Йоан 8
1 А Исус отиде на Елеонския хълм.
THEN Jesus went to the mount of Olives.
2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.
But early in the morning he came again to the temple, and all the people came to him; and sitting down he taught them.
3 И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:
Then the scribes and Pharisees brought to him a woman caught in adultery; and placing her in the midst,
4 Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.
they say unto him, Master, this woman was caught in adultery, in the very act.
5 А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?
Now Moses in the law commanded, that such women should be stoned: therefore what sayest thou?
6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
But this they said, trying to entrap him, that they might have ground of accusation against him. But Jesus stooping down, with his finger wrote on the ground.
7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен Или: невинен. нека пръв хвърли камък на нея.
Now when they continued questioning him, raising himself up, he said to them, Let the person who is sinless among you, first cast a stone at her.
8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
And again stooping down, he wrote on the ground.
9 А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.
But when they heard him, and felt the conviction of their conscience, they slunk away one by one, beginning from the elders to the last: so Jesus was left alone, with the woman standing in the midst.
10 И когато се изправи, Исус - рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?
Then Jesus raising himself up, and seeing no person but the woman, said unto her, Woman, where are these thine accusers? hath no man condemned thee?
11 И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.
She said, No man, Lord. Then said Jesus unto her, Neither do I condemn thee: go, and sin no more.
12 Тогава Исус пак им говорй, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.
Then spake Jesus again to them, saying, I am the light of the world: he that followeth me shall not walk in darkness, but shall have the light of life.
13 Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.
The Pharisees said to him, Thou bearest witness of thyself; thy witness is not true.
14 Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.
Jesus answered and said to them, Though I do bear witness of myself, my witness is true: for I know whence I came, and whither I am going; but ye know not whence I come, nor whither I am going.
15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
Ye judge after the flesh; I judge no man.
16 И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който Ме е изпратил.
But though I should judge, my judgment is true: for I am not alone, but I and the Father who sent me.
17 И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.
Now even in your law it is written, that the testimony of two men is true.
18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
I am a witness for myself, and the Father who sent me beareth witness of me.
19 Тогава Му казаха; Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.
Then said they to him, Where is thy father? Jesus answered, Ye neither know me, nor my Father: if ye had known me, ye would have known my Father also.
20 Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.
These words spake Jesus in the treasury, as he taught in the temple: and no person apprehended him; for his hour was not yet come.
21 И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете.
Then spake Jesus again to them, I am going away, and ye shall seek me, and shall die in your sin: whither I am going ye cannot come.
22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?
The Jews said therefore, Will he kill himself? because he said, Whither I go, ye cannot come.
23 И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.
And he said to them, Ye are from those beneath; I am from those above: ye are of this world; I am not of this world.
24 По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.
I said therefore unto you, that ye shall die in your sins: for if ye believe not that I am, ye shall die in your sins.
25 Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.
They said, therefore to him, Who art thou? And Jesus said to them, Assuredly the same as I am telling you.
26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.
I have many things to speak and to decide concerning you: but he that sent me is true; and the things which I have heard from him I speak to the world.
27 Те не разбраха, че им говореше за Отца.
They knew not that he spake to them of the Father.
28 Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.
Then said Jesus to them, When ye shall have lifted up on high the Son of man, then shall ye know that I am, and of myself have I done nothing; but as the Father hath instructed me, so I speak.
29 И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.
And he that sent me is with me: the Father hath not left me alone; because I always do the things acceptable to him.
30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.
As he spake these words, many believed on him.
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
Then said Jesus to those Jews who believed on him, If ye abide in my word, assuredly ye are my disciples;
32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
and ye shall know the truth, and the truth shall make you free.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.
They answered him, We are Abraham’s seed, and never were in bondage to any man: how sayest thou, That we shall be made free?
34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.
Jesus answered them, Verily, verily, I say unto you, That every one who committeth sin is the slave of sin.
But the slave abideth not in the family for ever: but the son abideth for ever. (aiōn g165)
36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
If the Son therefore make you free, ye will be truly free.
37 Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.
I know that ye are Abraham’s seed; yet ye seek to kill me, because my word has no place in you.
38 Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.
I speak what I have seen with my Father: and ye do therefore what ye have seen with your father.
39 Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.
They answered and said unto him, Our Father is Abraham. Jesus saith unto them, If ye were the children of Abraham, ye would have done the works of Abraham.
40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.
But now ye seek to kill me, a man who hath told you the truth, which I have heard from God. Abraham did not so.
41 Вие вършите делата на баща си. Те Му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.
Ye do the works of your father. They said unto him, We are not born of whoredom; we have one Father, even God.
42 Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.
Then said Jesus unto them, If God was your Father, ye would have loved me: for I came out from God, and I am coming; neither indeed came I of myself, but he hath sent me.
43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.
Wherefore do ye not understand my speech? because ye cannot hear my word.
44 Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.
Ye are of your father the devil, and the lusts of your father ye will practise. He was a murderer from the beginning, and stood not fast in the truth, because truth was not in him. When he speaketh a lie, he speaketh what is peculiarly his own: for he is a liar, and the father of it.
45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.
But because I tell you the truth, ye believe me not.
46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?
Which of you can convict me of sin? Now if I speak the truth, why do ye not believe me?
47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
He that is of God heareth the words of God: ye therefore do not hear him, because ye are not of God.
48 Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?
Then answered the Jews, and said to him, Do we not rightly affirm, that thou art a Samaritan, and hast a devil?
49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.
Jesus answered, I have not a devil; but I honour my Father, and ye dishonour me.
50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.
But I seek not my own glory: there is one that seeketh and judgeth.
Verily, verily, I say unto you, If any man observe my saying, he shall never see death to all eternity. (aiōn g165)
52 Юдеите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века. (aiōn g165)
Then said the Jews to him, Now we know that thou hast a devil. Abraham is dead, and the prophets; and thou sayest, If any man observe my word, he shall never taste of death to eternity. (aiōn g165)
53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?
Art thou greater than our father Abraham, who is dead? and the prophets are dead: whom makest thou thyself?
54 Исус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;
Jesus answered, If I assume glory to myself, my glory is nothing: it is the Father who glorifies me; of whom ye say, that he is your God:
55 и пак не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.
yet have ye not known him; but I know him: and if I should say, that I know him not, I should be like you, a liar: but I know him, and observe his word.
56 Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.
Your father Abraham exulted for joy that he should see this day of mine: and saw it, and rejoiced.
57 Юдеите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраама ли си видял?
Then said the Jews unto him, Thou hast not yet reached the age of fifty, and hast thou seen Abraham?
58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.
Jesus said unto them, Before Abraham had a being, I Am.
59 Тогава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма, [минавайки през сред; и така си отиде].
Then took they up stones to hurl at him: but Jesus was hid, and went out of the temple, passing through the midst of them, and so went away.
