Исус Навиев 14

1 И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

These are the inheritances which the children of Israel took in the land of Canaan, which Eleazar the cohen, Joshua the son of Nun, and the heads of ancestral houses of the tribes of the children of Israel, distributed to them,

2 С жребие се раздели наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал на Моисея.

by the lot of their inheritance, as the LORD commanded by the hand of Moses, to give to the nine tribes, and for the half-tribe.

3 Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите на деде наследство между тях.

For Moses had given the inheritance of the two tribes and the half-tribe beyond the Jordan; but to the Levites he gave no inheritance among them.

4 Защото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не даде дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

For the descendants of Joseph were two tribes, Manasseh and Ephraim: and they gave no portion to the Levites in the land, except cities to dwell in, with their suburbs for their livestock and for their property.

5 Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

The children of Israel did as the LORD commanded Moses, and they divided the land.

6 В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, сина на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

Then the descendants of Judah drew near to Joshua in Gilgal. Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite said to him, "You know the thing that the LORD spoke to Moses the man of God concerning me and concerning you in Kadesh Barnea.

7 Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.

I was forty years old when Moses the servant of the LORD sent me from Kadesh Barnea to spy out the land. I brought him word again as it was in my heart.

8 Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

Nevertheless, my brothers who went up with me made the heart of the people melt; but I wholly followed the LORD my God.

9 За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

Moses swore on that day, saying, 'Surely the land where you walked shall be an inheritance to you and to your children forever, because you have wholly followed the LORD my God.'

10 И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

Now, look, the LORD has kept me alive, as he spoke, these forty-five years, from the time that the LORD spoke this word to Moses, while Israel walked in the wilderness. Now, look, I am eighty-five years old, today.

11 Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

I am still as strong today as I was in the day that Moses sent me: as my strength was then, even so is my strength now for war, to go out and to come in.

12 Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

Now therefore give me this hill country, of which the LORD spoke in that day; for you heard in that day how the Anakim were there, and great and fortified cities. It may be that the LORD will be with me, and I shall drive them out, as the LORD spoke."

13 Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

Joshua blessed him; and he gave Hebron to Caleb the son of Jephunneh for an inheritance.

14 За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

Therefore Hebron became the inheritance of Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite to this day; because he wholly followed the LORD, the God of Israel.

15 А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

Now the name of Hebron before was Kiriath Arba, after the greatest man among the Anakim. The land had rest from war.