Йон 1

1 Господнето слово дойде към Йона Аматиевия син и рече:

Now the word of Yhwh came unto Jonah the son of Amittai, saying,

2 Стани, иди в големия град Ниневия та викай против него; защото нечестието му възлезе пред мене.

Arise, go to Nineveh, that great city, and cry against it; for their wickedness is come up before me.

3 Но Йона стана да побягне в Тарсис от Господнето присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си, и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от Господнето присъствие.

But Jonah rose up to flee unto Tarshish from the presence of Yhwh, and went down to Joppa; and he found a ship going to Tarshish: so he paid the fare thereof, and went down into it, to go with them unto Tarshish from the presence of Yhwh.

4 Но Господ повдигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът бедстваше да се разбие.

But Yhwh sent out a great wind into the sea, and there was a mighty tempest in the sea, so that the ship was like to be broken.

5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона бе слязъл и легнал във вътрешностите на кораба, и спеше дълбоко.

Then the mariners were afraid, and cried every man unto his god, and cast forth the wares that were in the ship into the sea, to lighten it of them. But Jonah was gone down into the sides of the ship; and he lay, and was fast asleep.

6 За това, корабоначалникът се приближи при него, та му рече: Защо така, ти който спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.

So the shipmaster came to him, and said unto him, What meanest thou, O sleeper? arise, call upon thy God, if so be that God will think upon us, that we perish not.

7 После си рекоха един на друг: Елате, да си хвърлим жребие, та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Йона.

And they said every one to his fellow, Come, and let us cast lots, that we may know for whose cause this evil is upon us. So they cast lots, and the lot fell upon Jonah.

8 Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? И от де идеш? От коя си земя? И от кои си люде?

Then said they unto him, Tell us, we pray thee, for whose cause this evil is upon us; What is thine occupation? and whence comest thou? what is thy country? and of what people art thou?

9 А той им рече: Аз съм Евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.

And he said unto them, I am an Hebrew; and I fear Yhwh, the God of heaven, which hath made the sea and the dry land.

10 Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже беше им казал.)

Then were the men exceedingly afraid, and said unto him, Why hast thou done this? For the men knew that he fled from the presence of Yhwh, because he had told them.

11 Тогава му рекоха: Що да ти сторим, за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).

Then said they unto him, What shall we do unto thee, that the sea may be calm unto us? for the sea wrought, and was tempestuous.

12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.

And he said unto them, Take me up, and cast me forth into the sea; so shall the sea be calm unto you: for I know that for my sake this great tempest is upon you.

13 Но пак, човеците гребяха силно, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.

Nevertheless the men rowed hard to bring it to the land; but they could not: for the sea wrought, and was tempestuous against them.

14 За това, извикаха към Господа, казвайки: Молим ти се, Господи, молим ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото ти, Господи, си сторил каквото си искал.

Wherefore they cried unto Yhwh, and said, We beseech thee, O Yhwh, we beseech thee, let us not perish for this man’s life, and lay not upon us innocent blood: for thou, O Yhwh, hast done as it pleased thee.

15 И тъй, взеха Йона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.

So they took up Jonah, and cast him forth into the sea: and the sea ceased from her raging.

16 Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.

Then the men feared Yhwh exceedingly, and offered a sacrifice unto Yhwh, and made vows.

17 А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три деня и три нощи.

Now Yhwh had prepared a great fish to swallow up Jonah. And Jonah was in the belly of the fish three days and three nights.