Йоан 6
1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро FOOTNOTE ( Гръцки: Море; ) и навсякъде другаде в това евангелие.
After this Jesus went away across the Lake of Galilee (that is, the Lake of Tiberias).
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
A vast multitude followed Him, because they witnessed the miracles on the sick which He was constantly performing.
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
Then Jesus went up the hill, and sat there with His disciples.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
The Jewish Festival, the Passover, was at hand.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
And when He looked round and saw an immense crowd coming towards Him, He said to Philip, "Where shall we buy bread for all these people to eat?"
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
He said this to put Philip to the test, for He Himself knew what He was going to do.
7 Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
"Seven pounds' worth of bread," replied Philip, "is not enough for them all to get even a scanty meal."
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
One of His disciples, Andrew, Simon Peter's brother, said to Him,
9 Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
"There is a boy here with five barley loaves and a couple of fish: but what is that among so many?"
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
"Make the people sit down," said Jesus. The ground was covered with thick grass; so they sat down, the adult men numbering about 5,000.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
Then Jesus took the loaves, and after giving thanks He distributed them to those who were resting on the ground; and also the fish in like manner--as much as they desired.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
When all were fully satisfied, He said to His disciples, "Gather up the broken portions that remain over, so that nothing be lost."
13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
Accordingly they gathered them up; and with the fragments of the five barley loaves--the broken portions that remained over after they had done eating--they filled twelve baskets.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
Thereupon the people, having seen the miracle He had performed, said, "This is indeed the Prophet who was to come into the world."
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
Perceiving, however, that they were about to come and carry Him off by force to make Him a king, Jesus withdrew again up the hill alone by Himself.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
When evening came on, His disciples went down to the Lake.
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
There they got on board a boat, and pushed off to cross the Lake to Capernaum. By this time it had become dark, and Jesus had not yet joined them.
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
The Lake also was getting rough, because a strong wind was blowing.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
When, however, they had rowed three or four miles, they saw Jesus walking on the water and coming near the boat.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
They were terrified; but He called to them. "It is I," He said, "do not be afraid."
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
Then they were willing to take Him on board; and in a moment the boat reached the shore at the point to which they were going.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
Next morning the crowd who were still standing about on the other side of the Lake found that there had been but one small boat there, and they had seen that Jesus did not go on board with His disciples, but that His disciples went away without Him.
23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
Yet a number of small boats came from Tiberias to the neighbourhood of the place where they had eaten the bread after the Lord had given thanks.
24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
When however the crowd saw that neither Jesus nor His disciples were there, they themselves also took boats and came to Capernaum to look for Jesus.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
So when they had crossed the Lake and had found Him, they asked Him, "Rabbi, when did you come here?"
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
"In most solemn truth I tell you," replied Jesus, "that you are searching for me not because you have seen miracles, but because you ate the loaves and had a hearty meal.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. (aiōnios g166)
Bestow your pains not on the food which perishes, but on the food that remains unto the Life of the Ages--that food which will be the Son of Man's gift to you; for on Him the Father, God, has set His seal." (aiōnios g166)
28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
"What are we to do," they asked, "in order to carry out the things that God requires?"
29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
"This," replied Jesus, "is above all the thing that God requires--that you should be believers in Him whom He has sent."
30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
"What miracle then," they asked, "do you perform for us to see and become believers in you? What do you do?
31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат.
Our forefathers ate the manna in the Desert, as it is written, 'He gave them bread out of Heaven to eat'."
32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
"In most solemn truth I tell you," replied Jesus, "that Moses did not give you the bread out of Heaven, but my Father is giving you the bread--the true bread--out of Heaven.
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
For God's bread is that which comes down out of Heaven and gives Life to the world."
34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
"Sir," they said, "always give us that bread."
35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
"I am the bread of Life," replied Jesus; "he who comes to me shall never hunger, and he who believes in me shall never, never thirst.
36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
But it is as I have said to you: you have seen me and yet you do not believe.
37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
Every one whom the Father gives me will come to me, and him who comes to me I will never on any account drive away.
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
For I have left Heaven and have come down to earth not to seek my own pleasure, but to do the will of Him who sent me.
39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
And this is the will of Him who sent me, that of all that He has given me I should lose nothing, but should raise it to life on the last day.
40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
For this is my Father's will, that every one who fixes his gaze on the Son of God and believes in Him should have the Life of the Ages, and I will raise him to life on the last day." (aiōnios g166)
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
Now the Jews began to find fault about Him because of His claiming to be the bread which came down out of Heaven.
42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
They kept asking, "Is not this man Joseph's son? Is he not Jesus, whose father and mother we know? What does he mean by now saying, 'I have come down out of Heaven'?"
43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
"Do not thus find fault among yourselves," replied Jesus;
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
"no one can come to me unless the Father who sent me draws him; then I will raise him to life on the last day.
45 Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бога. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
It stands written in the Prophets, 'And they shall all of them be taught by God'. Every one who listens to the Father and learns from Him comes to me.
46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
No one has ever seen the Father--except Him who is from God. He has seen the Father.
"In most solemn truth I tell you that he who believes has the Life of the Ages. (aiōnios g166)
48 Аз съм хлябът на живота.
I am the bread of Life.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
Your forefathers ate the manna in the Desert, and they died.
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
Here is the bread that comes down out of Heaven that a man may eat it and not die.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. (aiōn g165)
I am the living bread come down out of Heaven. If a man eats this bread, he shall live for ever. Moreover the bread which I will give is my flesh given for the life of the world." (aiōn g165)
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
This led to an angry debate among the Jews. "How can this man," they argued, "give us his flesh to eat?"
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
"In most solemn truth I tell you," said Jesus, "that unless you eat the flesh of the Son of Man and drink His blood, you have no Life in you.
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
He who eats my flesh and drinks my blood has the Life of the Ages, and I will raise him up on the last day. (aiōnios g166)
55 Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
For my flesh is true food, and my blood is true drink.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
He who eats my flesh and drinks my blood remains in union with me, and I remain in union with him.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
As the ever-living Father has sent me, and I live because of the Father, so also he who eats me will live because of me.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. (aiōn g165)
This is the bread which came down out of Heaven; it is unlike that which your forefathers ate--for they ate and yet died. He who eats this bread shall live for ever." (aiōn g165)
59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
Jesus said all this in the synagogue while teaching at Capernaum.
60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
Many therefore of His disciples, when they heard it, said, "This is hard to accept. Who can listen to such teaching?"
61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
But, knowing in Himself that His disciples were dissatisfied about it, Jesus asked them,
62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
"Does this seem incredible to you? What then if you were to see the Son of Man ascending again where He was before?
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
It is the spirit which gives Life. The flesh confers no benefit whatever. The words I have spoken to you are spirit and are Life.
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
But there are some of you who do not believe." For Jesus knew from the beginning who those were that did not believe, and who it was that would betray Him.
65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
So He added, "That is why I told you that no one can come to me unless it be granted him by the Father."
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
Thereupon many of His disciples left Him and went away, and no longer associated with Him.
67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
Jesus therefore appealed to the Twelve. "Will you go also?" He asked.
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. (aiōnios g166)
"Master," replied Simon Peter, "to whom shall we go? Your teachings tell us of the Life of the Ages. (aiōnios g166)
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
And we have come to believe and know that you are indeed the Holy One of God."
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
"Did not I choose you--the Twelve?" said Jesus, "and even of you one is a devil."
71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
He alluded to Judas, the son of Simon the Iscariot. For he it was who, though one of the Twelve, was afterwards to betray Him.
