Йон 1
1 Господнето слово дойде към Йона Аматиевия син и рече:
Amittai chapa Jonah kommah Pathen thupeh ahung lhung in,
2 Стани, иди в големия град Ниневия та викай против него; защото нечестието му възлезе пред мене.
Kipat dohin lang Ninevah kiti khopi lentaha khun gihna thu gaphongdoh tan ajeh chu amite’u gitlouna hi kamu chen tan ahi.
3 Но Йона стана да побягне в Тарсис от Господнето присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си, и влезе в него, за да отиде с тях в Тарсис от Господнето присъствие.
Ahinlah Jonah akipat dohin Pakaiya konin akihei mangin Joppa kongkai munlanga achen kong sunga alut in atou man apen Tarshish lam jonin akitoltan ahi.
4 Но Господ повдигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът бедстваше да се разбие.
Ahin Pakaiyin twikhanglen chunga chun huipi hattahin ahin nun sahin kong suhkeh theileu chun hui le go nasatahin ahin nuhtan ahi.
5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог, и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона бе слязъл и легнал във вътрешностите на кораба, и спеше дълбоко.
Kong sepai ho chu thina khop hellin akichatauvin, lung lengvai pumin ama ama Pathen ngehnan ataovun, chuleh kong jankhaina ding chun kong sunga kon chun thil gehsa ho chu aseplha tauvin ahi. Ahinlah Jonah chu kong indan noinung penna akum lhan ana lummin kho helou khopin ana imu lhatan ahi.
6 За това, корабоначалникът се приближи при него, та му рече: Защо така, ти който спиш? Стани, призови Бога си, негли Бог си спомни за нас, и не загинем.
Hichun kong sepai lamkai pa chun Jonah chu aga mudohin ajah a “A imupa ipi nangaito hitam thoudoh in na Pathen henga tauvin chutileh aman ithigam nadiuva konna hi eihuhdoh theidiu ahi” ati.
7 После си рекоха един на друг: Елате, да си хвърлим жребие, та да познаем по коя причина е това зло на нас. И като хвърлиха жребие, то падна на Йона.
Hitichun amaho akihouvun, khaije hiche vangsetna hi eiholah a koipen jeh hiding ham vang veuhite akitiuvin, vang avetauvin ahileh Jonah chunga chun achu tan ahi.
8 Тогава му рекоха: Кажи ни, молим ти се, по коя причина е това зло на нас. Каква ти е работата? И от де идеш? От коя си земя? И от кои си люде?
Hichun amahon Jonah komma ipi jeh'a hitobang vangsetna hi ichunguva chu hitam? Nang koi nahim? Ipi na tong na him? Hoiya konna na hung ham? Koigam mi nahim? tin adong tauvin ahi.
9 А той им рече: Аз съм Евреин, и се боя от Господа небесния Бог, който направи морето и сушата.
Jonah in adonbutin, keima Hebrew mi kahin, Leiset leh Twikhanglen semma van Pathen ging jinga um mi kahi ati.
10 Тогава човеците се много уплашиха, и рекоха му: Защо си сторил това? (Защото човеците знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже беше им казал.)
Jonah chun Pathen na konna hung jamdoha ahi chu a seidoh phat in amaho aha kichat behsehun, epi na bolkhel hitam atiuvin ahi.
11 Тогава му рекоха: Що да ти сторим, за да утихне за нас морето? (Защото морето ставаше все по-бурно).
Twikhanglen chu aha khoh cheh cheh phat chun amahon nanghi i-nalo uleng hiche Twikhanglen hi thip thei ding ham atiuvin ahi.
12 И рече им: Вземете ме та ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас; защото зная, че поради мене ви постигна тая голяма буря.
Hichun aman amaho koma chun keima hi nei dom sangun lang Twikhanglen'a hin neiseplut leu chun hichi twipi kinong hi tang tante “Ajeh chu hiche twipi kinong hi keijeh ahi” ati.
13 Но пак, човеците гребяха силно, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
Ahijeng vang'in amahon ajo kham chanun kong chu leigo langa toldoh tei ding agongun ahinlah Twikhanglen kinong chu akhoh cheh jotan,
14 За това, извикаха към Господа, казвайки: Молим ти се, Господи, молим ти се, да не загинем поради живота на тоя човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото ти, Господи, си сторил каквото си искал.
Hijeh chun amaho Jonah Pathen komma chun ataovun “Vo Pakai nei lungset unlang hichi pa chonset jeh'in nei sumang hihun chuleh heche pan thina ato jeh'in keiho mo neipehihbeh un, O Pakai nangin hichi mipa jeh'a hi hitobang thilse hi nasohsah ah bouve ti kahe tauve” atiuvin ahi.
15 И тъй, взеха Йона та го хвърлиха в морето; и яростта на морето престана.
Hichun kongtol hon Jonah chu aman’un aselhahuva ahileh Twikhanglen kinong hoisetah chu athipchet jeng tan ahi.
16 Тогава човеците се убояха твърде много от Господа; и принесоха жертва Господу, и направиха обреци.
Kongtol ho chun Pakai thanei dan chu amudoh phatun akichalheh jingun pumgo thilto abolun kitepna anei tauvin ahi.
17 А Господ бе определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три деня и три нощи.
Hichun Pakaiyin Jonah val lut dingin nga lentah khat ana gongin hiti chun Jonah chu hiche ngapi sunga chun nithum le janthum atham tan ahi.
