< Исус Навиев 18 >
1 След това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, гдето и поставиха шатъра за срещане; защото земята вече беше завладяна от тях.
Og hele Israels barns menighet samlet sig i Silo og reiste der sammenkomstens telt; og landet lå undertvunget foran dem.
2 Обаче, между израилтяните останаха седем племена, които още не бяха взели наследството си.
Men det var ennu syv stammer tilbake blandt Israels barn som ikke hadde delt sin arv.
3 Исус, прочее, каза на израилтяните: До кога ще немарите да отидете и завладеете земята, която ви е дал Господ Бог на бащите ви?
Da sa Josva til Israels barn: Hvor lenge vil I ennu dryge før I drar avsted og inntar det land Herren, eders fedres Gud, har gitt eder?
4 Изберете си по трима мъже от всяко племе, и аз ще ги пратя; и като станат, нека обходят земята и я опишат, според както трябва, да я наследят, и нека дойдат при мене.
Kom nu med tre menn for hver stamme! Så vil jeg sende dem ut, og de skal gjøre sig rede og gå igjennem landet og skrive op det de ser, for utskiftningens skyld, og så komme tilbake til mig.
5 Нека я разделят на седем дяла, като си остане Юда в пределите си, на юг, и Иосифовият дом си остане в пределите си на север.
Del det så mellem eder i syv deler! Juda skal bli i sitt land mot syd, og Josefs hus skal bli i sitt land mot nord.
6 И като опишете земята на седем дяла и донесете описанието тук при мене, аз ще хвърля жребие за вас тук пред Господа нашият Бог.
Og I skal skrive op alt det som er i landet, i syv deler, og komme hit til mig med det I har skrevet; så vil jeg kaste lodd for eder her, for Herrens, vår Guds åsyn.
7 Защото левитите нямат дял между вас, понеже Господното свещенство е тяхно наследство; а Гад и Рувим и половината от Манасиевото племе получиха оттатък Иордан, на изток, наследството си, което Господният слуга Моисей им даде.
For levittene får ingen del blandt eder, men Herrens prestedømme er deres arv; og Gad og Ruben og den halve Manasse stamme har fått sin arv på østsiden av Jordan - den arv som Moses, Herrens tjener, gav dem.
8 И тъй, мъжете станаха та отидоха; и на ония, които отидоха да опишат земята, Исус даде поръчка, като рече: Идете, обходете земята, за да я опишете, и върнете се при мене; и аз ще хвърля жребие за вас, тук в Сило пред Господа.
Så gjorde mennene sig rede og gikk; og da de drog avsted, bød Josva dem å skrive op alt det de så i landet; han sa: Gå avsted og dra omkring i landet og skriv op alt det I ser der, og kom så tilbake til mig! Så vil jeg kaste lodd for eder for Herrens åsyn her i Silo.
9 Мъжете, прочее, отидоха и обходиха земята, и описаха я в книга по градове на седем дяла, и дойдоха при Исуса в стана в Сило.
Så gikk da mennene avsted og drog gjennem landet og skrev op det de så der, by for by, i en bok i syv deler; derefter kom de tilbake til Josva i leiren ved Silo.
10 Тогава Исус хвърли жребие за тях в Сило пред Господа; и там Исус раздели земята на израилтяните според дяловете им.
Og Josva kastet lodd for dem i Silo for Herrens åsyn; der skiftet Josva landet mellem Israels barn efter deres ættegrener.
11 Излезе жребието на племето на вениаминците по семействата им; и като излезе жребието, пределът им се падна между юдейците и Иосифовите потомци.
Først kom loddet ut for Benjamins barns stamme efter deres ætter; og det land som blev deres lodd, kom til å ligge mellem Judas barn og Josefs barn.
12 На север границата им беше от Иордан; и границата отиваше към северната страна на Ерихон, и възлизаше през хълмистата земя на запад, и свършваше при ветавенската пустиня;
Og deres grense på nordsiden gikk ut fra Jordan og drog sig opover til fjellryggen i nord for Jeriko og derefter vestover op i fjellet og frem til ørkenen ved Bet-Aven.
13 и от там границата минаваше към Луз, край южната страна на Луз (който е Ветил); и границата слизаше в Атарот-адар, до хълма, който е на юг от долния Ветерон.
Derfra gikk grensen over til Luz, til fjellryggen i syd for Luz, det er Betel; og så gikk grensen ned til Atrot-Addar over det fjell som ligger sønnenfor Nedre-Bet-Horon.
14 От там границата се простираше и завиваше на западната страна и завиваше на западната страна към юг, на юг от хълма, който е срещу Ветерон, и свършваше с Кириат-ваал (който е Кириатиарим), град на юдейците. Това беше западната страна.
Så gjorde grensen en sving og bøide sig på vestsiden mot syd fra det fjell som ligger rett i syd for Bet-Horon, og den endte ved Kirjat-Ba'al, det er Kirjat-Jearim, en by som tilhørte Judas barn. Dette var vestsiden.
15 А южната страна беше от края на Кириатиарим, от гдето границата минаваше към запад и свършваше при извора на водата Нефтоя;
På sydsiden gikk grensen fra enden av Kirjat-Jearim - der var det grensen begynte i vest - og frem til Neftoah-vannets kilde.
16 и границата слизаше до края на хълма, който е срещу долината на Еномовия син, и който е на север от долината на рафаимите, и слизаше през долинката на Енома до южната страна на Евус, и слизаше при извора Рогил,
Så gikk grensen ned til enden av det fjell som ligger midt imot Hinnoms sønns dal, nordenfor Refa'im-dalen, og så ned i Hinnoms dal, i syd for jebusittenes fjellrygg, og derefter ned til En-Rogel.
17 и като се разпростираше от север минаваше в Енсемес, и излизаше в Галилот, който е срещу нагорнището при Адумим, и слизаше при камъка на Рувимовия син Воана,
Så svinget den mot nord og gikk frem til En-Semes og videre til Gelilot, som ligger midt imot Adummim-skaret, og så ned til den sten som har navn efter Bohan, Rubens sønn.
18 и минаваше в страната, която е на север срещу Арава, и слизаше в Арава;
Der tok den over til den fjellrygg som ligger rett i nord for Ha'araba, og gikk derefter ned til Ha'araba.
19 и границата минаваше към северната страна на Ветагла; и границата свършваше при северния залив на Соленото море, при южния край на Иордан. Това беше южната граница.
Så tok grensen over til nordsiden av fjellryggen ved Bet-Hogla og endte ved den nordlige bukt av Salthavet, ved Jordans sydende. Dette var sydgrensen.
20 А границата му на източната страна беше Иордан. Това беше според границите си околовръст, наследството на вениаминците, според семействата им.
På østsiden var Jordan grensen. Dette var Benjamins barns arvelodd med dens grenser rundt omkring, efter deres ætter.
21 А градовете за племето на вениаминците по семействата им бяха: Ерихон, Ветагла, Емек-кесис,
Og de byer som tilfalt Benjamins barns stamme efter deres ætter, var: Jeriko og Bet-Hogla og Emek-Kesis
22 Ветарава, Семараим, Ветил,
og Bet-Ha'araba og Semara'im og Betel
og Ha'avvim og Happara og Ofra
24 Хефар-амона, Афни, и Гава; дванадесет града със селата им;
og Kefar-Ha'ammoni og Haofni og Geba - tolv byer med tilhørende landsbyer;
Gibeon og Rama og Be'erot
og Mispe og Hakkefira og Hammosa
27 Рекем, Ерфаил, Тарала,
og Rekem og Jirpe'el og Tarala
28 Сила, Елеф, Евус (който е Ерусалим), Гаваот и Кириат; четиридесет града със селата им. Това е наследството на вениаминците, според семействата им.
og Sela, Haelef og Jebus, det er Jerusalem, Gibat, Kirjat - fjorten byer med tilhørende landsbyer. Dette var Benjamins barns arvelodd efter deres ætter.