Йон 3
1 И Господнето слово дойде втори път към Йона и рече:
Et la parole du Seigneur fut adressée une seconde fois à Jonas, disant:
2 Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.
Lève-toi, et va dans Ninive la grande cité, et prêches-y ce que moi je te dis de prêcher.
3 И тъй, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три деня, за да се обходи.
Et Jonas se leva, et alla à Ninive selon la parole du Seigneur; or Ninive était une grande cité de trois jours de chemin.
4 И Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет деня, и Ниневия ще бъде съсипана.
Jonas commença à entrer dans la cité, à faire le chemin d’un jour; et il cria, et il dit: Encore quarante jours et Ninive sera renversée.
5 И Ниневийските жители повярваха Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;
Les hommes de Ninive crurent en Dieu, et ils publièrent un jeûne, et se revêtirent de cilices, depuis le plus grand jusqu’au plus petit.
6 понеже вестта бе стигнала до Ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.
Et le bruit en parvint au roi de Ninive; et il se leva de son trône, et quitta son vêtement, et se revêtit d’un sac, et s’assit sur la cendre.
7 И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи - Човеците и животните, говедата и овците, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
Et il cria et dit dans Ninive par la bouche du roi et de ses princes, disant: Que les hommes et les animaux, et les bœufs et les troupeaux de menu bétail ne goûtent rien; et qu’ils ne paissent point, et ne boivent point d’eau.
8 но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.
Et que les hommes se couvrent de sacs ainsi que les animaux, et qu’ils crient au Seigneur avec force, et que chacun se convertisse de sa voie mauvaise, et de l’iniquité qui est en leurs mains.
9 Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия си гняв, та не погинем?
Qui sait si Dieu ne reviendra pas et ne pardonnera pas; et s’il ne se détournera pas de la fureur de sa colère, et nous ne périrons pas?
10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и го не направи.
Et Dieu vit leurs œuvres, il vit qu’ils étaient convertis de leur voie mauvaise; et Dieu eut pitié d’eux, touchant le mal qu’il avait dit qu’il leur ferait, et il ne le fit pas.
