Йон 4
1 А това стана много мъчно на Йона, и възнегодува.
Əmma bu ix Yunusni intayin narazi ⱪilip, uni ⱪattiⱪ ƣǝzǝplǝndürdi.
2 И помоли се Господу, казвайки: О, Господи, не беше ли това каквото казах още когато бях в отечеството си? Това бе причината, по която предварих да бягам в Тарсис, дето знаех, че си Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив и многомилостив, който се разкайваш за злото.
U Pǝrwǝrdigarƣa: — «Aⱨ, Pǝrwǝrdigar, ɵz yurtumdiki qaƣda Sening xundaⱪ ⱪilidiƣanliⱪingni demigǝnmidim? Xunga mǝn ǝslidǝ Tarxixⱪa ⱪaqmaⱪqi bolƣanmǝn; qünki mǝn bilimǝnki, Sǝn meⱨir-xǝpⱪǝtlik, rǝⱨimdil, asan ƣǝzǝplǝnmǝydiƣan, qongⱪur meⱨribanliⱪⱪa tolƣan, kixilǝrning bexiƣa külpǝt qüxürüxtin yanƣuqi Hudadursǝn.
3 За това, моля ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея.
Əmdi Pǝrwǝrdigar, jenimni mǝndin elip kǝt, ɵlüm mǝn üqün yaxaxtin ǝwzǝl» — dedi.
4 А Господ рече: Добре ли е да негодуваш?
Pǝrwǝrdigar uningdin: — Bundaⱪ aqqiⱪlanƣining toƣrimu? — dǝp soridi.
5 Тогава Йона излезе из града, и седна на източната страна от града, дето си направи колиба, под която седеше на сянка докле види какво ще стане с града.
Andin keyin Yunus xǝⱨǝrdin qiⱪip, xǝⱨǝrning xǝrⱪiy tǝripigǝ berip olturdi. U xu yǝrdǝ ɵzigǝ bir qǝllǝ yasap, xǝⱨǝrdǝ zadi nemǝ ixlar bolarkin dǝp uning sayisidǝ olturdi.
6 И Господ Бог определи да израсте една тиква, която се издигна над Йона, за да бъде сянка над главата му, та да го олечки от скръбта му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.
Pǝrwǝrdigar Huda Yunusni ɵz parakǝndiqilikidin ⱪutⱪuzux üqün, uning bexiƣa sayǝ qüxsun dǝp uningƣa bir kiqik dǝrǝhni ɵstürüp tǝyyarlidi. Yunus kiqik dǝrǝhtin intayin hursǝn boldi.
7 А когато се зазори на утринта Бог определи един червей, който порази тиквата, и тя изсъхна.
Biraⱪ ikkinqi küni tang atⱪanda Huda bir ⱪurtni tǝyyarlap ǝwǝtti. Ⱪurt bu kiqik dǝrǝhni pilikigǝ zǝrbǝ ⱪilip uni ⱪurutuwǝtti.
8 И щом изгрея слънцето Бог определи горещ източен вятър; и слънцето биеше върху главата на Йона, така щото премираше и поиска за себе си да умре, като казваше - По-добре ми е да умра, отколкото да живея.
Kün ⱪizarƣanda, Huda intayin issiⱪ bir xǝrⱪ xamilini tǝyyarlidi; kün tǝptini Yunusning bexiƣa qüxürdi, uni ⱨalidin kǝtküzdi. U ɵzigǝ ɵlüm tilǝp: — Ɵlüm mǝn üqün yaxaxtin ǝwzǝl, — dedi.
9 А Бог рече на Йона: Добре ли е да негодуваш за тиквата? И той каза: Добре е да негодувам, даже до смърт.
Biraⱪ Huda uningdin: — Sening axu kiqik dǝrǝh sǝwǝbidin xundaⱪ aqqiⱪlinixing toƣrimu? — dǝp soridi. U jawab berip: — Ⱨǝǝ, ⱨǝtta ɵlgüdǝk aqqiⱪim kǝlgini toƣridur, — dedi.
10 Тогава рече Господ: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.
Pǝrwǝrdigar uningƣa mundaⱪ dedi: — «Sǝn ⱨeq ǝjringni singdürmigǝn ⱨǝm ɵzüng ɵstürmigǝn bu kiqik dǝrǝhkǝ iqingni aƣritting; biraⱪ u bir keqidila ɵzi ɵsüp, bir keqidila ⱪurup kǝtti;
11 А аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?
Əmdi Mening ong ⱪoli bilǝn sol ⱪolini pǝrⱪ etǝlmǝydiƣan yüz yigirmǝ ming adǝm olturaⱪlaxⱪan, xundaⱪla nurƣun mal-waranlirimu bolƣan Ninǝwǝdǝk bundaⱪ büyük xǝⱨǝrdikilǝrgǝ iqimni aƣritip rǝⱨim ⱪiliximƣa toƣra kǝlmǝmdu?».
