Йоан 6
1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро FOOTNOTE ( Гръцки: Море; ) и навсякъде другаде в това евангелие.
Mõne aja pärast asutas Jeesus end minema Galilea järve (tuntud ka kui Tibeeriase järv) teisele kaldale.
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
Suur rahvahulk järgnes talle, sest nad olid näinud tema tervendamisimesid.
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
Jeesus läks üles mäele ja istus sinna koos jüngritega maha.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
Juutide paasapüha aeg oli lähenemas.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
Kui Jeesus üles vaatas, ja nägi suurt rahvahulka enda poole tulemas, küsis ta Filippuselt: „Kust saame osta leiba, et neid inimesi toita?“
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
Ta küsis seda ainult sellepärast, et näha, kuidas Filippus vastab, sest Jeesus juba teadis, mida ta teha kavatseb.
7 Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
„Kahesaja hõbemündiga ei saa osta piisavalt leiba, et igaühele veidikenegi anda, “vastas Filippus.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
Üks tema jüngritest, Andreas, Siimon Peetruse vend, võttis sõna.
9 Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
„Siin on üks poiss, kellel on viis odraleiba ja paar kala, aga mis kasu sellest on, kui inimesi on nii palju?“
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
„Pange kõik istuma, “ütles Jeesus. Seal oli palju rohumaad, nii et kõik istusid maha, mehi oli umbes viis tuhat.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
Jeesus võttis leiva, tänas ja jagas selle inimestele, kui nad istusid. Sama tegi ta kaladega, hoolitsedes selle eest, et inimesed saaksid nii palju, kui tahavad.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
Kui nad olid kõhu täis saanud, ütles Jeesus jüngritele: „Koguge ülejäägid kokku, et midagi raisku ei läheks.“
13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
Nii nad korjasid ja said kaksteist korvitäit viie odraleiva tükke, mida inimesed olid söönud.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
Kui inimesed nägid seda imet, ütlesid nad: „Muidugi on tema see prohvet, kes pidi maailma tulema.“
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
Jeesus mõistis, et nad kavatsesid ta vägisi kuningaks teha, seega lahkus ta neist ja läks mägedesse, et üksinda olla.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
Kui saabus õhtu, läksid jüngrid alla järve äärde,
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
astusid paati ja suundusid üle vee Kapernauma poole. Nüüdseks oli öö ja Jeesus ei olnud veel nende juures.
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
Tugev tuul hakkas puhuma ja järv muutus tormiseks.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
Kui nad olid viis-kuus kilomeetrit sõudnud, nägid nad Jeesust vee peal kõndimas ja paadi poole tulemas. Nad kohkusid väga.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
„Ärge kartke!“ütles ta neile. „See olen mina.“
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
Siis võtsid nad ta rõõmsalt paati ja kohe jõudsid nad kaldale, kuhu nad olid minemas.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
Järgmisel päeval märkas rahvas, kes oli jäänud järve teisele kaldale, et seal oli ainult üks paat ja et Jeesus ei olnud koos jüngritega paati läinud, vaid nad olid ilma temata lahkunud.
23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
Siis saabusid teised paadid Tibeeriaselt, maabudes selle koha lähedal, kus nad olid söönud leiba pärast seda, kui Issand oli seda õnnistanud.
24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
Kui rahvas mõistis, et seal ei olnud ei Jeesust ega tema jüngreid, astusid nad paati ja läksid Kapernauma Jeesust otsima.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
Kui nad leidsid ta järve teiselt kaldal, küsisid nad temalt: „Rabi, millal sa siia jõudsid?“
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
„Ma räägin teile tõtt, “vastas Jeesus, „te otsite mind sellepärast, et sõite nii palju leiba, kui tahtsite, mitte sellepärast, et mõisate imetegusid.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. (aiōnios g166)
Ärge olge mures toidu pärast, mis ei kesta, vaid keskenduge igavese elu kestvale toidule, mida inimese Poeg teile annab, sest Jumal Isa on temale oma heakskiidu pitseri pannud.“ (aiōnios g166)
28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
Siis nad küsisid temalt: „Mida me peaks tegema, et teha seda, mida Jumal soovib?“
29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
Jeesus vastas: „Jumal tahab, et usuksite temasse, kelle ta läkitas.“
30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
„Missuguse imeteo sa meie jaoks teed, et saaksime sind uskuda? Mida sa oled võimeline tegema?“küsisid nad.
31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат.
„Meie esiisad sõid kõrbes mannat, nii täitus pühakirjatekst: „Ta andis neile taevast leiba süüa.““
32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
„Ma räägin teile tõtt: Mooses ei andnud teile leiba taevast, “vastas Jeesus. „See on mu Isa, kes annab teile tõelist leiba taevast.
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
Sest Jumala leib on see, kes tuleb taevast ja annab oma elu maailmale.“
34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
„Issand, palun anna meile kogu aeg sellist leiba!“ütlesid nad.
35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
„Mina olen eluleib, “vastas Jeesus. „Kes minu juurde tuleb, sel ei ole enam kunagi nälga, ja kes minusse usub, ei tunne enam kunagi janu.
36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
Aga nagu ma teile varem selgitasin: te olete mind näinud, kuid te ikka ei usu mind.
37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
Kõik, kelle Isa annab mulle, tulevad minu juurde ja ma ei lükka neist kedagi tagasi.
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
Sest ma ei tulnud taevast alla tegema oma tahtmist, vaid seda, mida tahab see, kes mu läkitas.
39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
Ta tahab, et ma ei kaotaks kedagi neist, kelle ta on mulle andnud, vaid et ma ärataks nad viimsel päeval üles.
40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
Mu Isa tahab, et igaüks, kes näeb Poega ja usub temasse, saaks igavese elu ja et ma ärataksin ta viimsel päeval üles.“ (aiōnios g166)
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
Siis hakkasid juudid tema üle nurisema, sest ta oli öelnud: „Mina olen leib mis tuli taevast alla.“
42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
Nad ütlesid: „Kas ta pole see Jeesus, Joosepi poeg? Me teame tema isa ja ema. Kuidas ta saab siis nüüd meile öelda: „Ma tulin taevast alla“?“
43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
„Jätke see nurin isekeskis, “ütles Jeesus.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
„Keegi ei saa tulla minu juurde, kui Isa, kes mu läkitas, teda ei tõmba; ja mina äratan ta viimsel päeval üles.
45 Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бога. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
Nagu on prohvetid Pühakirjas kirjutanud: „Kõik on Jumala õpilased.“Igaüks, kes kuulab Isa ja õpib Isalt, tuleb minu juurde.
46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
Mitte et keegi oleks Jumalat näinud, välja arvatud see, kes on Jumala juurest; tema on Isa näinud.
Ma räägin teile tõtt: igaühel, kes minusse usub, on igavene elu. (aiōnios g166)
48 Аз съм хлябът на живота.
Mina olen eluleib.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
Teie esiisad sõid kõrbes mannat, kuid surid ikkagi.
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
Aga see on leib, mis tuleb taevast, ja mitte keegi, kes seda sööb, ei sure.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. (aiōn g165)
Mina olen eluandev leib taevast ja igaüks, kes sööb seda leiba, elab igavesti. Leib on mu ihu, mille ma annan selleks, et maailm võiks elada.“ (aiōn g165)
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
Siis vaidlesid juudid ägedalt isekeskis. „Kuidas saab see mees anda meile süüa oma liha?“küsisid nad.
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
Jeesus ütles neile: „Ma räägin teile tõtt: kui te ei söö inimese Poja liha ega joo tema verd, ei saa te tõeliselt elada.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
Neil, kes söövad minu liha ja joovad minu verd, on igavene elu ja ma äratan nad viimsel päeval üles. (aiōnios g166)
55 Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
Sest minu liha on tõeline toit ja minu veri tõeline jook.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
Kes sööb minu liha ja joob mu verd, jääb minusse ja mina jään temasse.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
Nagu eluandev Isa läkitas mind ja ma elan Isa tõttu, samamoodi elab minu tõttu igaüks, kes minust toitub.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. (aiōn g165)
See on see leib, mis tuli taevast alla, mitte see, mida teie esiisad sõid ja ikkagi surid. Kes sööb seda leiba, elab igavesti.“ (aiōn g165)
59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
Jeesus selgitas seda ajal, kui ta õpetas Kapernauma sünagoogis.
60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
Paljud tema jüngritest ütlesid seda kuuldes: „Seda on raske omaks võtta! Kes suudab seda järgida?“
61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
Jeesus nägi, et tema jüngrid kurtsid selle üle, seepärast küsis ta neilt: „Kas see pahandab teid?
62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
Mis oleks siis, kui näeksite Poega minemas üles sinna, kus ta varem oli?
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
Vaim annab elu, füüsiline ihu ei anna midagi. Sõnad, mis ma teile rääkinud olen, on vaim ja elu!
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
Siiski on teie hulgas mõned, kes mind ei usu.“(Jeesus oli algusest peale teadnud, kes teda ei usu ja kes ta reedab.)
65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
Jeesus lisas: „Sellepärast ma ütlengi teile, et keegi ei saa minu juurde tulla, kui Isa ei ole seda võimalikuks teinud.“
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
Sellest ajast peale loobusid paljud Jeesuse jüngrid ega järginud enam teda.
67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
Siis küsis Jeesus kaheteistkümnelt jüngrilt: „Kuidas teiega on? Kas teiegi tahate ära minna?“
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. (aiōnios g166)
Siimon Peetrus vastus: „Issand, keda me järgiks? Sina oled ainus, kellel on igavese elu sõnad. (aiōnios g166)
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
Me usume sinusse ja oleme veendunud, et sa oled Jumala Püha.“
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
Jeesus vastas: „Kas ma ei valinud teid, kahtteistkümmet jüngrit? Siiski on üks teist kurat.“
71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
(Jeesus viitas Juudale, Siimon Iskarioti pojale. Ta oli kaheteistkümnest see üks, kes Jeesuse ära andis.)
