Йоан 6
1 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро FOOTNOTE ( Гръцки: Море; ) и навсякъде другаде в това евангелие.
After these thinges Iesus wet his waye over the see of Galile nye to a cyte called Tiberias.
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
And a greate multitude folowed him because they had sene his myracles which he dyd on them that were diseased.
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
And Iesus went vp into a mountayne and there he sate with his disciples.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
And ester a feast of ye Iewes was nye.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
Then Iesus lifte vp his eyes and sawe a greate copany come vnto him and sayde vnto Philip: whence shall we bye breed yt these might eate.
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
This he sayde to prove him: for he him sylfe knewe what he wolde do.
7 Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
Philip answered him two hondred peny worthe of breed are not sufficient for them yt every ma have a litell.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
Then sayde vnto him one of his disciples Andrew Simon Peters brother.
9 Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
There ys a lad here which hath fyve barly loves and two fisshes: but what is that amoge so many?
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
And Iesus sayde. Make the people sit doune: Ther was moche grasse in the place. And the men sate doune in nombre about five thousande.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
And Iesus toke the breed and gave thankes and gave to the disciples and his disciples to them that were set doune. And lykwyse of the fysshes as moche as they wolde.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
When they had eate ynough he sayd vnto his disciples: gadder vp the broke meate that remayneth: that nothinge be loost.
13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
And they gadered it to geder and fylled twelve baskettes with the broken meate of the five barly loves which broken meate remayned vnto the that had eaten.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
Then the men when they had sene the myracle that Iesus dyd sayde: This is of a trueth the Prophet that shuld come into the worlde.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
When Iesus perceaved that they wolde come and take him vp to make him kinge he departed agayne into a mountayne him silfe a lone.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
And when eve was come his disciples wet vnto the see
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
and entred into a shyppe and went over the see vnto Capernaum. And anone it was darcke and Iesus was not come to them.
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
And ye see arose with a greate winde yt blew.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
And when they had rowe aboute a. xxv. or a xxx. furlonges they sawe Iesus walke on ye see and drawe nye vnto the shyp and they were afrayed.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
And he sayde vnto them: It is I be not a frayde.
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
Then wolde they have receaved him into the shyp and the ship was by and by at the londe whyther they went.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
The daye folowynge the people which stode on the other syde of the see sawe that ther was none other shyp theare save yt one wher in his disciples were entred and that Iesus went not in with his disciples into the ship: but that his disciples were gone awaye alone.
23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
How be it ther came other shippes from Tiberias nye vnto the place where they ate breed when the Lorde had blessed.
24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
Then whe the people sawe that Iesus was not there nether his disciples they also toke shippinge and came to Caparnaum sekinge for Iesus.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
And when they had founde him on ye other syde of ye see they sayd vnto him: Rabbi whe camest thou hidder?
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
Iesus answered them and sayde: verely verely I saye vnto you: ye seke me not because ye sawe the myracles: but because ye ate of the loves and were filled.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. (aiōnios g166)
Laboure not for ye meate which perissheth but for ye meate that endureth vnto everlastynge lyfe whiche meate ye sonne of ma shall geve vnto you. For him hath god ye father sealed. (aiōnios g166)
28 Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
Then sayd they vnto him: what shall we do that we myght worke ye workes of God?
29 Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
Iesus answered and sayde vnto them. This is ye worke of God that ye beleve on him who he hath sent.
30 Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
They sayde vnto him: what signe shewest thou then that we maye se and beleve the? What doest thou worke?
31 Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат.
Oure fathers dyd eate Manna in the desert as yt is writte: He gave them breed fro heaven to eate.
32 На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
Iesus sayde vnto the: verely verely I saye vnto you: Moses gave you breed fro heave: but my father geveth you the true breed fro heave.
33 Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
For the breed of God is he which cometh doune from heave and geveth lyfe vnto the worlde.
34 Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
Then sayde they vnto him: Lorde ever moore geve vs this breed.
35 Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
And Iesus sayde vnto them: I am that breed of life. He that cometh to me shall not honger: and he that beleveth on me shall never thurst.
36 Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
But I sayed vnto you: that ye have sene me aud yet beleve not.
37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
All that the father geveth me shall come to me: and him yt cometh to me I cast not awaye.
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
For I came doune fro heaven: not to do myne awne will but his will which hath sent me.
39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
And this is the fathers will which hath sent me that of all which he hath geven me I shuld loose no thinge: but shuld rayse it vp agayne at the last daye.
40 Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
And this is the wyll of him yt sent me: yt every man which seith ye sonne and beleveth on him have everlastinge lyfe. And I will rayse him vp at ye last daye. (aiōnios g166)
41 Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
The Iewes then murmured at him because he sayde: I am that breed which is come doune from heaven.
42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
And they sayde: Is not this Iesus ye sonne of Ioseph whose father and mother we knowe? How ys yt then that he sayeth I came doune from heave?
43 Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
Iesus answered and sayde vnto them. Murmur not betwene youre selves.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
No man can come to me except the father which hath sent me drawe him. And I will rayse him vp at the last daye.
45 Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бога. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
It is written in the Prophetes yt they shall all be taught of God. Every man therfore that hath hearde and hath learned of the father commeth vnto me.
46 Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
Not that eny man hath sene ye father save he which is of God: the same hath sene the father.
Verely verely I saye vnto you he that beleveth on me hath everlastinge lyfe. (aiōnios g166)
48 Аз съм хлябът на живота.
I am that breed of lyfe.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
Youre fathers dyd eate Mana in ye wildernes and are deed.
50 Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
This is that breed which cometh fro heave yt he which eateth of it shuld also not dye.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. (aiōn g165)
I am that lyvinge breed which came doune from heave. Yf eny man eate of this breed he shall live forever. And the breed that I will geve is my flesshe which I will geve for the lyfe of ye worlde (aiōn g165)
52 Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
And the Iewes strove amoge them selves sayinge: How can this felowe geve vs his flesshe to eate?
53 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
Then Iesus sayde vnto them: Verely verely I saye vnto you except ye eate ye flesshe of ye sonne of man and drinke his bloude ye shall not have lyfe in you
54 Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
Whosoever eateth my flesshe and drinketh my bloude hath eternall lyfe: and I will rayse him vp at the last daye. (aiōnios g166)
55 Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
For my flesshe is meate in dede: and my bloude is drynke in dede.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
He that eateth my flesshe and drynketh my bloude dwelleth in me and I in him.
57 Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
As the lyvinge father hath sent me even so lyve I by my father: and he that eateth me shall live by me.
58 Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. (aiōn g165)
This is the breed which cam from heave: not as youre fathers have eaten Manna and are deed. He that eateth of this breed shall live ever. (aiōn g165)
59 Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
These thinges sayd he in the synagoge as he taught in Capernaum.
60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
Many of his disciples when they had herde this sayde: this is an herde sayinge: who can abyde the hearinge of it?
61 Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
Iesus knew in him selfe that his disciples murmured at it and sayde vnto them: Doth this offende you?
62 Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
What and yf ye shall se the sonne of man ascede vp where he was before?
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
It is the sprete that quyckeneth the flesshe proffeteth nothinge. The wordes that I speake vnto you are sprete and lyfe.
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
But ther are some of you that beleve not. For Iesus knewe from the begynnynge which they were that beleved not and who shuld betraye him.
65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
And he sayde: Therfore sayde I vnto you: that no man can come vnto me except it were geven vnto him of my father.
66 Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
From that tyme many of his disciples wet backe and walked no moore with him.
67 За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
Then sayde Iesus to the twelve: will ye alsoo goo awaye?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. (aiōnios g166)
Then Simon Peter answered: Master to whom shall we goo? Thou haste the wordes of eternall lyfe (aiōnios g166)
69 и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
and we beleve and knowe yt thou arte Christ the sonne of the lyvinge God.
70 Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
Iesus answered them: Have not I chosen you twelve and yet one of you is the devyll?
71 Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
He spake it of Iudas Iscariot the sonne of Simon. For he it was yt shuld betraye him and was one of the twelve.
