Йоан 7
1 След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
И потом хођаше Исус по Галилеји; јер по Јудеји не хтеде да ходи, јер гледаху Јевреји да Га убију.
2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.
Беше пак близу празник јеврејски, грађење сеница.
3 Затова Неговите братя Му рекоха: Замини от тука и иди в Юдея, така че и твоите ученици да видят делата, които вършиш;
Тада Му рекоше браћа Његова: Изиђи одавде и иди у Јудеју, да и ученици Твоји виде дела која чиниш;
4 защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.
Јер нико не чини шта тајно, а сам тражи да је познат. Ако то чиниш јави себе свету.
5 (Защото нито братята Му вярваха в Него).
Јер ни браћа Његова не вероваху Га.
6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.
Тада им рече Исус: Време моје још није дошло, а време је ваше свагда готово.
7 Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.
Не може свет мрзети на вас: а на мене мрзи, јер ја сведочим за њ да су дела његова зла.
8 Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.
Ви изиђите на празник овај: ја још нећу изићи на празник овај, јер се моје време још није навршило.
9 И като им рече това, остана си в Галилея.
Рекавши им ово оста у Галилеји.
10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.
А кад изиђоше браћа Његова на празник, тада и сам изиђе, не јавно него као тајно.
11 Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?
А Јевреји Га тражаху на празник и говораху: Где је он?
12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.
И беху за Њ многе распре у народу: једни говораху да је добар, а други: Није, него вара народ.
13 Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.
Али нико не говораше јавно за Њ од страха јеврејског.
14 Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе на храма и почна да поучава.
Али одмах у половини празника изиђе Исус у цркву и учаше.
15 Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?
И дивљаху се Јевреји говорећи: Како овај зна књиге, а није се учио?
16 Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.
Тада им одговори Исус и рече: Моја наука није моја, него Оног који ме је послао.
17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
Ко хоће Његову вољу творити, разумеће је ли ова наука од Бога или ја сам од себе говорим.
18 Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.
Који говори сам од себе, славу своју тражи; а ко тражи славу оног који га је послао, он је истинит и у њему нема неправде.
19 Не даде ли ви Моисей закона? но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
Не даде ли Мојсије вама закон и нико од вас не живи по закону? Зашто тражите да ме убијете?
20 Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?
Одговори народ и рече: Је ли ђаво у теби? Ко тражи да те убије?
21 Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.
Одговори Исус и рече им: Једно дело учиних и сви се дивите томе.
22 Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.
Мојсије вам даде да се обрезујете (не као да је од Мојсија него од отаца); и у суботу обрезујете човека.
23 Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.
Ако се човек у суботу обрезује да се не поквари закон Мојсијев, срдите ли се на мене што свега човека исцелих у суботу?
24 Не съдете по изглед, но съдете справедливо.
Не гледајте ко је ко кад судите, него праведан суд судите.
25 Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?
Тада говораху неки од Јерусалимљана: Није ли то онај ког траже да убију?
26 Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?
И гле, како говори слободно и ништа му не веле: Да не дознаше наши кнезови да је он заиста Христос?
27 Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.
Али овог знамо откуда је; а Христос кад дође, нико неће знати откуда је.
28 Затова Исус, като поучаваше в храма извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.
Тада Исус повика у цркви учећи и рече: и мене познајете и знате откуда сам; и сам од себе не дођох, него има Истинити који ме посла, ког ви не знате.
29 Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.
Ја Га знам, јер сам од Њега и Он ме посла.
30 И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
Тада гледаху да Га ухвате; и нико не метну на Њ руке, јер још не беше дошао час Његов.
31 Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Като дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?
А од народа многи Га вероваше, и говораху: Кад дође Христос еда ли ће више чудеса чинити него Овај што чини?
32 Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.
Чуше фарисеји од народа такав говор за Њега, и послаше фарисеји и главари свештенички слуге да Га ухвате.
33 Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.
Тада рече Исус: Још сам мало времена с вама, па идем к Ономе који ме посла.
34 Ще ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.
Тражићете ме и нећете ме наћи; и где сам ја ви не можете доћи.
35 На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?
А Јевреји рекоше међу собом: Куда ће овај ићи да га ми не нађемо? Неће ли ићи међу растркане Грке, и Грке учити?
36 Какво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето към Аз вие не можете да дойдете?
Шта значи ова реч што рече: Тражићете ме и нећете ме наћи; и где сам ја ви не можете доћи?
37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.
А у последњи велики дан празника стајаше Исус и викаше говорећи: Ко је жедан нека дође к мени и пије.
38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
Који ме верује, као што писмо рече, из његова тела потећи ће реке живе воде.
39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.
А ово рече за Духа ког после примише они који верују у име Његово: јер Дух Свети још не беше на њима, јер Исус још не беше прослављен.
40 За туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.
А многи од народа чувши ове речи говораху: Ово је заиста пророк.
41 Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?
Други говораху: Ово је Христос. А једни говораху: Зар ће Христос из Галилеје доћи?
42 Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?
Не каза ли писмо да ће Христос доћи од семена Давидовог, и из села Витлејема одакле беше Давид?
43 И така възникна раздор между народа за Него.
Тако распра постаде у народу Њега ради.
44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.
А неки од њих хтеше да Га ухвате; али нико не метну руку на Њ.
45 Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?
Дођоше пак слуге ка главарима свештеничким и фарисејима; и они им рекоше: Зашто га не доведосте?
46 Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].
А слуге одговорише: Никад човек није тако говорио као овај човек.
47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?
Тада им одговорише фарисеји: Зар се и ви преваристе?
48 Повярвал ли е в Него някои от първенците или от фарисеите?
Верова ли га ко од кнезова или од фарисеја?
49 Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.
Него народ овај, који не зна закон, проклет је.
50 Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:
Рече им Никодим што долази к Њему ноћу, који беше један од њих:
51 Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?
Еда ли закон наш суди човеку докле га најпре не саслуша и дозна шта чини?
52 Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.
Одговорише му и рекоше: Ниси ли и ти из Галилеје? Разгледај и види да пророк из Галилеје не долази.
53 И всеки отиде у дома си.
И отидоше сваки својој кући.
