Исус Навиев 14

1 И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

These are the areas of land that the people of Israel received as their inheritance in the land of Canaan, which Eleazar the priest, Joshua son of Nun, and the the tribal leaders of Israel allotted to them.

2 С жребие се раздели наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал на Моисея.

Their inheritance was selected by lot for the nine and one-half tribes, just as Yahweh had commanded by the hand of Moses.

3 Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите на деде наследство между тях.

For Moses had given the inheritance of the two and one-half tribes beyond the Jordan, but to the Levites he gave no inheritance.

4 Защото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не даде дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

The tribe of Joseph was actually two tribes, Manasseh and Ephraim. The Levites were given no portion of the inheritance in the land, but only certain cities to live in, with their pasturelands for livestock and for their own material resources.

5 Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

The people of Israel did as Yahweh commanded Moses, so they assigned the land.

6 В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, сина на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

Then the tribe of Judah came to Joshua at Gilgal. Caleb son of Jephunneh the Kenizzite, said to him, “You know what Yahweh said to Moses the man of God concerning you and me at Kadesh Barnea.

7 Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.

I was forty years old when Moses the servant of Yahweh sent me from Kadesh Barnea to spy on the land. I brought him a report again as it was in my heart to make.

8 Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

But my brothers who went up with me made the heart of the people melt with fear. But I completely followed Yahweh my God.

9 За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

Moses swore on that day, saying, 'Surely the land on which your foot has walked will be an inheritance for you and for your children forever, because you have completely followed Yahweh my God.'

10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

Now, look! Yahweh has kept me alive these forty-five years, just as he said—from the time when Yahweh spoke this word to Moses, while Israel walked in the wilderness. Now, look! I am this day eighty-five years old.

11 Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

I am still as strong this day as I was in the day that Moses sent me out. My strength is now as my strength was then, for war and for going and coming.

12 Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

Now therefore give me this hill country, which Yahweh promised me on that day. For you heard on that day that the Anakim were there with great fortified cities. It may be that Yahweh will be with me and that I will drive them out, just as Yahweh said.”

13 Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

Then Joshua blessed him and gave Hebron as an inheritance to Caleb son of Jephunneh.

14 За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

Therefore Hebron became the inheritance of Caleb son of Jephunneh the Kenizzite to this day, because he completely followed Yahweh, the God of Israel.

15 А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

Now the name of Hebron formerly was Kiriath Arba. (Arba had been the greatest man among the Anakim.) Then the land had rest from war.