Йоан 1
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
In the beginning the Word was; and the Word was with God; and the Word was God.
2 То в началото беше у Бога.
He was in the beginning with God;
3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.
through him all things came into being, and nothing came into being apart from him.
4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
That which came into being in him was life; and the life was the light of humanity;
5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
and the light shines in the darkness, and the darkness never overpowered it.
6 Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.
There appeared a man sent from God, whose name was John;
7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.
he came as a witness – to bear witness to the light so that through him everyone might believe.
8 Не беше той светлината, но дойде да свидетелствуо мене беше пръв.
He was not the light, but he came to bear witness to the light.
9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
That was the true light which enlightens everyone coming into the world.
10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.
He was in the world; and through him the world came into being – yet the world did not know him.
11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
He came to his own – yet his own did not receive him.
12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
But to all who did receive him he gave power to become children of God – to those who believe in his name.
13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
For not to natural conception, nor to human instincts, nor to human will did they owe the new life, but to God.
14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
And the Word became human, and lived among us, (We saw his glory – the glory of the Only Son sent from the Father), full of love and truth.
15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене, понеже спрямо мене беше пръв.
(John bears witness to him; he cried aloud – for it was he who spoke – “He who is coming after me is now before me, for he was ever first”);
16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;
out of his fullness we have all received gift after gift of love;
17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.
for the Law was given through Moses, love and truth came through Jesus Christ.
18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
No one has ever yet seen God; God the only Son, who is ever with the Father – he has revealed him.
19 И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?
When the religious authorities in Jerusalem sent some Priests and Levites to ask John – “Who are you?”,
20 Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.
he told them clearly and simply, “I am not the Christ.”
21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.
“What then?” they asked. “Are you Elijah?” “No,” he said, “I am not.” “Are you ‘the prophet’?” He answered, “No.”
22 На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?
“Who then are you?” they continued. “Tell us so that we have an answer to give to those who have sent us. What do you say about yourself?”
23 Той рече: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа, както рече пророк Исаия.
“I,” he answered, “am – ‘The voice of one crying aloud in the wilderness: make a straight road for the Lord’, as the prophet Isaiah said.”
24 А изпратените бяха от фарисеите.
These men had been sent from the Pharisees;
25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?
and their next question was, “Why then do you baptize, if you are not the Christ or Elijah or ‘the prophet’?”
26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,
John’s answer was – “I baptize with water, but among you stands one whom you do not know;
27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.
he is coming after me, yet I am not worthy even to unfasten his sandal.”
28 Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Иоан кръщаваше.
This happened at Bethany, across the Jordan, where John was baptizing.
29 На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!
The next day John saw Jesus coming towards him, and exclaimed, “Here is the Lamb of God, who takes away the sin of the world!
30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.
I was talking about him when I said ‘After me there is coming a man who ranks ahead of me, because before I was born he already was.’
31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.
I did not know who he was, but I have come baptizing with water to make him known to Israel.”
32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.
John also said: “I saw the Spirit come down from heaven like a dove and rest on him.
33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.
I myself did not know him, but he who sent me to baptize with water, he said to me ‘He on whom you see the Spirit descending, and remaining on him – he it is who baptizes with the Holy Spirit.’
34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.
This I have seen myself, and I have declared my belief that he is the Son of God.”
35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.
The next day, when John was standing with two of his disciples,
36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!
he looked at Jesus as he passed and exclaimed, “There is the Lamb of God!”
37 И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.
The two disciples heard him say this, and followed Jesus.
38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, каза им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?
But Jesus turned around, and saw them following. “What are you looking for?” he asked. “Rabbi,” they answered (or, as we should say, ‘Teacher’), “where are you staying?”
39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетия час.
“Come, and you will see,” he replied. So they went, and saw where he was staying, and spent that day with him. It was then about four in the afternoon.
40 Единият от двамата, който чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.
One of the two, who heard what John said and followed Jesus, was Andrew, Simon Peter’s brother.
41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).
He first found his own brother Simon, and said to him, “We have found the Messiah!” (a word which means ‘Christ,’ or ‘Consecrated’.)
42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър Значи: Канара).
Then he brought him to Jesus. Looking straight at him, Jesus said, “You are Simon, the son of John; you will be called Cephas” (which means ‘Peter,’ or ‘Rock’).
43 На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.
The following day Jesus decided to leave for Galilee. He found Philip, and said to him, “Follow me.”
44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.
Philip was from Bethsaida, the same town as Andrew and Peter.
45 Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за когото писа Моисей в закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, Който е от Назарет,
He found Nathanael and said to him, “We have found him of whom Moses wrote in the Law, and of whom the prophets also wrote – Jesus of Nazareth, Joseph’s son!”
46 Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.
“Can anything good come out of Nazareth?” asked Nathanael. “Come and see,” replied Philip.
47 Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.
When Jesus saw Nathanael coming towards him, he said, “Here is a true Israelite, in whom there is no deceit!”
48 Натанаил Му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.
“How do you know me?” asked Nathanael. “Even before Philip called you,” replied Jesus, “when you were under the fig tree, I saw you.”
49 Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи син, Ти си Израилев цар.
“Rabbi,” Nathanael exclaimed, “you are the Son of God, you are king of Israel!”
50 Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.
“Do you believe in me,” asked Jesus, “because I told you that I saw you under the fig tree? You will see greater things than those!
51 И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.
In truth I tell you,” he added, “you will all see heaven open, and the angels of God ascending and descending on the Son of Man.”
