra Anumzamo Agra antahi'ne, hu'negu Israeli vahe'motanena antahiho, tagrama Ra Anumzamofo kema rutagrege, Agri kasegema ovariri nesunketa menina oratreta tahe friho.
23 Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от да следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне или, за да принасяме върху него примирителни жертви, то сам Господ нека издири това,
Hanki tagrama Ra Anumzamofoma tamefi humi kazigati'ma kresramna vu ofama huge, witi ofa huge, mago tarimpa hu ofama hu kresramna vu itama tro'ma hu'nesunkeno'a, Ra Anumzamo'a Agra'a tagrira tazeri haviza hugahie.
24 и види дали, напротив, не сторихме това от предпазливост и нарочно, като си думахме: Утре е възможно вашите чада да говорят на нашите чада, казвайки: Каква работа имате вие с Господа Израилевия Бог?
Hianagi tagrama ana itama tro'ma hu'nonana, henkama tamagri tamagehe'za, tagri tageheinku hu'za, tagri Ra Anumzantera monora huontege, amagera ontegahazema hu'za hu'zanku koro huta tro hu'none.
25 Защото Господ е положил Иордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така щяха вашите чада да направят нашите чада да престанат да се боят от Господа.
Hanki tagri'ene, tamagri'ene amu'nompina Ra Anumzamo Jodani tinte mopamofo agema'a ante'neankita, tamagra Rubeni naga'ene Gati nagara tagri naga omani'naze nehu'za, Anumzana tamagri Anumza omani'neankita monora huonteho hu'za hu'zanku koro huta ana ita tro hu'none.
26 Затова рекохме: Нека се заемем да си издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,
E'ina agafare amanage hu'none, kresramna vu itama tro'ma hu'nonana tevefima kresramna vu ofa hu ito, mago'a zama kresramna vu ofa hu ita trora osu'none.
27 но за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни подир нас, че ние имаме право да вършим пред Господа службата му с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, та да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа.
Hagi tamagri'ene tagri'enena ama anazamo'a mago avame'za mane'neno, tagehezama henkama fore'ma hanaza vahera zamaveri huno, tagranena Ra Anumzana Agriteke monora hunentone hugahaze. Ana hanige'za tamagranena Ra Anumzamofo avurera tevefi kresramna vu ofane, ruzahu ruzahu ofaramine, rimpa fru ofanena mono noma'afina hunentaze hugahaze. Ru ete henka tamagri tamagehe'za tagri tagehe'inku hu'za tamagra Ra Anumzamofo vahe omani'naze huzanku anara hu'none.
28 Затова рекохме, ако се случи утре да говорят така нам или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, но за да бъде свидетелство между нас и вас.
E'ina hu'negu tagra amanage huta hu'none, tamagrama amanahu kema tagritero, tagehe'inte'ma hanageta amanage huta zamasmigahune huta hu'none, Ra Anumzamofo kresramna vu itama tafahezama tro hazageno me'neana keho, mago kresramna vu ofa huge, ruzahu ruzahu ofa hu ita trora osu'nonanki tamagri'ene tagri'ene amu'nompina, ama ana itamo'a mago avame'za me'ne huta hugahune.
29 Не дай, Боже, да отстъпим ние от Господа и да се отвърнем днес от да следваме Господа като издигнем олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа нашия Бог, който е пред скинията Му.
Tagrama ama ana itama tro'ma hu'nonana, tevefi kre fanane hu ofa huge, witi ofa huge, ruzahu ruzahu ofama hu ita trora osu'none. Tagra e'inama hanuta, Ra Anumzamofona tamefi humita ke'a rutagregahune. Hagi Ra Anumzana tagri Anumzamofo itama seli mono nomofo avugama me'nea kresramna vu itamofo noma eri'nigure huta trora huonte'none.
30 А свещеникът Финеес, първенците на обществото и Израилевите хилядници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни.
Hanki pristi ne' Fineasi'ene Israeli vahepima mago mago naga nofite'ma ugagota hutere hu'naza vahe'mo'za, Rubeni naga'ma, Gati naga'ma, Manase naga'mo'zama hazankema nentahi'za, zamagra zamarimpa fru nehu'za muse hu'naze.
31 И Финеес, син на свещеника Елеазара, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е всред нас, защото не извършихме това престъпление против Господа; чрез това избавихме израилтяните от Господната ръка.
Hanki anante pristi ne' Eleazari nemofo Finiasi'a, Rubenima, Gatine, Manase nagara amanage huno zamasami'ne, menina tagrama keama'ma hunana Ra Anumzamo'a tagrane mani'ne. Na'ankure tamagra Ra Anumzamofo ke'a tamefira huonte'naze, e'inama hazana maka Israeli vahe'mota Ra Anumzamofo azampintira tagu'vazize.
32 Тогава Финеес, син на свещеника Елеазара и първенците се върнаха от рувимците и от гадците, из Галаадската земя, в Ханаанската земя при израилтяните, и донесоха им известие.
Ana keagama hute'za pristi ne' Eleaza nemofo Finiasi'ene Israeli nagapi nagate nofite ugagota hu'naza kva vahe'mo'za ete Kenani e'za Rubenine, Gati, naga'enema keagama hu'naza zamofo agenkea Israeli vahera Gileati kumate mani'nage'za eme zamisami'naze.
33 И това нещо стана угодно на израилтяните; и израилтяните благословиха Бога, и не говореха вече за отиване против тях на бой; за да разорят земята, гдето живееха рувимците и гадците.
Hanki anazamofo agenkema Israeli naga'mo'zama nentahi'za muse hu'za Anumzamofo ra agi nemi'za, Rubenine, Gati naga'ma nemaniza mopama ha' huzamanteta mopazamima eri haviza hugahunema hu'naza ke'a eri atre'naze.
34 И рувимците и гадците наименуваха олтара така: Той е свидетел помежду ни, че Иеова е Бог.
Hanki Rubenine, Gati naga'mo'za ana itamofonkura hu'za Amu'nontifi Avame'za me'nena Ra Anumzana tagri Anumza mani'ne huta antahi amigahune hu'za agi'a antemi'naze.
