Йоан 6
1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро FOOTNOTE ( Гръцки: Море; ) и навсякъде другаде в това евангелие.
Pasadas estas cosas, se fue Jesús a la otra parte de la mar de Galilea, que es la mar de Tiberias.
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
Y seguíale grande multitud, porque veían sus milagros que hacía en los enfermos.
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
Subió pues Jesús a un monte, y se sentó allí con sus discípulos.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
Y estaba cerca la pascua, la fiesta de los Judíos.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
Y como alzó Jesús los ojos, y vio que había venido a él una grande multitud, dice a Felipe: ¿De dónde compraremos pan para que coman éstos?
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
Mas esto decía tentándole; porque él sabía lo que había de hacer.
7 Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
Respondióle Felipe: Doscientos denarios de pan no les bastarán, para que cada uno de ellos tome un poco.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
Dícele uno de sus discípulos, Andrés, hermano de Simón Pedro:
9 Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
Un muchacho está aquí que tiene cinco panes de cebada y dos pececillos; ¿mas qué es esto entre tantos?
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
Entonces Jesús dijo: Hacéd recostar los hombres. Y había mucha yerba en aquel lugar; y recostáronse como en número de cinco mil varones.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
Y tomó Jesús aquellos panes, y habiendo hecho gracias, repartió a los discípulos, y los discípulos a los que estaban recostados; y asimismo de los peces cuanto querían.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
Y como fueron hartos, dijo a sus discípulos: Cogéd los pedazos que han quedado, porque no se pierda nada.
13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
Recogiéron los pues, y llenaron doce esportones de pedazos de los cinco panes de cebada, que sobraron a los que habían comido.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
Aquellos hombres entonces, como vieron el milagro que Jesús había hecho, decían: Este verdaderamente es el profeta, que había de venir al mundo.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
Entendiendo entonces Jesús, que habían de venir para tomarle por fuerza, y hacerle rey, volvió a huirse a un monte él solo.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
Y como se hizo tarde, descendieron sus discípulos a la mar,
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
Y entrando en una nave, iban atravesando el mar hacia Capernaum. Y era ya oscuro, y Jesús no había venido a ellos.
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
Y la mar se comenzó a levantar con un gran viento, que soplaba.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
Y cuando hubieron navegado como veinte y cinco, o treinta estadios, ven a Jesús que andaba sobre la mar, y se acercaba a la nave; y tuvieron miedo.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
Mas él les dijo: Yo soy: no tengáis miedo.
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
Entonces ellos le recibieron de buena gana en la nave, y luego la nave llegó a la tierra donde iban.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
El día siguiente la gente que estaba de la otra parte de la mar, como vio que no había allí otra navecilla sino una, en la cual se habían entrado sus discípulos, y que Jesús no había entrado con sus discípulos en la nave, sino que sus discípulos solos se habían ido;
23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
Y que otras navecillas habían arribado de Tiberias, junto al lugar donde habían comido el pan, después de haber el Señor hecho gracias;
24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
Como vio pues la gente que Jesús no estaba allí, ni sus discípulos, entraron ellos también en las navecillas, y vinieron a Capernaum buscando a Jesús.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
Y hallándole de la otra parte de la mar, dijéronle: ¿Rabbi, cuándo llegaste acá?
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
Respondióles Jesús, y dijo: De cierto, de cierto os digo, que me buscáis, no porque habéis visto los milagros, mas porque comisteis del pan, y os hartasteis.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. (aiōnios g166)
Trabajád, no por la comida que perece, mas por la comida que a vida eterna permanece, la cual el Hijo del hombre os dará; porque a éste selló el Padre, es a saber, Dios. (aiōnios g166)
28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
Entonces le dijeron: ¿Qué haremos para que obremos las obras de Dios?
29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
Respondió Jesús, y les dijo: Esta es la obra de Dios, que creáis en el que él envió.
30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
Dijéronle entonces: ¿Qué señal pues haces tú, para que veamos, y te creamos? ¿Qué obras tú?
31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат.
Nuestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: Pan del cielo les dio a comer.
32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo, que no os dio Moisés el pan del cielo, mas mi Padre os da el verdadero pan del cielo.
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
Porque el pan de Dios es aquel que descendió del cielo, y da vida al mundo.
34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
Entonces le dijeron: Señor, dános siempre este pan.
35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
Y Jesús les dijo: Yo soy el pan de vida: el que a mí viene, nunca tendrá hambre; y el que en mí cree, no tendrá sed jamás.
36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
Mas ya os he dicho, que también me habéis visto, y no me creéis.
37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
Todo lo que el Padre me da, vendrá a mí; y al que a mí viene, no le echo fuera.
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
Porque he descendido del cielo, no para hacer mi voluntad, sino la voluntad de aquel que me envió.
39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
Y esta es la voluntad del Padre que me envió: Que de todo lo que me dio, no pierda yo nada de ello, sino que lo resucite en el día postrero.
40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
Y esta es la voluntad de aquel que me envió: Que todo aquel que ve al Hijo, y cree en él, tenga vida eterna; y yo le resucitaré en el día postrero. (aiōnios g166)
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
Murmuraban entonces de él los Judíos, porque había dicho: Yo soy el pan que descendí del cielo.
42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
Y decían: ¿No es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos? ¿Cómo pues dice éste: Yo he descendido del cielo?
43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
Y Jesús respondió, y les dijo: No murmuréis entre vosotros.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
Ninguno puede venir a mí, si el Padre que me envió no le trajere; y yo le resucitaré en el día postrero.
45 Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бога. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
Escrito está en los profetas: Y serán todos enseñados de Dios: así que todo aquel que oyó del Padre, y aprendió, viene a mí.
46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
No que alguno haya visto al Padre, sino aquel que es de Dios, éste ha visto al Padre.
De cierto, de cierto os digo: El que cree en mí, tiene vida eterna. (aiōnios g166)
48 Аз съм хлябът на живота.
Yo soy el pan de vida.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
Vuestros padres comieron el maná en el desierto, y han muerto.
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
Este es el pan que desciende del cielo, para que el que de él comiere, no muera.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. (aiōn g165)
Yo soy el pan vivo que ha descendido del cielo: si alguno comiere de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo daré es mi carne, la cual yo daré por la vida del mundo. (aiōn g165)
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
Entonces los Judíos altercaban entre sí, diciendo: ¿Cómo puede este hombre darnos su carne a comer?
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
Jesús les dijo entonces: De cierto, de cierto os digo: Si no coméis la carne del Hijo del hombre, y bebéis su sangre, no tenéis vida en vosotros.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
El que come mi carne, y bebe mi sangre, tiene vida eterna; y yo le resucitaré en el día postrero. (aiōnios g166)
55 Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
Porque mi carne verdaderamente es comida, y mi sangre verdaderamente es bebida.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
El que come mi carne, y bebe mi sangre, en mí mora, y yo en él.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
Como me envió el Padre viviente, y yo vivo por el Padre, así también el que me come, él también vivirá por mí.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. (aiōn g165)
Este es el pan que descendió del cielo: no como vuestros padres que comieron el maná, y son muertos: el que come de este pan, vivirá eternamente. (aiōn g165)
59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
Estas cosas dijo en la sinagoga, enseñando en Capernaum.
60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
Entonces muchos de sus discípulos oyendo esto, dijeron: Dura es esta palabra, ¿quién la puede oír?
61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
Y sabiendo Jesús en sí mismo que sus discípulos murmuraban de esto, les dijo: ¿Esto os escandaliza?
62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
¿Pues qué si viereis al Hijo del hombre subir donde estaba primero?
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
El espíritu es el que da vida: la carne de nada aprovecha: las palabras que yo os hablo, espíritu son, y vida son.
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
Mas hay algunos de vosotros que no creen. Porque Jesús desde el principio sabía quiénes eran los que no habían de creer, y quien le había de entregar.
65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
Y decía: Por eso os he dicho: Que ninguno puede venir a mí, si no le fuere dado de mi Padre.
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
Desde entonces muchos de sus discípulos volvieron atrás, y ya no andaban más con él.
67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
Dijo, pues, Jesús a los doce: ¿Queréis vosotros iros también?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. (aiōnios g166)
Respondióle entonces Simón Pedro: ¿Señor, a quién iremos? tú tienes las palabras de vida eterna. (aiōnios g166)
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
Y nosotros creemos y conocemos, que tú eres el Cristo, el Hijo de Dios viviente.
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
Jesús les respondió: ¿No os he yo escogido doce, y el uno de vosotros es diablo?
71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
Y hablaba de Júdas Iscariote, hijo de Simón; porque éste era el que le había de entregar, el cual era uno de los doce.
