Йон 1

1 Господнето слово дойде към Йона Аматиевия син и рече:

Now the word of the Lord came to Jonas the son of Amathi, saying,

2 Стани, иди в големия град Ниневия та викай против него; защото нечестието му възлезе пред мене.

Rise, and go to Nineve, the great city, and preach in it; for the cry of its wickedness is come up to me.

3 Но Йона стана да побягне в Тарсис от Господнето присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си, и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от Господнето присъствие.

But Jonas rose up to flee to Tharsis from the presence of the Lord. And he went down to Joppa, and found a ship going to Tharsis: and he paid his fare, and went up into it, to sail with them to Tharsis from the presence of the Lord.

4 Но Господ повдигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът бедстваше да се разбие.

And the Lord raised up a wind on the sea; and there was a great storm on the sea, and the ship was in danger of being broken.

5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона бе слязъл и легнал във вътрешностите на кораба, и спеше дълбоко.

And the sailors were alarmed, and cried every one to his god, and cast out the wares that were in the ship into the sea, that it might be lightened of them. But Jonas was gone down into the hold of the ship, and was asleep, and snored.

6 За това, корабоначалникът се приближи при него, та му рече: Защо така, ти който спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.

And the shipmaster came to him, and said to him, Why snore you? arise, and call upon your God, that God may save us, and we perish not.

7 После си рекоха един на друг: Елате, да си хвърлим жребие, та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Йона.

And each man said to his neighbor, Come, let us cast lots, and find out for whose sake this mischief is upon us. So they cast lots, and the lot fell upon Jonas.

8 Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? И от де идеш? От коя си земя? И от кои си люде?

And they said to him, Tell us what is your occupation, and whence come you, and of what country and what people are you?

9 А той им рече: Аз съм Евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.

And he said to them, I am a servant of the Lord; and I worship the Lord God of heaven, who made the sea, and the dry [land].

10 Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже беше им казал.)

Then the men feared exceedingly, and said to him, What is this [that] you have done? for the men knew that he was fleeing from the face of the Lord, because he had told them.

11 Тогава му рекоха: Що да ти сторим, за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).

And they said to him, What shall we do to you, that the sea may be calm to us? for the sea rose, and lifted its wave exceedingly.

12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.

And Jonas said to them, Take me up, and cast me into the sea, and the sea shall be calm to you: for I know that for my sake this great tempest is upon you.

13 Но пак, човеците гребяха силно, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

And the men tried hard to return to the land, and were not able: for the sea rose and grew more and more tempestuous against them.

14 За това, извикаха към Господа, казвайки: Молим ти се, Господи, молим ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото ти, Господи, си сторил каквото си искал.

And they cried to the Lord, and said, Forbid it, Lord: let us not perish for the sake of this man's life, and bring not righteous blood upon us: for you, Lord, have done as you would.

15 И тъй, взеха Йона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.

So they took Jonas, and cast him out into the sea: and the sea ceased from its raging.

16 Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.

And the men feared the Lord very greatly, and offered a sacrifice to the Lord, and vowed vows.

17 А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три деня и три нощи.

Now the Lord had commanded a great whale to swallow up Jonas: and Jonas was in the belly of the whale three days and three nights.