Исус Навиев 10
1 А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,
Joshua mah Ai vangpui to kawbangmaw lak moe paro, tito Jerusalem siangpahrang Adoni-Zedek mah thaih; Jeriko vangpui hoi anih ih siangpahrang nuiah sak ih baktih toengah, Ai vangpui hoi anih ih siangpahrang nuiah doeh a sak; Gibeon kaminawk loe Israel kaminawk hoi angdaehhaih sak o moe, nihcae khaeah oh o, tiah doeh a thaih.
2 уплашиха се много, той и людете му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.
To pongah nihcae loe paroeai zit o; Gibeon loe kalen parai vangpui ah oh moe, siangpahrang ohhaih vangpui maeto ah oh; to vangpui loe Ai vangpui pongah len kue, vangpui thung kaom kaminawk loe misatuh thaih kami ah oh o.
3 Затова, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:
To pongah Jerusalem siangpahrang Adoni-Zedek mah Hebron siangpahrang Hoham, Jarmuth siangpahrang Piram, Lakhish siangpahrang Japhia hoi Eglon siangpahrang Debir khaeah kami to patoeh.
4 Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключи мир с Исуса и с израилтяните.
Gibeon vangpui loe Joshua hoi Israel kaminawk hoiah angdaehhaih sak o pongah, anih tuk hanah kai khaeah angzo o tahang ah loe, na bomh oh, tiah a naa.
5 И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутския цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.
To pongah Amor acaeng siangpahrang pangato ah kaom, Jerusalem, Hebron, Jarmuth, Lakhish hoi Eglon ih siangpahrangnawk nawnto amkhueng o; angmacae hoi angmacae ih misatuh kaminawk boih nawnto angthawk o moe, Gibeon vangpui taengah atai o pacoengah, vangpui to a tuk o.
6 Тогава гаваонците пратиха до Исус в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди пре нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.
To naah Gibeon kaminawk mah Gilgal ah kaom Joshua khaeah kami patoeh moe, Na tamnanawk hae khen sut hmah; kaicae khaeah karangah angzo oh loe, na pahlong o raeh; mae nuiah kaom Amor siangpahrangnawk boih angbomh o moe, kaicae tuk hanah angzoh o boeh, tiah a naa o.
7 И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.
To pongah Joshua loe, angmah ih misatuh kaminawk boih, misatuh kop kaminawk boih hoi nawnto Gilgal hoiah caeh o tahang.
8 И Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.
Angraeng mah Joshua khaeah, Nihcae to zii hmah; nihcae to na ban ah kang paek boeh; kami maeto doeh na hmaa ah angdoe o thai mak ai, tiah a naa.
9 Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.
Joshua loe Gilgal vangpui hoiah aqum puek caeh, nihcae to dawnrai kaom ah tuk moe, pazawk.
10 И Господ ги смути пред Израиля; и Исус ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Мекида.
Angraeng mah nihcae to Israel kaminawk hmaa ah palungmitsak, paroeai kaminawk to Gibeon vangpui taengah hum o; Israel caanawk mah Beth Horon caehhaih loklam karoek to nihcae to patom o moe, Azekah hoi Makkedah loklam karoek to hum o.
11 А като бягаха от Израиля и бяха в надолнище то при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.
Nihcae loe Israel kaminawk hmaa hoiah cawnh o, Beth Horon caehhaih loklam ah caeh o tathuk naah, Angraeng mah van hoiah qaetui kamkhawk kraksak moe, a duek o; Israel kaminawk mah sumsen hoi hum ih kami pongah qaetui kamkhawk mah vah maat ih kaminawk to pop o kue.
12 Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.
Angraeng mah Israel kaminawk ban ah Amor kaminawk paek na niah; Joshua mah Israel kaminawk hmaa ah, Aw ni, Gibeon vangpui nuiah angdoe raeh; Aw khrah, Aijalon azawn nuiah anghak raeh, tiah thuih.
13 И слънцето застана и луната и спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.
To pongah kaminawk mah angmacae ih misanawk nuiah lu la boih ai karoek to, ni to anghak moe, khrah doeh anghak sut. Ni loe van um ah anghak sut, nito thung amzaita hoiah laemh tathuk, tiah Jasher cabu thungah tarik ih om ai maw?
14 Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото така да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля,
Angraeng mah kami maeto ih lok to tahngaih pae; Angraeng mah Israel kaminawk han misatuk pae pongah, hae baktih ani loe canghni ah om vai ai, om doeh om let mak ai boeh.
15 След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.
To pacoengah Joshua loe Israel kaminawk hoi nawnto atai o haih Gilgal ah amlaem o let.
16 А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида.
Toe siangpahrang pangatonawk loe cawnh o moe, Makkedah thlungkhaw thungah anghawk o.
17 Известиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида.
Makkedah thlungkhaw thungah siangpahrang pangatonawk anghawk o, tiah Joshua khaeah thuih pae.
18 И Исус каза: Привалете големи камъни на входа на пещерата и поставете часови при нея да ги пазят;
To naah Joshua mah, Thlungkhaw to kalen parai thlung hoiah kraeng thuih khoep hanah, kaminawk to patoeh mae toepsak:
19 а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви.
toe anghngai o duem hmah! Na misanawk to patom oh; na kae o ih kaminawk to hum oh; vangpui thung akun o sak hmah; na Angraeng Sithaw mah nihcae to nangcae ban ah paek boeh, tiah a naa.
20 И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,
Joshua hoi Israel kaminawk mah paroeai kaminawk to hum o, maeto doeh tahmat o ai; toe anghmat kami loe sipae kacakah thungh ih vangpui thungah akun o.
21 тогава всичките люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Мекида; никой не поклати език против никого от израилтяните.
Kaminawk boih loe Joshua ohhaih Makkedah ah lunghoih ta hoiah amlaem o; mi mah doeh Israel kaminawk kasae thui o ai.
22 Тогава рече Исус: Отворете входа на пещерата та изведете пи мене ония петима царе и пещерата.
Joshua mah thlungkhaw to paong oh loe, siangpahrang pangatonawk to kai khaeah na hoi oh, tiah a naa.
23 И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.
To pongah nihcae mah Jerusalem siangpahrang, Hebron siangpahrang, Jarmuth siangpahrang, Lakhish siangpahrang hoi Eglon siangpahrang pangatonawk to anih khaeah caeh o haih.
24 И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.
To siangpahrang pangatonawk Joshua khaeah caeh o haih pacoengah, Joshua mah Israel kaminawk boih to kawk moe, angmah hoi nawnto kaom misatuh angraengnawk khaeah, Hae ah angzo oh, khok hoiah hae siangpahrangnawk ih tahnong to cawh oh, tiah a naa. Israel kaminawk loe angzoh o moe, nihcae ih tahnong to khok hoiah cawh o.
25 Исус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате.
Joshua mah nihcae khaeah, Zii o hmah; palungboeng o hmah; na thacak o sak loe, misahoih oh; Angraeng mah na tuk o ih misanawk nuiah hae tiah sah tih, tiah a naa.
26 А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.
To pacoengah Joshua mah siangpahrangnawk to hum; nihcae to thing pangato pongah a bangh; nihcae to niduem khoek to thing pongah a bangh.
27 А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги във входа на пещерата туриха големи камъни, които стоят там и до днес.
Niduem naah loe Joshua mah, Thing nui ah kangbang nihcae ih qok to laksak moe, angmacae anghawkhaih thlungkhaw thungah vahsak let; thlungkhaw to kalen parai thlung hoiah kraeng o khoep, to thlungnawk loe vaihni ni khoek to oh vop.
28 В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави никого да избяга; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.
To na niah Joshua mah Makkedah vangpui to tuk moe, a lak pacoengah, siangpahrang to sumsen hoiah hum; siangpahrang hoi athung ah kaom kaminawk boih maeto doeh pathlung ai, pathuk boih; Jeriko siangpahrang nuiah sak ih hmuen baktih toengah Makkedah siangpahrang nuiah doeh a sak.
29 След това Исус и целият Израил се него премина от Макида в Ливан и воюваше против Ливна.
To pacoengah Joshua hoi anih taengah kaom kaminawk boih, Makkedah vangpui hoiah Libnah ah caeh o moe, Libnah vangpui to tuk o let.
30 И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави никого да избяга и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар.
Angraeng mah to vangpui hoi a siangpahrang to Israel kaminawk ban ah paek; to pongah Joshua mah vangpui hoi athung ah kaom kaminawk boih, maeto doeh anghmat ai ah, sumsen hoiah hum king; Jeriko siangpahrang nuiah sak ih baktih toengah, to siangpahrang nuiah doeh a sak.
31 После Исус и целият Израил с него премина от Лина в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него.
To pacoengah Joshua hoi Israel kaminawk boih Libnah vangpui hoiah tacawt o moe, Lakhish vangpui ah caeh o; to ah atai o pacoengah, to vangpui to a tuk o.
32 И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна.
Angraeng mah Lakhish to Israel kaminawk ban ah paek pongah, ni hnetto naah vangpui to a lak o; Libnah vangpui ah sak ih baktih toengah, to vangpui hoi athung ah kaom kaminawk to sumsen hoiah hum o boih.
33 Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък.
To naah Gezer siangpahrang Horam loe Lakhish vangpui abom hanah angzoh; toe Joshua mah anih hoi angmah ih misatuh kaminawk to maeto doeh anghmat ai ah tamit boih.
34 И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него;
Joshua hoi anih taengah kaom Israel kaminawk boih loe, Lakhish hoiah Eglon ah caeh o; to ah ohhaih ahmuen taqawt o moe, to vangpui to a tuk o.
35 и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден Исус изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис.
To na niah vangpui to lak o moe, athung ah kaom kaminawk to, Lakhish vangpui ah sak ih baktih toengah, sumsen hoiah hum o boih.
36 После Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него;
Joshua hoi Israel kaminawk boih, Eglon hoi Hebron ah caeh o tahang moe, to vangpui to a tuk o.
37 и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави никого да избяга, според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него.
Vangpui to a lak o pacoengah, a siangpahrang, vangpuinawk hoi athung ah kaom kaminawk to, sumsen hoi hum o boih; Eglon vangpui ah sak o ih baktih toengah, vangpui hoi athung ah kaom kaminawk to kami maeto doeh pathlung ai ah hum o boih.
38 А според това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него;
Joshua hoi a taengah kaom Israel kaminawk boih, to ahmuen hoiah angqoi o moe, Debir vangpui to a tuk o.
39 и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави никого да избяга; стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й.
Vangpui to a lak o pacoengah, a siangpahrang hoi vangpui thungah kaom kaminawk to sumsen hoiah hum o boih; athung ah kaom kaminawk to maeto doeh anghmat ai ah hum o; Libnah vangpui hoi a siangpahrang, Hebron vangpui hoi a siangpahrang nuiah sak ih baktih toengah, Debir vangpui hoi a siangpahrang nuiah doeh a sak.
40 Така Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките из царе; не остави никого да избяга, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал.
To tiah Joshua mah mae nui ah kaom praenawk to pazawk boih, aloih bangah kaom prae, azawn ah kaom prae, tuipuek ohhaih ahmuennawk hoi siangpahrangnawk to pazawk boih; Israel Angraeng Sithaw mah paek ih lok baktih toengah, hinghaih tawn kaminawk boih, maeto doeh pathlung ai ah a hum boih.
41 И Исус ги порази от Кадис-варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.
Joshua mah Kadesh Barnea vangpui hoi Gaza vangpui karoek to, Goshen prae to lak boih pacoengah, Gibeon vangpui karoek to misa to pazawk.
42 Всички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля.
Israel Angraeng Sithaw mah Israel kaminawk han misatuk pae pongah, Joshua mah hae ih siangpahrangnawk hae vaito tuk naah pazawk boih.
43 Тогава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.
To pacoengah Joshua loe a taengah kaom Israel kaminawk boih hoi nawnto Gilgal vangpui ah amlaem o let.
