< Йон 3 >
1 И Господнето слово дойде втори път към Йона и рече:
The word of the LORD came to Jonah the second time, saying,
2 Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.
"Arise, go to Nineveh, that great city, and proclaim to it the message that I give you."
3 И тъй, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три деня, за да се обходи.
So Jonah arose, and went to Nineveh, according to the word of the LORD. Now Nineveh was an exceedingly great city, three days' journey across.
4 И Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет деня, и Ниневия ще бъде съсипана.
Jonah began to enter into the city a day's journey, and he cried out, and said, "Yet forty days, and Nineveh shall be overthrown."
5 И Ниневийските жители повярваха Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;
The people of Nineveh believed God; and they proclaimed a fast, and put on sackcloth, from the greatest of them even to the least of them.
6 понеже вестта бе стигнала до Ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.
The news reached the king of Nineveh, and he arose from his throne, and took off his royal robe, covered himself with sackcloth, and sat in ashes.
7 И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи - Човеците и животните, говедата и овците, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
He made a proclamation and published through Nineveh by the decree of the king and his nobles, saying, "Let neither man nor animal, herd nor flock, taste anything; let them not feed, nor drink water;
8 но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.
but let them be covered with sackcloth, both man and animal, and let them cry mightily to God. Yes, let them turn everyone from his evil way, and from the violence that is in his hands.
9 Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия си гняв, та не погинем?
Who knows whether God will not turn and relent, and turn away from his fierce anger, so that we might not perish?"
10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и го не направи.
God saw their works, that they turned from their evil way. God relented of the disaster which he said he would do to them, and he did not do it.