Исус Навиев 16
1 На Иосифовите потомци се падна по жребие земята от Иордан при Ерихон при ерихонските води на изток в пустинята, земята, която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил;
Yüsüpning ǝwladliriƣa qǝk taxlinip qiⱪⱪan miras zemin bolsa Yerihoƣa tutax bolƣan Iordan dǝryasidin tartip, Yerihoning xǝrⱪ tǝripidiki kɵllǝrgiqǝ bolƣan yurtlar wǝ Yerihodin qiⱪip, qɵldin ɵtüp Bǝyt-Əlning taƣliⱪ rayoniƣa sozulƣan yurtlar idi.
2 и границата се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот,
Qegrisi Bǝyt-Əldin tartip Luzƣa, andin Arkiylarning qegrisidiki Atarotⱪa yetip,
3 и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долния Веторон и до Гезер и свършваше при морето.
andin ƣǝrb tǝripigǝ berip, Yaflǝtiylǝrning qegrisiƣa tutixup, Astin Bǝyt-Ⱨoronning qetigǝ qüxüp, Gǝzǝrgǝ berip dengizda ahirlixatti.
4 И Иосифовите потомци, племената на Манасия и Ефрема, взеха наследството си.
Yüsüpning ǝwladliri, yǝni Manassǝⱨ bilǝn Əfraimlar erixkǝn miras ülüxi mana xu idi.
5 Пределите на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-адар до горния Веторон;
Əfraimlarning jǝmǝt-ailiri boyiqǝ alƣan zeminining qegrisi tɵwǝndikidǝk: — miras zeminning xǝrⱪ tǝrǝptiki qegrisi Atarot-Addardin tartip üstün Bǝyt-Ⱨoronƣiqǝ yetip,
6 и на север от Михметат границата се простираше към запад; и границата завиваше към изток до Танат-сило, и от там преминаваше на изток от Янох;
andin dengizƣa berip ximalƣa ⱪarap Mikmitatⱪa qiⱪti; andin yǝnǝ xǝrⱪ tǝripidiki Taanat-Xiloⱨⱪa ⱪayrilip, uningdin ɵtüp xǝrⱪ tǝrǝpkǝ ⱪarap Yanoaⱨⱪa,
7 и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и достигаше до Ерихон и свършваше при Иордан.
Yanoaⱨdin qüxüp Atarot bilǝn Naaratⱪa yetip, Yerihoƣa tutixip Iordan dǝryasiƣa qiⱪti.
8 От Тапфуа границата отиваше към запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им.
Qegra Tappuaⱨdin ƣǝrb tǝrǝpkǝ qiⱪip Kanaⱨ eⱪiniƣiqǝ berip, dengizƣa yetip ayaƣlaxti. Əfraimning ⱪǝbilisigǝ, yǝni ularning jǝmǝt-aililirigǝ tǝgkǝn miras ülüxi xu idi.
9 Имаше и градове отделени за ефремците между наследството на манасийците, - всички тия градове със селата им.
Buningdin baxⱪa Əfraimlar üqün Manassǝⱨning mirasining otturisida birnǝqqǝ xǝⱨǝrlǝr ayrilƣanidi; bu ayrilƣan xǝⱨǝrlǝrning ⱨǝmmisi ⱪaraxliⱪ kǝnt-ⱪixlaⱪliri bilǝn ⱪoxulƣanidi.
10 Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха между ефремците, както живеят и до днес, и станаха поданни роби.
Əmma [Əfraimlar] Gǝzǝrdǝ olturuxluⱪ Ⱪanaaniylarni ⱪoƣliwǝtmigǝnidi; xunga Ⱪanaaniylar ta bügüngiqǝ Əfraimning arisida turup, mǝhsus ⱨaxarqi mǝdikarlar bolup turmaⱪta.
